Интервюта – 7 Dni Bulgaria

„Бубе, можеш ли да си представиш, че има хора, които не вярват, че го има този вирус?“ – този въпрос задал вокалистът на група P.I.F. Димо Стоянов на жена си Любомира Пиперкова на последната им среща в реанимацията на болницата, малко преди той да загуби битката с COVID-19.

В студиото на „Тази сутрин“ по Би Ти Ви тя разказа за последните 5 минути, които успели да прекарат заедно.

Пуснаха ме да го видя. Аз отидох там с мисия – да му вдигна духа, да го накарам да се почувства малко по-добре, да му вдъхна кураж. И докторите, и това, което знаех е, че се чака още мъничко, за да може имунната му система да се успокои и нещата да тръгнат нагоре, сподели Любомира.

По думите й за Димо било много трудно да говори – бил на кислород с маска. „Казахме си много пъти, че се обичаме“, разказа Люба и допълни, че, след като се прибрала, сама усетила, че кратката среща „излезе като сбогуване“: „Следващите дни минаха в молитва“.

Тя беше категорична, че медицинската грижа за мъжа й е била на най-доброто възможно равнище, но заради голямото количество вирус не е имало как той да пребори болестта и е настъпила цитокинова буря, при която имунната система е разрушила здравите клетки.

Как се продължава напред? „Не знам, нямам отговор на този въпрос. Това, което за мен е важно в момента е да осигуря на децата някаква стабилност“, откровено отговори Любомира.

Тя благодари на всички, които са помогнали на семейството след кончината на Димо. „Бяхме намерили начин да минаваме през по-трудните моменти и винаги да остава обичта“, откровена беше Любомира.

Героите никога не умират, той ни гледа от друг свят, но тук, на земята, много ми липсва

Едва ли има човек, по-близък до Трифон Иванов, от легендарния Христо Стоичков. Съотборник, приятел, брат… Това е Ицо за Туньо. Двамата имат куп мачове заедно в ЦСКА и националния отбор на България. Именно Камата спомага за трансфера на Иванов в испанския „Бетис“, където ритат заедно в Примера дивисион. Двете звезди остават близки до последния дъх на защитника. Туньо си отиде на 13 февруари преди 5 години.

Нито за миг „Златната топка“ за 1994 година не се замисля да даде откровено интервю, специално за книгата „Трифон Иванов Железния. Биография на една вечна легенда“, която е вече на пазара. За първи път Ицо говори толкова открито и лично за своя голям приятел пред двама от авторите на книгата – журналистите от „България Днес“ Добромир Добрев и Кристиан Иванов.

– Г-н Стоичков, помните ли кога за първи път се видяхте с Трифон Иванов? Какъв беше първият разговор между вас? С какви впечатления бяхте от младия Трифон?

– Няма да забравя първото ми впечатление. Гледах го, един набит, много здрав. Не помня точно коя година и в кой мач. Но си казах: „Срещу този по-добре да не играя“. Години по-късно се оказах прав. Няма да забравя какво правеше с Юрген Клинсман и Руди Фьолер например. Много коравите германци бяха като пластилин пред Трифон.

– Помните ли мачовете между „Етър“ и ЦСКА, когато все още бяхте от двете страни на барикадата?

– Тогава Трифон не е имал много шансове. Но футболът не е тенис. ЦСКА беше машина за победи не само в България. Аз се радвам, че той избра именно „червените“ за следваща крачка в кариерата. А кой е бил първият ни мач един срещу друг, наистина не помня. Сигурно съм вкарал 2-3 гола.

– Как приехте Трифон, когато той дойде в съблекалнята на ЦСКА?

– Като всеки друг! Който е бил избран в ЦСКА, значи е бил номер 1 в България на своя пост. Такава беше философията на клуба. Трифон се беше превърнал в единица мярка за класа в „Етър“ и неведнъж сме говорили за него в съблекалнята. Но когато влезе при нас, той вече знаеше, че ще е новобранец. Колкото и „отворен“ да беше.

– Тогава ли усетихте, че сте една порода силни характери с него и ще станете големи приятели в бъдеще?

– Приятелството не се купува, не се гради за ден. Трифон беше честно момче. Човек, на когото можеш да разчиташ. Свикнах бързо с шегите му, но не съм му оставал длъжен никога. До края на дните му, Бог да го прости, не спирахме да се шегуваме. Най-любимото ми беше да му искам автограф върху онези снимки, на които изглеждаше най-страшен. Много се ядосваше.

