Category: Четива

-Минчев-1280x872.jpg

21.11.2020

Остър коментар срещу опитите на Андрей Райчев да анализира ковид кризата и да обвинява СЗО направи полигологът Огнян Минчев. В задочен спор с червения социолог, той го контрира, че опитите му да всява още конспирации по нищо не се различават от поведението на Атанас Мангъров.

„На фона на стотиците жертви на вируса ежедневно, на препълнените болници, на изнемогващите да поемат вълната на болестта лекари и сестри, „откровенията“ на Райчев звучат цинично – както обикновено. Атаката на Райчев срещу СЗО е облечена в „аналитична“ форма, но не се различава по съдържание от вълната конспиративни откровения за „заговор“, който някой някъде е направил – да отнеме свободата ни чрез ковид.

Слава Богу, живеем все още в условия на свобода на словото – особено на словото на Райчев. Но би било почтено към хилядите страдащи от вируса, към медиците, които ги лекуват на границата на силите си, подобни твърдения като това на Райчев да не бъдат оставяни без отговор.

Всяко изказване на хора като Райчев и Мангъров демобилизира огромен брой хора, „сваля“ маските им на улицата, прави ги безотговорни и оправдани пред себе си – „няма да пазя себе си и другите, и без това всичко е гадна конспирация“. Не поддържам стратегия на сплашване, паника, диктат. Поддържам стратегия на гражданска отговорност и отговорност на властта пред обществото. Включително на четвъртата власт. Няма нищо по-безочливо от флиртуването със страданието и смъртта“, коментира Огнян Минчев.

Повод за думите му стана изказване на Райчев от по-рано днес. „Чудовищната пропаганда от СЗО извърши огромно престъпление, по-голямо от това на Хитлер и Сталин – те разболяха от психоза над 1 милиард души. Тези хора живеят в страх, затворени в клетка, надяват се да не стане нищо, но ще стане“, заяви социологът в БНТ.


-Коронавирус-1280x853.jpg

21.11.2020

Хората се вълнуват от този въпрос: защо напоследък се говори само за починалите от COVID-19, макар че има и други заболявания, които причиняват смърт? И само коронавирусът ли е виновен за смъртта на онези, които биват съобщавани в актуалните статистики? В университетската клиника в Аахен анализираха резултатите от всички аутопсии на хора с COVID-19.

Над 13 000 пациенти с COVID-19 са починали до момента в Германия. Не всички са били подлагани на аутопсия. Но случаите, в които това е било направено, дават отговор на един много често поставян въпрос: коронавирусът ли е бил същинската причина за тяхната смърт?

В университетската клиника в Аахен още по време на първата вълна от пандемията заведоха специален регистър, в който събират и анализират данните от аутопсиите на пациенти с коронавирус от цяла Германия.

Предстоят нови изследвания

От анализа се вижда, че 85% от всички пациенти са починали от увреждания, причинени именно от коронавируса. Макар данните все още да не са представителни, поради относително малкия брой на извършените аутопсии, според лекарите, тенденцията е именно такава. „Преобладаващият брой пациенти в Германия умират в резултат на COVID-19″, казва например Кристиан Караянидис от белодробната клиника в Кьолн Мерхайм.

Общественоправната медия WDR съобщи, че патолозите са анализирали резултатите от 250 аутопсии на пациенти с COVID-19, данните от други 600 аутопсии предстои да бъдат анализирани. Медиците се надяват, че тези изследвания ще помогнат за изучаването на коварната болест и нейните последици.


-Кралев.png

21.11.2020

Трябваше да решим този проблем преди началото на преговорите за влизане на Северна Македония в ЕС, но това е липса на такава стратегия повече от 25 години. Това заяви министърът на младежта и спорта Красен Кралев пред „Дарик”.

