Четирите тайни сценария на президента Румен Радев

Упорството на обитателя на президентството Румен Радев да се покаже заинтересован от здравето на хората 10 месеца след избухването на пандемията от коронавирус, като прави консултации с кого ли не за преждевременно обявената от него дата на парламентарните избори – 28 март, е грозна симулация на загриженост за епидемичната обстановка, чиято цел е да прикрие истинските му мотиви.

Това стана ясно от проведените вече няколко срещи на Радев с представители на здравните власти, медицински експерти, общинска власт, пряко ангажирани структури с провеждането на вота като ЦИК и предстоящите сгледи с извънпарламентарни и парламентарни партии.

Самонадеяното решение на Радев тези разговори да се излъчват на живо с явното намерение да направи внушения, че всички власти от горе до долу изобщо не са наясно с положението и са съвършено неподготвени за него, тотално се провали, тъй като от тях лъсна, че единственият неподготвен и тежко объркан в развоя на коронакризата е именно той.

Защото трябва да си пълен абдал, живял на някаква друга планета през изминалата трескава година, за да искаш първо да ти кажат каква ще е ситуацията с разпространението на коронавируса в следващите месеци, за да определиш и кога точно ще са изборите. Още повече, когато вече си ги определил – първата възможна дата след изтичането на мандата на настоящото Народно събрание 28 март. И неуспешно да се опитваш да измъкнеш от здравните експерти и овластените институции аргументи в полза на внезапно споходилото те желание да отложиш за друга дата вота.

Затова въпросът за протяжните консултации на Румен Радев, които по продължителност вече зямязаха на циганска сватба, е защо той иска да се отметне от първоначалното си потвърдено на два пъти решение за избори на 28 март и да търси по-сетнешна дата, за каквато вече неофициално се сочи 18 април. Вариантите са четири.

Първо. И най-малко вероятно. Румен Радев иска да осигури повече време на извънпарламентарните партии, които през лятото поведе с юмрука си към метежи и преврат, за да успеят да се структурират и подготвят за изборите, което в пандемична обстановка и то през зимните месеци е почти изключено за краткия период до края на март.

Впрочем, и без тази подробност, че социологическите агенции отчитат рязък спад на доверието към бунтовниците от сорта на проваления правосъден министър Христо Иванов, на Мая Манолова-Общата, още повече в отровната комбина с чичака екстремист Николай Хаджигенов. Включително и на шоумена Слави Трифонов, който, криейки се успешно от летните улични стихии, май се скри успешно и от вниманието на избирателите, които вече са го сложили на наказателната бриера за влизане в парламента от 4%.

Второ. Румен Радев търси начини да зарови томахавката с лидерката на БСП Корнелия Нинова. Причината е втвърдената позиция на ДПС срещу опита му за втори мандат, което означава, че ако е в скандал с Нинова, дори и да се намери кой да го издигне за вота през октомври, няма да се намери кой да го подкрепи на самия вот.

Покрай вицето си Илияна Йотова Радев е много добре запознат с пълната организационна развала, която цари в БСП и която избуя в шумни скандали с пловдивската структура на столетница, обсадила вчера „Позитано“ 20 в защита на тамошния лидер Георги Гергов. И в символичното присъедиятане към нея на пернишките социялисти, които заплашват със същото, ако тя тръгне да изключва и най-успешния кмет на БСП Станислав Владимиров, спасил Перник от водната криза в сътрудничество с кабинета на Борисов.

Демарша на Радев в Калофер, където след поклонението пред паметника на Христо Ботев, отиде в кметството при градоначалник от БСП Румен Стоянов, а покрай него и с т.н. Сдружение на кметовете на малки населени места, където не бяха допуснвати нито представители на ГЕРБ, нито представители на СДС, всъщност беше червена лампичка за Нинова. Радев се опита да й покаже, че всъщност има подкрепата на социалистите по места, тъй че тя ще трябва да се съобрази с тяхната привързаност към него и да даде заден в скандалите си с президента, за чието повторно издигане усилено шикалкави.

Трето. Енергичната намеса на вицето на Радев – Илияна Йотова, в Радевите консултации и доста нескопосаният начин, по който тя се опитва да го подкрепя в опита за внушения, че нито една от властите в държавата не е подготвена за толкова скорошни избори, издават продължението на сценария, който се развихри по време на първия вътрешнопартиен вот за лидер на БСП.