– Кой е най-паметният ви мач с екипа на ЦСКА заедно с Туньо? Може би победата над „Левски“, когато той вкарва първия гол, а вие останалите 4?

– Незабравим мач! Но както стана 5:0, така и не ни връзваше през първото полувреме да вкараме гол. Някъде в края бихме корнер и изведнъж Трифон се оказа там. И айде 1:0. После знаете моята история с четворката.

– Емблематична е снимката, публикувана и във вашия албум, как поставяте лентата на ръката му, когато напускате ЦСКА в посока „Барселона“. Какви чувства навява у вас този момент?

– Трифон е емблема не само на ЦСКА, но и на българския футбол. Заслужаваше да бъде капитан. Плаках всеки път, когато виждах как феновете на ЦСКА го почитаха след трагичната му кончина. Героите никога не умират. Отиват в друг свят. Сигурен съм, че от там Трифон и сега ни гледа. Но пък тук, на земята, той много, много ми липсва.

– Имало е и случаи, когато сте се карали за тази лента както в ЦСКА, така и в националния. Истина ли е?

– Със сигурност спорове сме имали. Но чак да се караме… Дразнехме се за тази лента. Аз искам да съм капитан, той иска да е капитан. През годините сме се смеели често на тези наши младежки глупости. Аз ще ви припомня само един момент – с моята левачка центрирах, а Трифон вкара победно. И се отблагодарихме на Русия за освобождението на 9 септември, само че на 10-и ние я „освободихме“ от световно.

– Ще ви препратя към периода в Испания. Трифон винаги е изказвал своята благодарност към вас, че сте му помогнали за трансфера в „Реал Бетис“, нали така?

– Как няма да помогна? Пъртината беше направена. Българските футболисти се славехме не само с класа, но и като биткаджии в Испания. Аз в „Барселона“, Любо Пенев във „Валенсия“. Харесваха ни. Трифон беше перде, а „Бетис“ се нуждаеха от класа в отбраната. Попитаха ме за него и аз казах: „Взимайте го! Малко е луд, но ще ви свърши страхотна работа!“.

– Лобирахте ли за него и в „Барселона“? Знаем, че интересът към него е бил съвсем реален, особено след като вкара два гола във вратата на Субисарета.

– Никой в „Барса“ не можеше дори да си помисли да лобира за подобно нещо пред Йохан Кройф. Той сам решаваше кого да вземе и кого не. Сигурен съм, че е видял качества в Трифон. Може и да е преговарял за него. Във всеки случай се е интересувал конкретно, това научих от сигурен източник, както се казва в медийните среди.

– Ходехте ли си на гости в Испания?

– Извинявайте, но той не обичаше да говори за личния си живот. Аз също.

– Имате куп велики мачове заедно в националния отбор на България. Помните ли дебюта му през 1988 г., когато Иванов вкарва гол за 1:1 с ГДР в Бургас?

– О-о-о. Къде назад връщате топката! Тогава още почти не се бръснехме. Ама какви мачове правихме!

– За САЩ’94 може да се изговори и изпише много. Ще ви попитаме по-обобщаващо. Каква беше ролята на Трифон тогава?

– Трифон беше лидер. Като мен. Като Наско, като Бала и Лече. Напред ние вкарвахме головете. Но не забравяйте как Трифон пазеше тила от врага. Футболът е колективна игра и всички вкупом носим кръста. Затова никога не казвам „Аз“. Без Трифон в отбраната нямаше да сме четвърти в света. Това за мен е неоспоримо.

– Той ли беше най-големият майтапчия по време на мачовете в Щатите?

– Бори се яко за първото място. Но и много други не му отстъпваха. Конкуренцията беше мамма миа!

– Вярно ли е, че сте били ортаци на карти? Биехте ли съперниците?

– Никой не ме е бил на карти, или поне не помня. Дори и Трифон. Но когато бяхме двойка, всеки дразнеше другия колко е голям и как вади играта и го носи на гръб.

– В нашите интервюта с Цанко Цветанов и Илиян Киряков, с които е бил в една стая, двамата разкриха, че никак не е обичал да си ляга рано. Така ли беше наистина?