„Моята позиция не може да бъде по-различна от тази на правителството и на мнозинството от българския народ – категоричен бе спортният министър. – Разбира се, в Скопие от дълги години водят брутална антибългарска кампания. Стигнахме до крайни ексцесии – горене на българския флаг, обясняване, че ние сме фашистки окупатор. Категорично ние трябва да защитаваме националния си интерес и от тях зависи дали ще подпишат споразумението с България. Все пак ние трябваше да решим този проблем преди началото на преговорите за влизане на Северна Македония в ЕС, но това е липса на такава стратегия спрямо Македония повече от 25 години. Едва през 2017 година Бойко Борисов започна да води диалог с македонците на тази тема. Но представете си, че утре приемем техните позиции за влизането им в ЕС, това значи, че можем да останем без част от българската си история“.

Кралев добави, че ние сме длъжни да защитаваме националния си интерес и, че тази политика и позицията на правителството се подкрепя от повече от 80 процента от българското население.

„Има неразбиране, но ние прекалено дълго време подхождахме с доверие към Северна Македония – добави Красен Кралев. – С огромен толеранс и търпение. Македонците хитруваха на дребно. Включително се опитваха и мислеха, че през ЕС могат да окажат натиск върху България, което е невъзможно. Може би трябваше през този период от 30 години да обясняваме по-активно нашата позиция и да се води малко по-мащабна обяснителна кампания. Но не е късно. Аз мисля, че усилията на правителството да разясни проблема ще се увенчаят с успех и постепенно се изясняват нещата. Колкото по-рано приключи този казус, толкова по-добре за северномакедонците”.

Министър Кралев добави, че Северна Македония са влезли за първи път в историята си в Евро 2021 година, но ние имаме доста участия на европейски и световни футболни първенства преди това.

„Над две трети от отбора играе в големите европейски първенства – разясни той. – Случили са на едно по-добро поколение футболисти. Аз не смятам, че това са нашите възможности. В момента имаме много потенциал при младежите. Там има много сериозни момчета, които колкото по-бързо поемат към отбори от големите първенства, толкова по-добре ще бъде за нашия футбол. Разбира се, проблемите в нашия футбол са изключителни сериозни. те не са от вчера, не са от днес. 16 години нямаме класиране на голям форум и трябва да се работи повече с детско-юношеските школи“.


-1.png

20.11.2020

Стихотворение на Йордан Пеев обикаля социалните мрежи и разплаква наред мало и големо.

В него той преразказва тъжната история на майката Кристина от Сандански, която уби двете си деца Ивон и Васко вчера вечерта.

„Целувам ти ръката, МАМО,
онази, дето грабна ножа
и с него, след като замахна,
Животът стана невъзможен.
Целувам я освен за мене,
а също и за мойто братче,
с което тъй окървавени
за миг в небесното прекрачихме!
Прости ни за звъна учебен,
през който няма да преминем,
за туй, че бяхме непотребни
и без да щем те наранихме!
Прости ни за баща ни също,
че може би не те обича
и мрачна стана тази къща,
и самотата й прилича!
Прости за мъртвите ни сватби
и неродените ти внуци,
и че невръстни си оставаме
заровени сред черни буци!
Прости за туй, че ще ни няма
и нека Бог да ти прощава,
но знай:
след всеки удар,
МАМО,
след тебе нищо не остава!“

20.11.2020

– Йордан Пеев


-1.jpg

20.11.2020

„Затворете ме за 360 секунди с тази тъй наречена майка, която отне живота на две малки ангелчета вчера. Само 5 минути ми дайте, обещавам, че ще разбере, за какво иде реч. Сега ще я изкарат имала проблеми, психични ли, финансови ли, други ли, от 100 кладенеца вода, но мен не ме интересува. Аз също съм майка на 4 годишен син, след тази новина, която вчера прочетох съм плакала 2 часа, всички се чудеха защо, а аз не можех да спра, защото ме болеше отвътре. Само още едно ще кажа, когато не можеш да отгледаш едно дете поне по нормален начин, с условия най-малко добри за живот, не го прави, това е моята философия. Децата са чиста любов, а не изкупителни жертви.

