COVID кризата постави на изпитание лекари, преподаватели, учители и родители. На карта е и здравето и дори живота на много хора. Цялото ни ежедневие се преобърна и е съборазено с мерките за сигурност и разпорежданията на здравните и правителствените власти.
Как се отразява това на учебния процес, на участниците в него, на нагласите ни спрямо ситуацията и в крайна сметка как ще се отрази на предстоящите избори и представането на партиите на вота? Обърнахме се с тези въпроси към социолога доц. Мирослава Радева.
Ето какво отговори преподавателят по социология в Пловдивския университет пред Агенция „ПИК“:
– Доц. Радева, строгите мерки заради пандемията от коронавирус са причината студенти и по-големите ученици да се обучават онлайн. Вие също преподавате, вкючително и в момента, но по този начин. Какво ви показва сравнението между нормалните и он лайн учебните процеси?
– Аз съм преподавател от 30 години, доцент съм в Пловдивския университет по социология и признавам, че ми е изключително трудно. Защото това да говориш пред един черен екран и да не виждаш реакциите на събеседниците си е все едно за един актьор да застане пред празна зала и да играе. Просто няма вдъхновение, няма ответен отклик, не знаеш в кой момент твоите думи стигат до студентите, в кой момент не те разбират, когато казваш нещо и се нуждаят от допълнителни обяснения.
Напрежението е огромно и според мен еднакво трудно и за преподаватели, и за студенти. Защото и те се разсейват, не са достатъчно концентрирани, пропускат много неща. Често ми се налага и правя тази обратна връзка, като задавам въпроси, провокирам ги, за да мога да разбера какво се случва от другата страна. И най-често това, което се случва, е „Повторете въпроса“. Което означава, че те просто не са ме слушали. Не мога да им се сърдя.
Вчера имах 6 учебни часа с моите студенти, които са от различни курсове – от трети курс, които изучава изключително интересната и вълнуваща за мен дисциплина „Електорална социология“, а другите имаха „Медийни и комуникационни изследвания“. Признавам си, че след тия 6 часа бях абсолютен парцал. В момента имам щастието да живея на едно прекрасно място на Бели Искър – най-близкото населено място до връх Мусала. Излязох на разходка, гледах борчетата, но не можех психологически да се стабилизирам. Най-сетне към края на деня разбрах, че просто психически съм изключително изтощена.
Мисля, че е още по-трудно за учениците, за малките. Просто трябва да знаем, че тази ситуация е потискаща, защото ние, хората сме свикнали със социалния контакт, имаме буквално физическа нужда от това да виждаме хора. Аз имах нужда от хора, а всъщност няма къде. Дори да искаш да отидеш, забранено е.
– Всички сме жертва на атаката на коронавируса – контактите ни, обучението ни, понякога дори и здравето.
– Да. Аз лично например непрекъснато отлагам медицински прегледи, които не са неотложни, но в момента имам нужда от консултация и от очен лекар, и от дерматолог, защото явно развих алергия от моя котарак, макар страшно да обичам животни. Но аз отлагам това, защото не искам да отивам на места, където има риск. И то не само заради себе си, но и защото съм в контакт с майка си, която е на 86 години, и трябва да внимавам. Всички трябва да внимаваме.
– Пандемията очаквано се разрази. Но как оценявате поведението на гражданите – защо има пренебрежение към мерките, защо има недоверие към съществуването на вируса, при все че той не просто заразява, а и убива?
– И го виждаме. Сега това е много болезнено, особено когато става дума за хора, които познаваш. Направо визирам Максим Минчев, защото ми е много болезнено. От друга страна вече всеки от нас има приятели, които са били диагностицирани позитивно и които казват, че ако не е бил тестът, нямало да знаят, че има коронавирус или антитела. Този вирус е много странен, защото има хора, които са го прекарали без никакви признаци.
Но от друга страна се чудим как е възможно да става така, че хора да умират по стълбите на болниците. Според мен това се случи, защото политиката малко стъпи в тази криза като слон в стъкларски магазин. Наблюдавах в началото на пандемията в България колко непремерени действия имаше, колко непремерени думи, колко фундаментални грешки на публична и политическа комуникация бяха направени. Всъщност тогава се създаде недоверието, защото имаше една прекомерна, неестествена реакция, която имитираше реакции на други страни.
За мен нито фуражката на Мутафмийски беше подходяща, нито спирането на цветарите по Цветница да си продават цветята, нито спирането на хората със расадите, тръгнали да си сеят доматките по Великден. Имаше едно безумие да се говорят нелепици.
– Да, но всичко което се каза тогава, се случи. Сега фразата „яко ще се мре“ е реалност.