– Та кой обичаше? Всички сме бракониерствали по въпроса – кой по-често, кой по-малко. Важното е какво се случваше на терена. Нали германците много пишеха на световното, че ще излезем срещу тях от басейна. И то реално така си беше, но колко завърши мачът? „Айнцу, цвайнцу“ – знаете я историята.

– След силен сезон с „Рапид“ (Виена) Трифон стана футболист номер 1 на 1996 година. Заслужена ли беше тази награда?

– Напълно. Трифон игра и финал за КНК срещу „Пари Сен Жермен“. Още помня как в последните минути тръгна в атака едва ли не сам да решава мача и беше близо до гола. Аз съм нападател и съм свикнал футболистите, които вкарват попаденията, да имат предимство в анкетите. Но и винаги съм се съгласявал, че играчите от защита са не по-малко заслужили. Затова с ръка на сърцето мога да кажа – Трифон взе своето през 1996 година.

– Най-красивият гол на Трифон със сигурност е волето срещу Уелс. Вие сте вкарвали стотици страхотни голове, но такъв точно имате ли? Помните ли го този мач, какво казахте на Туньо?

– Не пропусна да ми обяви, че никога не мога да вкарам като него. Смях се много. Наистина имам толкова голове, но чак такова воле… Благодарение и на този мач взех „Златната топка“. Трифон има своята заслуга за нея. И съм му го казвал, нали не се съмнявате?

– Извън терена – какъв приятел беше Трифон, какъв човек?

– Ако трябва с една дума да отговоря – добър. Винаги беше готов да помогне. Покрай неговите шеги казваше много истини.

– Искаме да пишем за Трифон като за жив човек, затова няма да ви връщам към онзи ужасен 13 февруари 2016 година, който потопи цяла България в скръб. Той трябваше да участва на юбилея ви за 50-годишнината. Какво си говорихте за този празничен мач? Наистина ли е искал да отслабне и да влезе във форма за този двубой тогава?

– Кончината на Трифон е един от най-тежките моменти в моя живот. Съпругата ми Марияна ме събуди, за да ми каже какво се е случило. Плаках като дете. Веднага резервирах билет за България. Не можех да не съм там, в последния му път. Колкото до хапчетата за отслабване – бях ги купил, донесох ги, но за жалост, трябваше да ги поставя при него в ковчега. Нека спрем дотук. Моля ви.

– Предварително се извиняваме за прекалено личния въпрос – какво бихте искали да кажете на Трифон, ако той сега беше тук, пред вас, и можеше да чуе думите ви?

– Че го обичам като брат и че бих искал да го прегърна.

– За да завършим оптимистично – вие сте безспорно най-успялата легенда на българския футбол и лицето на България пред света. Трифон обаче ще бъде запомнен като Железния. Какъв пример остави той за поколенията след него?

– За мен Трифон е може би най-добрият защитник в историята на българския футбол. Заедно с Георги Димитров-Джеки. С двамата съм играл и не бих искал да съм срещу тях. Не искам да обидя никого като Димитър Пенев например. Говоря за моето поколение – Трифон беше номер 1. И така ще го запомня!

Приблизително по това време миналата седмица надеждата, че българин ще направи първо успешно зимно изкачване на К2 беше жива. На 3 февруари Атанас Скатов се изкачи успешно до Лагер 3, за да използва краткия прозорец в опит да достигне 8 611 метра.

След това започнаха да идват тревожните новини – първо за изчезнал алпинист, а по-късно и за скъсано въже и фатален изход. Минутите преди трагедията се запечатват и в съзнанието на гръцкия алпинист Антониос Сикарис – последният човек, видял Скатов във високата планина.

„През цялото време виждах Атанас, защото слизахме заедно. Изведнъж, няма да забравя този момент, не виждах вече Атанас, но шерпът се обърна към мен и ме погледна: „Антонио, Антонио, Антонио! Атанас падна, Атанас приключи!“ Убеден съм, Атанас беше много техничен, много силен, с много опит и не на последно място с много добър характер, и много добър човек. Въжетата бяха лоши, стари, през цялото време трябваше да избираш правилното въже. Ако избереш грешното въже, хлъзгаш се и приключваш“, разказа алпинистът пред Bulgaria ON AIR.

„Попитах шерпа, какво се е случило и той ми каза: Не знам, може би не се е подсигурил, може би някое въже се е скъсало или не е продължило към следващото. Чувствам се много зле за Атанас. Наистина, от сърце, Атанас беше моят най-добър приятел. Защото той беше невероятен човек, много добър човек“, Антониос Сикарис.