С уважение, Мария Чапръчова от София

П.С Искам най-суровото наказание за Кристина, въпреки, че се съмнявам това да се случи.“

Това трогателно писание се споделя с огромна скоро в социалните мрежи, негова авторка е майка на 4 годишно детенце на име Мария Чапръчова. Към нейните думи се асоциираха стотици жени и не малко мъже.


.-Ангел-Кунчев-заглавна-снимка.png

20.11.2020

Главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев от месеци е на първа линия в борбата с Ковид-19. Епидемиолог № 1 на страната е изоставил любимото си хоби – пътешествията, за сметка на работата, която от март насам е негов единствен приоритет.

Преди коронавирусът да затвори границите на света обаче, д-р Кунчев изповядвал максимата да не влагаме в материални придобивки, а в изживявания. Любопитството му към чуждите култури през годините го е отвеждало на някои от най-екзотичните места по света. Снимките в официалния му профил в социалната мрежа във фейсбук са запечатали спомени и моменти от всичките му далечни воаяжи. Сред топдестинациите, които главният здравен инспектор е посетил, се нареждат Мали, Египет, Тунис, Индия, Китай, както и редица европейски градове и държави, като Малта, Англия, Португалия, Албания, столицата на Холандия – Амстердам, Стокхолм, Будапеща, Истанбул и редица други.

Негов спътник в пътешествията и в живота е съпругата му, с която споделят страстта си към екскурзиите. Тя също е лекар по призвание и професия. Понякога ги придружава и техният син – Тодор, който е гордостта на семейството. Завършил е Първа английска гимназия в София, а после е последвал примера на татко си и се дипломирал в Медицинския университет през 2014 г. Към момента е едни от най-добрите невролози в Александровска болница. По-рядко към тях успява да се присъедини дъщеря им, която се е установила в Берлин и гради кариера в сферата на комуникациите.

Доц. Кунчев е тракиец, коренът му е от Симеоновград. Никой във фамилията на главния държавен здравен инспектор не е изкушен от медицината – баща му е бил счетоводител, майка му е работила в общината. Назад в родословието са застъпени всякакви професии. „В математиката и физиката не съм си представял реализация. Не знам как точно се насочих към медицината, бях решил твърдо, че ще кандидатствам хуманитарна специалност с биология или химия, защото ми бяха интересни. Логично първият избор беше медицина – утвърдена професия, уважавана. Не мога да кажа обаче: От малък мечтаех… Знаех, че това е съдбата ми… Но и никога не съм съжалявал за избора на професия и за специалността, която се оказа изключително интересно нещо и с необятни възможности за работа“, споделя доц. Кунчев.

Освен по пътешествията епидемиологът се увлича и по театъра, филмите и литературата. „Книжното хоби се конкурира с насладата от музиката. Установих, че имам вътрешна необходимост от музика, тя е изкуство на друго ниво. Ако дълго не съм ходил на симфоничен концерт, усещам липса. Не на запис, въпреки че при съвременните средства можеш да си пуснеш всичко на най-добрите оркестри в света с невероятно качество, но имам вътрешна необходимост да съм в залата“, споделя лекарят, който е почитател на Хайдн, Вагнер, на Брамс, Бетховен, Моцарт.

Съпругата му и синът му също са лекари

Със съпругата си в Англия

Доцентът на дипломирането на сина си Тодор

Спомен от Мали

Кунчев със семейството си край морето


-нинова-1280x909.png

20.11.2020

От БСП съобщиха, че са внесли в жалба в Конституционния съд заради дистанционното гласуване на поставените под карантина или изолация депутати. Според тях, народните представители се използвали само за даването на кворум, защото реално не взимали участие в дискусиите.

Какви биха последиците от едно евентуално одобрение на тяхната жалба и не е ли това червен опит за саботиране работата на парламента в извънредна обстановка, коментира председателката на правната комисия Анна Александрова пред ПИК. Самата тя в последните дни участваше в работата на Народното събрание именно чрез дистанционно гласуване.

– Г-жо Александрова, от БСП съобщиха, че са внесли жалба в Конституционния съд заради дистанционното гласуване в парламента. Какво би последвало от тази тяхна поредна жалба?

