Доц. Антоний Гълъбов алармира: В ход е подготовка за заговор за изборите

С изявлението си относно насрочването на редовните парламентарни избори Румен Радев маркира позиция, която би могла да бъде използвана за оспорване на изборните резултати. Всъщност определянето на дата за провеждане на изборите е правомощие на президента, което е обвързано с изискването това да се случи не по-късно от 60 дни преди изборния ден. Следователно, дори и датата наистина да бъде 28 март, моментът, в който Радев би имал основание да обяви това свое решение, би настъпил през третата седмица на януари 2021 г.

Онова, върху което акцентира Радев, бяха неговите изисквания за провеждането на изборите, а не тяхната дата. Той заяви, че те трябва да се проведат с машини, да гарантират правото на участие на всички български граждани, имащи право на глас, и да осигурят необходимите мерки за защитата на здравето на гражданите. Тези три условия ще бъдат използвани като аргумент за критика към изборния процес или дори за непризнаване на изборните резултати.

И трите теми носят в себе си определени рискове. Въпреки че има достатъчно време за провеждането на обществената поръчка за осигуряването на машините за гласуване, около тях ще има много неизвестни. Най-малкото от гледна точка на тяхната надеждност и готовността на избирателите да се ориентират в тяхното използване.

Най-сериозният риск е свързан с гарантирането на правото на всички български граждани, имащи право на глас, да участват пълноценно в изборния процес. Не сме решавали такава задача досега. Онези, които са под карантина, както и контактните на тях лица няма да могат да упражнят правото си на глас по обичайния начин. Как би могло да се случи това, поне засега не е ясно според действащия закон. Уреждането на този въпрос ще изисква нови законодателни промени, които на свой ред ще бъдат атакувани като проведени в навечерието на изборите.

Няма яснота и по отношение на третата група от условия, онези, които имат отношение към спазването на мерките за противодействие срещу пандемията. В известен смисъл, формулирани в тази последователност, изискванията на Радев могат да влязат в противоречие помежду си. Гарантирането на правото на участие на всички може да се окаже в противоречие с изискванията за защитата на общественото здраве. Решенията на този проблем не са много и нито едно от тях не е било изпробвано нито от нас, нито от която и да било друга европейска страна.

Очевидно не става въпрос за усилие от страна на администрацията на президента за дискусия върху възможни решения на тези сложни въпроси. От изявлението на Радев се разбра, че той държи отговорни всички останали институции, но не и собствената си администрация за намирането на правилните решения. Той просто заяви условията, изпълнението на които, по негова преценка, биха гарантирали почтеността на изборите. Доколкото и трите групи от изисквания са проблематични, всяко конкретно решение би могло да бъде атакувано. Единственият възможен извод е, че се търси именно това – да бъде аргументиран евентуален отказ от признаване на изборните резултати.

В същата посока, но по друг начин като че ли работи и т. нар. Отровно трио. Консултациите, сондажите или предварителните разговори, които се водят с ИТН на Слави Трифонов, ИБГ на Мая Манолова, ДБ на Христо Иванов и Атанас Атанасов, както и с всички сателитни политически партии и движения, очевидно не са за създаването на единен политически субект. Според публично обявените цели на тези организации те са мотивирани преди всичко от това да „гарантират честността на изборния процес“. Първата фаза от тези консултации завърши с постигането на съгласие относно необходимостта от осигуряването на голям брой наблюдатели на изборите, както и създаването на възможност резултатите от паралелното броене да бъдат готови, преди според Христо Иванов ЦИК да започне да ги „коригира“.

Ако в България нямаше традиция на активни граждански организации, наблюдавали години наред изборния процес, мобилизирали усилията на стотици и хиляди доброволци за гарантирането на почтеността на изборите, подобна инициатива на представители на партийни формации, насърчени от социологически сондажи, би била дори похвална. Но всъщност именно подобна „тема за разговор“ буди най-съществени съмнения.

Нито една от преговарящите или консултиращите се помежду си групи не потърси граждански организации с десетилетен опит в наблюдението на избори. Ако някой наистина иска да положи усилия за гарантиране на почтеността в изборния процес, няма как да не потърси консултацията на БСЧИГП и ГИЗДИ като традиционни организации, на Асоциация „Прозрачност без граници“, която разви цялостен капацитет и специфичен инструментариум за гарантиране на прозрачността в изборния процес. Ако наистина се интересуваш от почтеността на изборите, не започваш с търсенето на доброволци, които да бъдат инсталирани като „наблюдатели“ в изборните секции, а започваш да обучаваш онези, които биха искали да се ангажират с подобна нелека задача.

Когато политически формации, които имат намерение да се явят на избори, започват да търсят „наблюдатели“, а не застъпници, това означава, че се подготвят по-скоро за неправомерно въздействие върху изборния процес. Вече имахме такъв опит, когато една политическа формация регистрира хиляди наблюдатели, съществена част от които бяха членове на младежката ѝ организация. И тогава, и сега можем само да се питаме: Кой ще наблюдава „наблюдателите“? Как ще се гарантира невъзможността тези подбрани от партийни субекти хора да не злоупотребят с достъпа си до изборните помещения и информация за изборния процес, както и преди всичко – до самите избиратели непосредствено преди да гласуват и след това?

Всичко това подсказва, че основата на предварителните консултации между тези съществуващи и изграждащи се в момента партийни структури не е гарантирането на почтеността на изборния процес, а сговор за това как да бъдат преодолени бариерите пред изборните нарушения и манипулации. Тук дори не е необходимо да припомняме опита на част от „консултиращите се“ с крупната злоупотреба „Костинброд“ или манипулациите на местните избори в София и Пловдив.

Дори и да няма предварителен сговор за компрометиране на редовните парламентарни избори, необходимо е да бъдат взети превантивни мерки. На първо място, статутът на наблюдателите трябва да бъде детайлно регламентиран. За разлика от партийните застъпници, за чието поведение носят отговорност политическите партии, наблюдателят практически остава извън сферата на публичния и институционалния контрол. Същото се отнася за машинния вот, за спазването на санитарните изисквания и за гарантирането на правото на участие на онези, които са карантинирани или хоспитализирани.

През следващите месеци пропагандната кампания ще се съсредоточи върху търсенето на основания да не бъдат признати изборните резултати. Това би могло да доведе до трайна политическа и институционална криза, която не можем да си позволим. Затова е време за бързи, компетентни и решителни мерки, които да ограничат възможностите за спекулации в ущърб на публичния интерес.