Бащата на Мартин Смоленски – Огнян, бе любезен да отговори на въпросите на колегите от „Тема Спорт“ относно интереса към младока, мечтите в семейството и колко трудно е да запазят таланта здраво стъпил на земята.

„Вече 10 години в нашето семейство живеем в преследване на една мечта. Ние всички сме огромни привърженици на ЦСКА и за нас е страхотно щастие да виждаме Мартин с екип на любимия отбор. Като всички родители и ние сме преминали през трудни моменти, през лишения, но винаги сме били до него и сме го подкрепяли в стремежа му да стане голям футболист и да носи с гордост фланелката на любимия отбор.

В един момент, когато започна да се говори за него, се бях хванал за главата. Получих десетки оферти, предложения за оторизации от всякакви мениджъри, агенции, отбори. Ние бяхме наясно, че трябва да го задържим здраво стъпил на земята и да не се подаваме на всички изкушения.

Именно затова съм благодарен, че г-н Ганчев и останалите шефове в ЦСКА му предложиха през юни миналата година професионален договор, който определено даде спокойствие. Сега всички знаят, че Мартин е обвързан с клуба, и ако имат въпрос и предложения, могат да се обърнат към ръководството.

По молове не ходи, дискотеки не го влекат, но дори на Бъдни вечер трябваше да го чакаме да се прибере от игрището, за да седнем на масата“.

Легендата на ЦСКА Ивайло Киров рядко дава интервю. Бившият халф винаги е интересен събеседник – казва това, което мисли. Той е шампион на България с „армейците“ през 1987, 1989, 1990, 1992 година. Пет пъти носител на Купата на България – през 1985, 1987, 1988, 1989, 1993 година. Четирикратен носител на Купата на съветската армия – през 1985, 1986, 1989, 1990. Веднъж печели Суперкупа на България – през 1989 година.

Като треньор работи в ДЮШ на ЦСКА, бил е и помощник-треньор във Велбъжд. Водил е кипърския Дирие.

Иво Киров говори пред колегите от ТОПСПОРТ.

Успя ли да гледаш някои от контролите на ЦСКА и как ти се вижда отборът преди подновяването на официалните мачове?

– Гледах доста от мачовете. ЦСКА игра на прилично ниво в тези проверки, но може би трябваше да бъдат организирани двубои с по-сериозни съперници, но целта беше треньорът да избистри състава за пролетта. Тези тимове не бяха мерило за ЦСКА. Хареса ми сериозното отношение от страна на футболистите ни. Играят добре. Виждаме прогреса на Адалберто Пеняранда. От всички съм доволен, но по-важното е Бруно Акрапович да е доволен от играчите.

ЦСКА трудно допуска голове при Акрапович. Той заздрави сериозно защитата. Колко важно е това в битката за титлата и Купата на България?

– Защитата е най-важна! Помните какви грешки допускаше ЦСКА в началото на сезона. Заради тях загубихме важни точки срещу по-скромни отбори. Елементарни грешки се допускаха, а сега не е така. Има живец в играта на отбора при този треньор. Феновете чакат дълги години титлата и искрено се надявам това да е нашият сезон. Разликата с Лудогорец не е толкова голяма – 6 точки. Разград не са страшилище, още повече за отбор като ЦСКА. От нас си зависи. Но и от съдиите. Винаги стигаме до тях. Колко пъти ни ощетиха през есента… Да, и ние не сме перфектни, но имаше големи грешки. Едно време реферите имаха респект от ЦСКА, а сега си правят каквото поискат дори на „Армията“. Гледам, пред очите му влизат с краката напред срещу наш футболист, а той стои и мълчи. Станали са много безскрупулни и нагли тези хора. Дразнят всички и явно не им прави впечатление. Виждаме в същото време как се свири в мачовете на Лудогорец. Хората не са глупави, сещат се какво става. Да дадат дузпа за ЦСКА вече е истинско събитие. Ако не се лъжа, имаше само една през есента – в мача с Левски.

Някои фенове недоволстваха от трансфера на Валентин Антов, но как да спреш момчето да отиде в Серия А? Ти какво мислиш по темата?