– Ако бъде одобрена и бъде разгледана и Конституционният съд приеме, че нашата регистрация не е легитимна, най-вероятно ще следва да отпаднат взетите решения. Това ще последва.

– Освен решенията, има вече гласувани закони и законопроекти, които също могат да бъдат отменени…

– Да, освен решенията, има и законопроекти. Надявам се да не се стигне дотам, защото има много важни закони, като приетият днес за вечния длъжник, а така също и бюджета, който ще се гледа на второ четене.

– Работата на парламента обаче не спира дори и в тази тежка обстановка и именно това е вашата цел – работите и болни…

– Както виждате правим всичко възможно в тази обстановка да работим нормално.

Аз съм изписана от болница днес и едва-едва се справям. Но не спираме да работим дори в такова състояние.

Много се надявам да не се стигне до отмяна на решенията на Народното събрание, защото в името на държавата и на народа правим всичко възможно да работи и да приемаме всичко необходимо, което се налага да се гласува.

Предстои и гласуването на бюджета за следващата година във вторник на извънредно заседание и това е много важно.

– А дали това не е и целта им – да предизвикат страшен хаос?

– Това е популистки ход. Смятам, че ако в тази пандемия вървяхме в една посока, да работим заедно и в екип, много повече бихме могли да постигнем, както и те като опозиция.

Чисто популистки ход е това – както и влизането им в болници, както и всичките им ходове.


-60.png

20.11.2020

COVID кризата постави на изпитание лекари, преподаватели, учители и родители. На карта е и здравето и дори живота на много хора. Цялото ни ежедневие се преобърна и е съборазено с мерките за сигурност и разпорежданията на здравните и правителствените власти.

Как се отразява това на учебния процес, на участниците в него, на нагласите ни спрямо ситуацията и в крайна сметка как ще се отрази на предстоящите избори и представането на партиите на вота? Обърнахме се с тези въпроси към социолога доц. Мирослава Радева.

Ето какво отговори преподавателят по социология в Пловдивския университет пред Агенция „ПИК“:

– Доц. Радева, строгите мерки заради пандемията от коронавирус са причината студенти и по-големите ученици да се обучават онлайн. Вие също преподавате, вкючително и в момента, но по този начин. Какво ви показва сравнението между нормалните и он лайн учебните процеси?

– Аз съм преподавател от 30 години, доцент съм в Пловдивския университет по социология и признавам, че ми е изключително трудно. Защото това да говориш пред един черен екран и да не виждаш реакциите на събеседниците си е все едно за един актьор да застане пред празна зала и да играе. Просто няма вдъхновение, няма ответен отклик, не знаеш в кой момент твоите думи стигат до студентите, в кой момент не те разбират, когато казваш нещо и се нуждаят от допълнителни обяснения.

Напрежението е огромно и според мен еднакво трудно и за преподаватели, и за студенти. Защото и те се разсейват, не са достатъчно концентрирани, пропускат много неща. Често ми се налага и правя тази обратна връзка, като задавам въпроси, провокирам ги, за да мога да разбера какво се случва от другата страна. И най-често това, което се случва, е „Повторете въпроса“. Което означава, че те просто не са ме слушали. Не мога да им се сърдя.

Вчера имах 6 учебни часа с моите студенти, които са от различни курсове – от трети курс, които изучава изключително интересната и вълнуваща за мен дисциплина „Електорална социология“, а другите имаха „Медийни и комуникационни изследвания“. Признавам си, че след тия 6 часа бях абсолютен парцал. В момента имам щастието да живея на едно прекрасно място на Бели Искър – най-близкото населено място до връх Мусала. Излязох на разходка, гледах борчетата, но не можех психологически да се стабилизирам. Най-сетне към края на деня разбрах, че просто психически съм изключително изтощена.

Мисля, че е още по-трудно за учениците, за малките. Просто трябва да знаем, че тази ситуация е потискаща, защото ние, хората сме свикнали със социалния контакт, имаме буквално физическа нужда от това да виждаме хора. Аз имах нужда от хора, а всъщност няма къде. Дори да искаш да отидеш, забранено е.