– Случи се, но след колко време?! Аз съм изключително отговорен и дисциплиниран човек. И в първия момент, когато излязоха информациите, усетих като реакция, че дори може би бягам от хората. Спазвала съм всички изсквания. Но аз съм човек, който разбира от числа. Да вкараш най-тежките мерки, когато разпространението на болестта е толкова слабо…
– То затова беше слабо.
– …да говориш с този език, който плашеше. Сега можеха да се вкарат тези мерки, защото хората разбират защо се прави. Но тогава беше нелепо. И тогава общественото доверие направо беше проиграно. За мен това беше един момент, когато реакцията трябваше да бъде по-дозирана.
Ние сме южен народ, силно любим и мразим и сме склонни на подобни емоционални изблици. Само че хората, които се занимават с публична коминукация още тогава казваха: внимавайте. И след това се получи и отхвърлянето. Затова сега ни връхлетя втората вълна. Не сме подготвени психологически. Както виждаме, в самата здравна система има много пробойни.
Аз съм с огромен респект към българските лекари. Имала съм късмет да общувам и със западни лекари, и с български лекари. И моето лично усещане е, че нашите лекари са изключително образовани, изключително талантливи, изключителни професионалисти. Ако трябва да кажа на база на личния си опит, те са на по-високо ниво от западните. Именно затова ги приемат във всяка болница.
В същото време обаче в здравната система има други два проблема. Ако в нещо западните лекари и целият медицински персонал са идеално подготвени това е т.н. медицинска етика. При нас може и да се преподава медицинска етика, но за жалост, това не съществува в медицинската практика. Била съм многократно свидетел как на болния или нищо не му се обяснява, или тотално се пренебрегват неговите чисто човешки чувства. Изобщо не се съобразяват дали някакви думички няма да го засегнат.
Когато съм лежала в Майчин дом, влиза доцент и пред студентите казва: „Погледнете тази жена, тя има матка на морско свинче“. На нито един западняк не би му хрумнало да направи това – да сравняваш един човек пред толкова млади и красиви хора с матката на морско свинче. Това е страшно нелепо. В България се смята, че важното е някой да бъде излекуван, а пък какво ще говорят пред него, няма проблем. Не казвам, че лекарите не са морални или не са добри хора. Просто има една леко селска грубост в отношенията ни, която на Запад е недопустима.
– А какво ще кажете за политическата етика с оглед на събитията от последно време?
– Абе, потресена съм. От Джамбазки за пореден път. На това, момче, колкото и да се старае, му личи липсата на европейска грамтност, въпреки че го изпратихме евродепутат. Но стия димки или какво бяха…
– Но това беше отговорът на Джамбазки. Там счупиха вратата, искаха да нахлуят в сградата на ВМРО.
– Няма значение. В една правова държава нямаш право на саморазправа.
– А какво да правят при положение, че полицията безучастно допуска това, имаш ли право?
– Смятам, че е недопустимо точно тези, които създават законите, да ги нарушават. Категорично смятам, че първото нещо, което трябва да демонстрира всеки един политик, всеки един депутат, е респект и уважение към закона в държавата. Направи всичко възможно полицаите да решат въпроса. Иначе какъв е проблемът някой, ако ме ядоса, аз да отида да го шамаросам.
– Няма проблем. Напоследък много хора са нападани по улиците точно по този начин.
– Ами да. За жалост. Тогава обаче се получава това – всеки се самоуправлява, както си реши. И тогава няма защо да се сърдим, че в дъжавата няма респект към закона.
– А кой дава право на граждани да нападат хора, да поругават сгради, да сквернят църкви?
– Не казвам, чме те имат право. Напротив. Веднага трябва да дойде полицията и да ги арестува.
– Но не ги арестува.
– Значи отново трябва да накараме правораздавателния орган да си свърши работата.
Ако говорим за яйцата, за цапането, за доматите, това беше просто израз на цулата ни липса на уважение един към друг. Защото, за жалост, българското общество все още е много назад по отношение на цивилизованост на отношенията помежду ни..
В САЩ законът е безкомпромисен. Понеже дълго съм живяла във Франция обаче ще кажа, че там се е постигнало високо средно ниво на цивилизованост. Ние имаме още много, много да работим за налагането на имиджа на държавност, на законност и ред, не на двойния стандарт. И най-вече по отношение на уважението ни един към друг.
– Точно във Франция обаче видяхме как се справиха с жълтите жилетки, докато тук никой не направи нищо подобно и дори за единични случаи се твърдеше, че полицията в България бие.
– Тъй като все още сме страна на много братовчедски отношения, нито законът се прилага с цялата му сила и строгост, нито пък гражданите се опират в достатъчна степен на същия този закон. С едната крачка искаме да сме като другите развити демократични общества, но с другия крак още си седим в селската психика на недоверието. Това е разкраченият статут, в който все още живеем.
– Тъй или иначе, преминахме през една вълна от безобразия, които се извършиха публично и безнаказано. Как ще приключи всичко това на предстоящите избори?