– Така е, няма как да го спреш, а и не трябва. Много възпитано момче и добър футболист. Съжалявам, че още сега не стана „Футболист на годината“. Не знам с какво Димитър Илиев е по-добър от него. Нищо лично към футболиста на Локомотив (Пловдив), но с какво толкова се отличи? Наградата щеше да даде допълнително самочувствие на Антов и това да му помогне още повече да се наложи в Италия. Но и при твоите колеги има много пристрастия. Така и не разбрах защо за най-добър нападател беше определен Мартин Камбуров, примерно…

Той има цел – да подобри рекорда на Петър Жеков по голове в първенството…

– И? Каква е тази болна амбиция? Къде е Жеков, къде е Камбуров… Дават му да бие дузпи и фаулове, за да стигне Жеката по голове. Ама вижте до каква възраст е играл единият и до каква играе другият. 10 години разлика! За Петър Жеков могат да говорят тези, които ги е тренирал. Като Христо Стоичков, Любослав Пенев, Пламен Гетов… Камбуров не е разпознавам в Европа. Жеков е носител на какви ли не награди, на „Златна обувка“, „Сребърна“, „Бронзова“… Аз съм сигурен, че на тези години да го пуснат на терена Петър Жеков, ще вкара повече голове от Мартин Камбуров от дузпи и фаулове.

Харесват ли ти новите попълнения в ЦСКА – Варела и Кайседо? Бисмарк също направи добро впечатление по време на последната контрола.

– Голямо бъдеще във футбола има това момче! Само на 19 години, а всички видяхме как пробива на скорост, колко е бърз, техничен… Подаде за гола на Тиаго, беше близо и самият той да отбележи. Дано му предложат договор и да остане в ЦСКА. Добри са новите, Жорди Кайседо също е бърз и техничен, а и много здрав физически. Ще е интересно да го гледаме до Али Соу. Само върху Варела нямам наблюдения все още. Но, след като са го взели, явно има качества.

До края на месеца ЦСКА има мачове със Славия, Черно море и Лудогорец. Тези три срещи ли ще определят посоката в борбата за титлата?

– Важни мачове, но след това има още доста. Няма да е никак лесно със Славия, нищо че са на дъното във временното класиране. Няма да е лесно и срещу Черно море, дори и на „Армията“. Пак ще се повторя, но повече се притеснявам от съдиите в тези срещи, как ще се свирят и дали няма отново да ни ощетят. Явно им е цел и през този сезон.

Лудогорец са платили 20 милиона лева за футболистите си от сегашния състав, а ЦСКА около 3 милиона. Въпреки това, „червените“ успяват да направят добър отбор. Играят ли парите на терена?

– Футболистите на ЦСКА не само, че не са по-слаби от тези на Лудогорец, но смя да твърдя, че са по-добри. Виждаме, че могат да се намират отлични играчи и без трансферна сума, ако имаш добро мениджърско звено. А Стойчо Стоилов си върши отлично работата, колкото и някои все да го нападат. Лудогорец бяха добре при Мето Томанов, но вече не е така. Имат трансферни провали. А дават много пари. Не само за покупката на футболисти, но и за заплати. Разликата е голяма, но ЦСКА има отличен отбор, въпреки това. Имат ли Лудогорец Али Соу и Тиаго? Нямат! Това са най-добрият нападател и халф у нас. В Разград вече има доста ветерани. Като Моци и Дяков. Тях обаче много не ги броя за футболисти, всеки мач са за гонене. Могат да се пробват в мазните борби, че са характерни за региона им.

Нов стадион – това ли е голямата цел пред ЦСКА?

– Дано възможно най-скоро видим такъв! Много е важно! Виждате в какво окаяно състояние е „Армията“. Много е занемарен, а съм сигурен, че Гриша Ганчев иска ЦСКА да играе на модерен стадион. Намираме се на отлично място в центъра на София. Трябва да се играе на „Българска армия“, на „Васил Левски“ не е същото, от опит го казвам. Не знам защо вече не е започнала реконструкцията на стадиона, не съм запознат в детайли и не знам къде е проблемът.

Кой халф на ЦСКА ти прави най-силно впечатление?

– Всички играчи са добри, не искам да отличавам един халф. Много добро момче е и вратарят Митко Евтимов. Приятел съм с баща му Иван, който е легенда на футбола в Шумен. Митко е голям цесекар от дете, мечтаеше един ден да бъде част от отбора и постигна това. Радвам се за него, много качествен вратар. Цялото му семейство обича ЦСКА.

Ще те видим ли на „Армията“ зя някой от мачовете през пролетта?