– Всички сме жертва на атаката на коронавируса – контактите ни, обучението ни, понякога дори и здравето.

– Да. Аз лично например непрекъснато отлагам медицински прегледи, които не са неотложни, но в момента имам нужда от консултация и от очен лекар, и от дерматолог, защото явно развих алергия от моя котарак, макар страшно да обичам животни. Но аз отлагам това, защото не искам да отивам на места, където има риск. И то не само заради себе си, но и защото съм в контакт с майка си, която е на 86 години, и трябва да внимавам. Всички трябва да внимаваме.

– Пандемията очаквано се разрази. Но как оценявате поведението на гражданите – защо има пренебрежение към мерките, защо има недоверие към съществуването на вируса, при все че той не просто заразява, а и убива? 

– И го виждаме. Сега това е много болезнено, особено когато става дума за хора, които познаваш. Направо визирам Максим Минчев, защото ми е много болезнено. От друга страна вече всеки от нас има приятели, които са били диагностицирани позитивно и които казват, че ако не е бил тестът, нямало да знаят, че има коронавирус или антитела. Този вирус е много странен, защото има хора, които са го прекарали без никакви признаци.

Но от друга страна се чудим как е възможно да става така, че хора да умират по стълбите на болниците. Според мен това се случи, защото политиката малко стъпи в тази криза като слон в стъкларски магазин. Наблюдавах в началото на пандемията в България колко непремерени действия имаше, колко непремерени думи, колко фундаментални грешки на публична и политическа комуникация бяха направени. Всъщност тогава се създаде недоверието, защото имаше една прекомерна, неестествена реакция, която имитираше реакции на други страни.

За мен нито фуражката на Мутафмийски беше подходяща, нито спирането на цветарите по Цветница да си продават цветята, нито спирането на хората със расадите, тръгнали да си сеят доматките по Великден. Имаше едно безумие да се говорят нелепици.

– Да, но всичко което се каза тогава, се случи. Сега фразата „яко ще се мре“ е реалност.

– Случи се, но след колко време?! Аз съм изключително отговорен и дисциплиниран човек. И в първия момент, когато излязоха информациите, усетих като реакция, че дори може би бягам от хората. Спазвала съм всички изсквания. Но аз съм човек, който разбира от числа. Да вкараш най-тежките мерки, когато разпространението на болестта е толкова слабо…

– То затова беше слабо.

– …да говориш с този език, който плашеше. Сега можеха да се вкарат тези мерки, защото хората разбират защо се прави. Но тогава беше нелепо. И тогава общественото доверие направо беше проиграно. За мен това беше един момент, когато реакцията трябваше да бъде по-дозирана.

Ние сме южен народ, силно любим и мразим и сме склонни на подобни емоционални изблици. Само че хората, които се занимават с публична коминукация още тогава казваха: внимавайте. И след това се получи и отхвърлянето. Затова сега ни връхлетя втората вълна. Не сме подготвени психологически. Както виждаме, в самата здравна система има много пробойни.

Аз съм с огромен респект към българските лекари. Имала съм късмет да общувам и със западни лекари, и с български лекари. И моето лично усещане е, че нашите лекари са изключително образовани, изключително талантливи, изключителни професионалисти. Ако трябва да кажа на база на личния си опит, те са на по-високо ниво от западните. Именно затова ги приемат във всяка болница.

В същото време обаче в здравната система има други два проблема. Ако в нещо западните лекари и целият медицински персонал са идеално подготвени това е т.н. медицинска етика. При нас може и да се преподава медицинска етика, но за жалост, това не съществува в медицинската практика. Била съм многократно свидетел как на болния или нищо не му се обяснява, или тотално се пренебрегват неговите чисто човешки чувства. Изобщо не се съобразяват дали някакви думички няма да го засегнат.