Тогава стана всеизвестно, че Йотова с подкрепата на Радев са играли за един от най-големите опоненти и яростни конкуренти на Нинова за поста – Кирил Добрев. А последвалото изгонване на шефа на кабинета му Калоян Методиев след победната гощавка на Нинова само публично довърши задкулисния епизод и вкара тлеещият конфликт между нея и Радев във фазата на открита война.

Според изключително достоверни източници от БСП кръгът на Румен Овчаров, в който най-ярката звезда е именно Йотова, си прави тънките сметки да отстрани Нинова от поста след провала на БСП на парламентарните избори и да въдвори на него сегашната вицепрезидентка. Впрочем един от скритите мотиви за кървавите атаки на Нинова срещу Георги Гергов, довели до изключването му от БСП, е именно този.

Тъй като Нинова е наясно със заверата още от времето, когато Йотова покани на сватбата на сина си в Правец Гергов и Радев и ги сложи на една маса с друга отявлена нейна врагиня – Весела Лечева. Но самата лидерка не присъства на празненството. Гергов пък откровено зашлеви Нинова, когато нейната телевизия БСТВ започна открито да напада Радев и публично да го маскари. И това е далеч по-автентично обяснение за скандалната развръзка с изключването на знаковия социалист от БСП от всякакви „нелигитимно“ проведени общински заседания на партията в Пловдив.

И четвърто. И най-вероятно. Единственият начин Румен Радев да осъществи заветната си мечта да докопа цялата власт в държавата, като направи служебно правителство, е, ако измести парламентарните избори през април и дори през май, както позволява конституцията. Тогава разписаните срокове за провеждане на избори и съткавяне на правителство могат да се разтеглят до октомври, когато е и президентския вот. И те да бъдат „две в едно“, подготвени и проведени именно от него. А през това време на власт ще е само той.

Впрочем, президентът изплю камъчето, че се стреми към това, като ни в клин, ни в ръкав обяви, че вместо да подаде оставка, Бойко Борисов е искал той да провежда изборите.

Тая Радева сметка обаче е абсолютно без кръчмаря. Защото стъпва на някакви лукумени анализи за това, че в следващия парламент ще влязат не знам си колко политически сили и няма да може да се състави правителство. Което означава разпускане на парламента и нови избори вече под егидата на Радев.

Да, ама не, както казваше покойният Петко Бочаров. Защото в тази ситуация в следващият парламент могат да влязат само 3 политически сили и то в лицето на системните партии ГЕРБ, БСП и ДПС, а може би покрай драмите със Северна Македония – и Обединените патриоти. Което означава, че съставянето на правителство ще е направо фасулска работа.

Пък дори и да не е фасулска, след мандата на Радев вече не е останала читава политическа сила, която да гледа на него сериозно и да позволи на този политически неграмотен човек с болно его и амбиции за власт да се меси в държавните работи. Българските партии в далеч по-критични ситуации са успявали да сложат настрана политическите си сблъсъци и противоречия и са се обединявали около важни за нацията и държавата решения.

А каква по-критична ситуация от нашествието на коронавируса, битката с инфекцията, преструктурирането на болнците и цялостната система на здравеопазване, компенсациите за ударените от мерките бизнеси, задаващия се нов драматичен туристически сезон и нова трудна учебна година и какви ли не други належащи проблеми за държавническо решение.

През своя мандат Румен Радев показа и доказа, че той не е способен на такива действия. В такива моменти и законодателната, и изпълнителната, и местните власти, и гражданите имат нужда от единодействие и ефективни решения, а не от противоборства и противопоставяния, още по-малко – от метежи и преврати. Което предпоставя решението на системните партии за съставянето на следващото правителство на България – такова неминуемо ще има. Защото те може да са всякакви, но не са безотговорни.

И ако психолозите въведоха понятието „злокачествен нарцисизъм“ за американския президент Доналд Тръмп, занимаят ли се с нашия държавен глава, неминуемо ще заговорят за „патологичен нрацисизъм“. Най-малкото защото Тръмп успя да се мобилизира и да поиска от американските метежници да се приберат по домовете си и да не раняват американската демокрация. А нашичкият до ден днешен бълва ли, бълва метежнически и превратаджийски подстрекателства.

Единсвеният слепец, който не вижда и не осъзнава това е случайникът в президентството Румен Радев. Реакциите на всички останали много преди президентските избори са напълно категорични срещу неговата състоятелност.

Така че наесен придобилата популярност кавър версия на „Белла, чао!“ – „Корона, чао!“, вече ще звучи в хоровото изпълнение на всички политически гласове – „Радев, чао, чао, чао!“.

Автор: Ива Николова