– Стига да се оправи положението и да пускат хора по стадионите. Аз винаги се чувствам много добре на „Армията“. Ужасно е с този вирус. Скоро се върнах от Германия и сега съм под карантина в София… Дано се върне публиката, защото ЦСКА е домакин във всеки град. Винаги е било така и така ще бъде.

Мислиш ли, че фамилия Ганчеви ще бъдат собственици на ЦСКА още дълги години? Гриша ли е точният човек за клуба според теб?

– Абсолютно! Ти виждаш ли друг, който може да издържа клуба? Аз не виждам. Сигурен съм, че още дълги години ще са в ЦСКА, защото го искат, а не са пратени насила. Гриша е спортен човек, обича спорта и футбола. Виждате какво направи на базата в Панчарево, преди беше обрасло навсякъде, стари бунгала, пълен ужас. Сега ще оправи и стадиона, има го вече и пробивът в Европа. Остава да спечелим титлата. Дано най-накрая футболистите го зарадват с нея, че човекът хвърли доста нерви и пари. Какво направиха за ЦСКА тези преди него? Нищо! Да, Васил Божков даваше пари, спечели две титли, ама той не е футболен човек и не обича ЦСКА. Ганчев обича ЦСКА, милее за отбора. Желая му здраве и да вдигне титла тази година. Дай Боже…

„Служебният министър Пламен Узунов и сега има политически чадър, той е съветник на президента“, каза бившият вътрешен министър Валентин Радев по повод казуса с доклада на ОЛАФ в предаването „Тази събота“.

По думите на Радев във въпросния доклад става въпрос за изменения на процедурата по обществена поръчка, които са направени именно по време на мандата на служебния министър Пламен Узунов.

„Аз се подразних от позицията на президентството. Не може президентът да започва грубо вижте кой е започнал поръчката и кой я е подписал накрая“, каза Радев.

Бившият вътрешен министър коментира, че никога не се е съмнявал, че може нещо да не е наред с обществената поръчка. „Не съм допускал, че служебен министър може да застраши по такъв начин националната сигурност“, коментира Радев.

„Ако е имало такива дефекти, които са казали от ОЛАФ, защо администрацията е мълчала? Имало ли е политически натиск?“, коментира Радев.

Той отново поясни, че няма как политиците да вникнат, че има пороци в обществената поръчка, при положение, че на ОЛАФ са трябвали две години и половина да ги открие.

„Никой не ме е осведомил, че има някакви слабости в тази обществена поръчка“, каза бившият вътрешен министър.

По думите му по време на въпросната обществена поръчка за автомобилите на МВР Радев се е чудил защо служебното правителство се съсредоточава да свърши обществените поръчки.

По повод обявените намерения от страна на президента Румен Радев да се кандидатира за втори мандат, Валентин Радев каза, че в президентството всичко се случва „някак задкулисно, някак скрито“.

Когато бях с COVID, бях в добро настроение. Учудвам се на психиката си, защото положението беше много сериозно.

Изкарахме го на шега, но беше в момент, в който не ми позволи да се подготвя. Аз съм боец, излизам и се бия. Трудностите са това, за да ги преодоляваме. Един COVID не може да не уплаши. Разбира се, мерките трябва да се спазват”, разказа Кубрат Пулев в ефира на „Събуди се”.

Боксьорът изкара вируса дни преди срещата си с Антъни Джошуа.

Според него ключът към доброто здраве е редовна тренировка, разходки в планината и правилно хранене. Пулев сподели и впечатленията от двубоя на брат му – Тервел, в Танзания.

„Винаги съм критичен към себе си и близките ми. Тервел може много повече, има много качества. Понеже година и нещо не беше играл, не успя да се отпусни. Противникът игра много „мръсно”, каза той.

Той сподели, че с брат си работят добре заедно и се подкрепят. Не се изправят един срещу друг в спаринг двубой, тъй като и двамата не отстъпват и се стига до сериозни битки.

„Няма шанс да е оцелял. След като е обявен в неизвестност от тези, които са били около него – няма шанс. Може да се надяваме на чудо, но чудеса от този род почти не стават там“. Това коментира пред kmeta.bg именитият алпинист Дойчин Василев по повод информацията за инцидента със Скатов. Както вече стана ясно, сливналията е паднал на слизане към базовия лагер на К2.