Когато съм лежала в Майчин дом, влиза доцент и пред студентите казва: „Погледнете тази жена, тя има матка на морско свинче“. На нито един западняк не би му хрумнало да направи това – да сравняваш един човек пред толкова млади и красиви хора с матката на морско свинче. Това е страшно нелепо. В България се смята, че важното е някой да бъде излекуван, а пък какво ще говорят пред него, няма проблем. Не казвам, че лекарите не са морални или не са добри хора. Просто има една леко селска грубост в отношенията ни, която на Запад е недопустима.

– А какво ще кажете за политическата етика с оглед на събитията от последно време?

– Абе, потресена съм. От Джамбазки за пореден път. На това, момче, колкото и да се старае, му личи липсата на европейска грамтност, въпреки че го изпратихме евродепутат. Но стия димки или какво бяха…

– Но това беше отговорът на Джамбазки. Там счупиха вратата, искаха да нахлуят в сградата на ВМРО.

– Няма значение. В една правова държава нямаш право на саморазправа.

– А какво да правят при положение, че полицията безучастно допуска това, имаш ли право?

– Смятам, че е недопустимо точно тези, които създават законите, да ги нарушават. Категорично смятам, че първото нещо, което трябва да демонстрира всеки един политик, всеки един депутат, е респект и уважение към закона в държавата. Направи всичко възможно полицаите да решат въпроса. Иначе какъв е проблемът някой, ако ме ядоса, аз да отида да го шамаросам.

– Няма проблем. Напоследък много хора са нападани по улиците точно по този начин.

– Ами да. За жалост. Тогава обаче се получава това – всеки се самоуправлява, както си реши. И тогава няма защо да се сърдим, че в дъжавата няма респект към закона.

– А кой дава право на граждани да нападат хора, да поругават сгради, да сквернят църкви?

– Не казвам, чме те имат право. Напротив. Веднага трябва да дойде полицията и да ги арестува.

– Но не ги арестува.

– Значи отново трябва да накараме правораздавателния орган да си свърши работата.

Ако говорим за яйцата, за цапането, за доматите, това беше просто израз на цулата ни липса на уважение един към друг. Защото, за жалост, българското общество все още е много назад по отношение на цивилизованост на отношенията помежду ни..

В САЩ законът е безкомпромисен. Понеже дълго съм живяла във Франция обаче ще кажа, че там се е постигнало високо средно ниво на цивилизованост. Ние имаме още много, много да работим за налагането на имиджа на държавност, на законност и ред, не на двойния стандарт. И най-вече по отношение на уважението ни един към друг.

– Точно във Франция обаче видяхме как се справиха с жълтите жилетки, докато тук никой не направи нищо подобно и дори за единични случаи се твърдеше, че полицията в България бие.

– Тъй като все още сме страна на много братовчедски отношения, нито законът се прилага с цялата му сила и строгост, нито пък гражданите се опират в достатъчна степен на същия този закон. С едната крачка искаме да сме като другите развити демократични общества, но с другия крак още си седим в селската психика на недоверието. Това е разкраченият статут, в който все още живеем.

– Тъй или иначе, преминахме през една вълна от безобразия, които се извършиха публично и безнаказано. Как ще приключи всичко това на предстоящите избори?

– За момента е доста трудно да се каже, защото живеем в една доста динамична обстановка и виждаме, че като че ли, за съжаление, принципът „всяко чудо за три дни“ продължава да владее публичния и политическия живот. До оня ден цапахме публичните сгради с яйца и домати и какво ли не, днес вече всички сме забравили, че е имало протести. Тогава се вдигаше много шум за това, сега ни е завладява ковид епидемията и всичко друго отиде на заден план.

Общо взето, като медии и общество ние имаме една склонност да преекспонираме една тема и да забравяме всичко останало. Добре, че в днешните новини се промъкнаха две неща – секситкият език срещу нашата външна министърка и това, че Байдън се сърди на Тръмп, че не признава изборите.