– За момента е доста трудно да се каже, защото живеем в една доста динамична обстановка и виждаме, че като че ли, за съжаление, принципът „всяко чудо за три дни“ продължава да владее публичния и политическия живот. До оня ден цапахме публичните сгради с яйца и домати и какво ли не, днес вече всички сме забравили, че е имало протести. Тогава се вдигаше много шум за това, сега ни е завладява ковид епидемията и всичко друго отиде на заден план.
Общо взето, като медии и общество ние имаме една склонност да преекспонираме една тема и да забравяме всичко останало. Добре, че в днешните новини се промъкнаха две неща – секситкият език срещу нашата външна министърка и това, че Байдън се сърди на Тръмп, че не признава изборите.
Имам известен упрек към новинарите, че трябва малко повече глобална гледна точка. Смятам, че това е въпрос на култура и въображение. Когато минавам през няколко канала, просто се потрисам от това да слушам едно и също, все едно, че са копи пейст репортажите. Поне намери различна гледна точка! Поне ни покажи какво става в този момент в другите европейски държави. Прокрадна се една добра новина, че все пак сме на 13 място по заболеваемост, което означава, че гражданите си вършат работата, но не е добра медицинската организация. И това го добавям към въпроса за медицинската етика.
– Така или иначе изборите идват. Какви ще са позициите на политическите сили след това?
– Идват два избора. Аз очаквам бой с яйца и домати като реакция на политиците един срещу друг. Ще се бият до кръв. Никакви принципни дебати няма да има. Всички средства ще са позволени, което е много нецивилизовано и много недостойно, но това ни се случва години наред. Кампанията ще бъде оставена на самотек, в последния момент.
Според мен е ясно поне от изследванията досега, че тримата големи претендента са ГЕРБ, БСП и Слави Трифонов. За момента са в този ред. Според мен ДПС са четвърти.
– Но последните изследвания силно свалиха процентите на Слави Трифонов.
– Да, само че това е защото политическата обстановка малко се поуспокои и вече няма такъв акцент. И не е ясно дали това не е за сметка на неотговорилите. Защото Слави Трифонов събира именно гласове на хора, които са отвратени от основните партии и търсят алтернатива.
Със сигурност ГЕРБ имат няколко основни предимства. Първо, че те са партията на статуквото, което по един естествен начин внушава на консервативните избиратели на средна възраст, че създават усещане за устойчивост и за прокарване на определени линии, които могат да бъдат продължени. Те въздействат именно върху това средно поколение и като доходи, и като социален статус, че всяко отиване към крайности носи повече рискове, отколкото тяхното управление. В този смисъл, каквито и да са резултатите от изследванията към момента, за мен ГЕРБ имат допълнителен скрит потенциал, който стои именно зад тази обществена логика.
За БСП бих казала, че сега Корнелия Нинова се опитва да извади нови лица, млади хора и т.н. Но те имат много пропуснати години. И не умеят да говорят на езика на младото поколение. Не ги разбират, лошо комуникират с тях. БСП отдавна вече има определени трудности за електорално разширение. И си остават една партия, базирана върху традицията, върху това, което са били през последните години.
Сегашната им ситуация е утежнена и от факта, че в самата БСП има големи противоречия и че очевидно едно крило се отцепва в посока на Румен Радев. Тоест, Корнелия Нинова успя да си отгледа собствения конкурент. На такова ми мирише. Така че там има две обстоятелства, с които БСП има да се бори. Разбира се, към това трябва да прибавим и неуспехите на БСП във управлението преди години. Те никога не са създали у избирателя усещането, че макар и трудно, мака и с дефицити, но все пак ще се върви в някаква посока. Всяко тяхно управление е било безпрецедентен провал. И това също им пречи за електорално разширение.
Колкото до Слави, той със сигурност няма да спечели нито избирателите на БСП, нито избирателите на ГЕРБ. Много е ясно къде се цели и къде печели – това са преди всичко т.н. мобилни избиратели, млади избиратели.
– Само че има и други, които предлагат промяна – Христо Иванов с Демократична България, Мая Манолова с Татяна Дончева и още кой ли не?
– Всички те са доста слаби. Нямат голем електорален потенциал на следващите избори. И оттук идва огромната трудност на следващия парламент.
Но нека кажа още нещо, което чух от Алена – това е годината на Меркурий. Не трябва да го забравяме. Какво обаче е Меркурий? Меркурий е умение за комуникация, умение да се договаряш, да бъдеш гъвкав.
Само ще добавя, че Бойко Борисов е в знак и е роден под знака на Меркурий – на 13 юни.
Това са даденостите. Ако тези три основни играчи не намерят пътя за комуникация един към друг, рискуваме да бъдем в нестабилна ситуация дълго време.