„При тези условия би трябвало да е ясно, че всичко може да се случи. Още повече, че имаше скоро случай, в който върхът беше изкачен от други алпинисти, придружен с трагедия – като един от участниците загина. Недоумявам как Скатов реши да рискува докрай. Трудностите са толкова много. Но всеки решава според квалификацията си, усещанията си към планината, подготовката… много са факторите“, посочи Василев.

По думите му първо трябва да се изясни инцидентът – как е станал, има ли свидетели… евентуално би могло да се намери тялото му, смята той.

„К2 е много тежък и опасен. Лошото е, че доста хората го подценяват, надценяват собствените си възможности и това е резултатът“, заяви аплинистът.

Върхът е опасан с въжета по много маршрути. По този, по който Скатов се е изкачвал ежегодно се слагат все нови и нови и въжета, но за следващите катерачи те стават стари. Едно прекъсване води до такива инциденти. В историята има много такива случаи. Йежи Кукучка – големият полски алпинист загина точно по този начин, обясни Василев.

„Разчитайки на здравината на нещо непознато, на едно въже, което не знаете кога е сложено, колко е здраво вие залагате живота си на карта“, категоричен е той.

Дали има шанс да бъде намерено тялото на родния алпинист Василев коментира, че зависи от терена, трябва да има хора, които да се ангажират с това, да се направи спасителна акция.

„Това ще бъде не само поука сега, но и за бъдещите алпинисти, които биха тръгнали по същия маршрут другата година“, заключи той.

По думите му човек трябва да е маскимално подготвен физически, психически и технически, за да тръгне да изкачва К2. И да има късмет. „Толкова много трагедии са се разигравали там, че човек ако се замисли ще си направи много сериозни изводи. Има случаи, при когато са загивали по 12-13 човека на сезон“, уточни Дойчин Василев.

-Кърджали-Лудогорец-Спас-Делев-Кирил-Десподов-1280x853.jpg

„Ако от Каляри се разберат с Лудогорец и ако има разбирателство между мен и Лудогорец, ще остана. Аз съм щастлив тук и няма да се замисля изобщо“, категоричен бе Кирил Десподов в интервю пред „Диема Спорт“.

„Няма да ни е лесно, имаме добри съперници, но ние няма да се откажем до последно да гоним целта – десетата шампионска титла и Купата на България. Лично мое мнение е, че ЦСКА е най-сериозният ни конкурент и за титлата, и за купата. Първите три двубоя от шампионата ще определят в голяма степен кой ще стане шампион. Ако стартираме с три победи, дърпаме с много точки и в ЦСКА най-вероятно ще изгубят мотивация“, каза още националът.

Може ли БСП да управлява България ще покажат изборите. Единият вариант е с коалиция, която няма да доведе до коренна промяна на начина, на политиката. Вярвам на заявката, че няма да се управлява с ГЕРБ, защото има очертан десен профил. С ДПС може да се управлява при ясни условия. Берем плодовете на коалицията от 2013-2014 г. това беше практически управление на малцинството. Това заяви пред БНТ Михаил Миков, бивш лидер на БСП и бивш вътрешен министър в кабинета „Станишев“.

„На предстоящите избори представителите на партиите трябва да експонират по най-добрия начин това, за което искат доверие. Тази тема ще присъства, ще се преплита. Може би в кампанията за изборите ще стои един голям въпрос – подкрепата или не на кандидатурата за втори мандат на президента Румен Радев“, коментира още той.

По думите му е било коректно достатъчно рано президентът да заяви намеренията си за участие, да започне дискусията.

Запитан пропусна ли БСП шанса да номинира президента Радев, той отговори, че БСП по-рано трябваше да даде оценка, тя е в основата на номинирането на Радев за президент. „Отговорът на Нинова, че сега не е време за това и трябва да се изчака да минат изборите, е бягство от отговор каква е оценката на БСП. По то зи начин тя отваря нова линия на резделение в партията, а това не е добре“, отсече Миков.

По думите му Радев се опитва „да избяга от пряка корелация с ръководството, той употребява термина „социалисти“. Би трябвало президента Радев и Нинова да изразяват ясно отношенията си.

Според Миков президентът Радев има нужда от подкрепата на членовете на БСП и той я очаква. Той обаче има нужда и от много широка подкрепа.

„Георги Гергов беше отстранен от БСП, защото е богат и е удобният враг с партийна книжка“, коментира още Михов.