Имам известен упрек към новинарите, че трябва малко повече глобална гледна точка. Смятам, че това е въпрос на култура и въображение. Когато минавам през няколко канала, просто се потрисам от това да слушам едно и също, все едно, че са копи пейст репортажите. Поне намери различна гледна точка! Поне ни покажи какво става в този момент в другите европейски държави. Прокрадна се една добра новина, че все пак сме на 13 място по заболеваемост, което означава, че гражданите си вършат работата, но не е добра медицинската организация. И това го добавям към въпроса за медицинската етика.

– Така или иначе изборите идват. Какви ще са позициите на политическите сили след това?

– Идват два избора. Аз очаквам бой с яйца и домати като реакция на политиците един срещу друг. Ще се бият до кръв. Никакви принципни дебати няма да има. Всички средства ще са позволени, което е много нецивилизовано и много недостойно, но това ни се случва години наред. Кампанията ще бъде оставена на самотек, в последния момент.

Според мен е ясно поне от изследванията досега, че тримата големи претендента са ГЕРБ, БСП и Слави Трифонов. За момента са в този ред. Според мен ДПС са четвърти.

– Но последните изследвания силно свалиха процентите на Слави Трифонов.

– Да, само че това е защото политическата обстановка малко се поуспокои и вече няма такъв акцент. И не е ясно дали това не е за сметка на неотговорилите. Защото Слави Трифонов събира именно гласове на хора, които са отвратени от основните партии и търсят алтернатива.

Със сигурност ГЕРБ имат няколко основни предимства. Първо, че те са партията на статуквото, което по един естествен начин внушава на консервативните избиратели на средна възраст, че създават усещане за устойчивост и за прокарване на определени линии, които могат да бъдат продължени. Те въздействат именно върху това средно поколение и като доходи, и като социален статус, че всяко отиване към крайности носи повече рискове, отколкото тяхното управление. В този смисъл, каквито и да са резултатите от изследванията към момента, за мен ГЕРБ имат допълнителен скрит потенциал, който стои именно зад тази обществена логика.

За БСП бих казала, че сега Корнелия Нинова се опитва да извади нови лица, млади хора и т.н. Но те имат много пропуснати години. И не умеят да говорят на езика на младото поколение. Не ги разбират, лошо комуникират с тях. БСП отдавна вече има определени трудности за електорално разширение. И си остават една партия, базирана върху традицията, върху това, което са били през последните години.

Сегашната им ситуация е утежнена и от факта, че в самата БСП има големи противоречия и че очевидно едно крило се отцепва в посока на Румен Радев. Тоест, Корнелия Нинова успя да си отгледа собствения конкурент. На такова ми мирише. Така че там има две обстоятелства, с които БСП има да се бори. Разбира се, към това трябва да прибавим и неуспехите на БСП във управлението преди години. Те никога не са създали у избирателя усещането, че макар и трудно, мака и с дефицити, но все пак ще се върви в някаква посока. Всяко тяхно управление е било безпрецедентен провал. И това също им пречи за електорално разширение.

Колкото до Слави, той със сигурност няма да спечели нито избирателите на БСП, нито избирателите на ГЕРБ. Много е ясно къде се цели и къде печели – това са преди всичко т.н. мобилни избиратели, млади избиратели.

– Само че има и други, които предлагат промяна – Христо Иванов с Демократична България, Мая Манолова с Татяна Дончева и още кой ли не?

– Всички те са доста слаби. Нямат голем електорален потенциал на следващите избори. И оттук идва огромната трудност на следващия парламент.

Но нека кажа още нещо, което чух от Алена – това е годината на Меркурий. Не трябва да го забравяме. Какво обаче е Меркурий? Меркурий е умение за комуникация, умение да се договаряш, да бъдеш гъвкав.

Само ще добавя, че Бойко Борисов е в знак и е роден под знака на Меркурий – на 13 юни.

Това са даденостите. Ако тези три основни играчи не намерят пътя за комуникация един към друг, рискуваме да бъдем в нестабилна ситуация дълго време.


-Белчев-1280x955.jpg

20.11.2020

Стамен Белчев бе определен за треньор на октомври, след като успя да класира ЦСКА за Лига Европа, но впоследствие „червените“ записаха шест мача без победа в първенството и бе уволнен.

„Искам да благодаря на всички, които са гласували за мен и това, че са уважили нашия труд. Тази награда е за целия щаб, с който работихме заедно. Заслугата е на целия щаб. Няма огорчение. Така са преценили. Всичко е наред. Не се знае – може и утре да започна, може и след месец. Чакам оферти. Няма да избързвам. Искам проект, който си заслужава“, каза Белчев.

„Отборът на ЦСКА е добър. Отбор, който е влязъл в групите на Лига Европа няма как да е слаб. Със сигурност трябва да се дава повече време на българските треньори. Ние сме показали, че може да работим. Всеки, на който е дадено повече време е показал това нещо. Точен период не може да се знае.“ 

„Всеки мач е важен, което е нормално. Най-малко една година е нужно, още повече, когато един отбор се прави на ново. Трябва една година търпение, за да може треньорът да предаде своите виждания на футболистите.“

„За ЦСКА навсякъде е важно и в първенството, и за купата, и в Лига Европа. В началото не ползвахме един и същи състав по една или друга причина. Имаше три мача, в които съдиите решиха да не спечелим. Това е истината. Не искам да коментирам повече„, обяви специалистът.

„Трябва да се работи за повече в по-големите отбори. В големите отбори всичко зависи от резултатите. На големите отбори няма как да се откаже. Когато има дерби между Левски и ЦСКА моментното състояние не е важно. Всеки, който излезе ще покаже максимума. Въпреки че Левски има много болни, при ЦСКА също има много проблеми. В тези мачове няма фаворит. Класирането и моментното състояние нямат значение.“

„Не искам да коментирам работата на г-н Дерменджиев. Не съм в кухнята и не знам дали има лобита. Би било жалко, ако има такива лобита. В националния отбор трябва да играят най-добрите. Всеки треньор има амбиция да бъде национален селекционер, разбира се. Това е най-високото стъпало. Аз мисля, че има възможност да се представим по-добре. Проблемите, които съществуваха също се отразиха върху представянето на отбора“, каза още Стамен Белчев.


-Лалев.png

20.11.2020

Страхуваше се от докторите, казваше “те ще ме уморят”, и го умориха. Трябва да има наказани в този случай. Това заяви синът на един от починалите на стълбите на болница в Пловдив, по Нова тв.

Близките на починалия мъж търсят справедливост.

Припомняме, два бяха смъртните случаи в болницата в Пловдив.

“Като куче, точно като куче. Аз като го видях тоя клип, бях потресен. Разтрепериха ми се краката. Видях го случайно това клипче. На стълбите, от опечалената жена. Иначе аз просто си мислих, че баща ми, просто си е починал от COVID-19, че COVID-19 го е уморил. Не мисля, че трябва да се зареже един човек, български гражданин, да лежи на стълбите в лечебното заведение и да няма кой да го приеме”, разказва Иван Лалев, син на починалия Любчо Лалев.

„Просто останах потресена. Гледах и не вярвах на очите си, какво виждам. Значи, когато видим един паднал човек на пътя, всеки би се навел и би му подал ръка”, заяви Радка Лалева, снаха на починалия Любчо Лалев.

Седемдесетгодишният мъж е оставен на студа, по пижама, с висока температура и без кислородна маска, въпреки че е приет в болницата, точно защото не можел да диша.

„Моят свекър е останал без въздух. Нямам обяснение, защо един човек е изкаран от болничното си легло и от болничната си стая, по пижама, по чехли, по къси панталони- от 30 градусова затоплена стая и провеждащо се лечение, на студа, на пътя, на стълбите, с торби около него, като някакъв клошар. Как е нямало човешко отношение- едно одеало да им бъде сложено на тези хора”, заяви Радка Лалева, снаха на починалия Любчо Лалев.

„И седи в безпомощно състояние. Не може да гледа. Едва, едвам се обръща. Не знам дали забелязахте реакцията му”, посочва синът на починалия.



За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