Тъжна статистика: 3 от всеки 10 ресторанта са фалирали
Отварянето на хотел без ресторант противоречи на Закона за туризма, коментира в интервю за Монитор зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
– Г-н Димитров, защо се стигна до момента, в който ресторантьори започнаха да продават своя дългогодишно разработван бизнес?
– Пандемията оказа пагубно влияние върху бизнеса въпреки финансовите помощи за сектора. Случилото се е безпрецедентно, надяваме се да не се задълбочава допълнително, но е факт, че всеки ден има хора, които се отказват от този бизнес. Макар наемодателите да проявяват разбиране, наемите на обектите все още ни тежат. Освен това те също са поставени в изключително сложна ситуация, тъй като обикновено недвижимите имоти са закупени чрез кредити или ипотеки. Така се създава верига, чийто край е предсказуем – хората се отказват от препитанието и инвестициите си. Жалко е, че са посветили десетилетия на своя бизнес, а сега вече не виждат перспектива в него.
– Имате ли наблюдения в кои градове продажбата е най-често избираният изход?
– Затрудненията са повсеместни. Много от тях се появиха в ресторантите към хотелите, тъй като те бяха поставени в ситуация да работят, но в действителност да не могат да извършват стопанската си дейност. Отварянето на хотел без ресторант само по себе си противоречи на Закона за туризма. Мястото за настаняване трябва да има и помещение за хранене. Сервирането на закуска, обяд или вечеря в стаята напомняше по-скоро на общежитие, отколкото на хотел. Подновяването на работата на ресторантите ни даде надежда, но смятам, че би било по-справедливо и хотелите да се затворят, за да могат да се възползват от компенсации.
– Затрудненото финансово положение на ресторантьори може ли да доведе до продажба на обектите им на безценица?
– Основният двигател на пазарната икономика са търсенето и предлагането. Бизнес се продава основно заради затруднения на собствениците и тъй като в момента няма търсене на подобни обекти, той губи стойността си. Този икономически механизъм ще продължи, докато приключи пандемията и хората се върнат към нормалните си навици. Много е важно да се отбележи, че нашата индустрия е едно опорно-двигателно колело на редица други. Тя е крайното звено за реализиране на продуктите, произведени в хранително-вкусовата промишленост, строителството, рекламата, транспорта. Именно поради тази причина тя трябва да бъде активно подпомагана, за да не започне резониране и към останалите сектори.
– Говорейки за хранително-вкусова промишленост и транспорт, има ли интерес към доставката на храна до дома?
– Не бих казал, че се наблюдава значителен интерес, защото 80 на сто от затворените ресторанти излизат на пазара за доставки. Те го пренасищат, а същевременно потребителското търсене намалява. Затворените в дома си потребители не водят традиционния си социален живот и имат достатъчно време да си приготвят храна сами. Затова не бих определил доставките до дома като ефективен спасителен пояс.
– В какъв размер са загубите, причинени от затварянето на ресторантите и заведенията?
– Все още е рано да се каже, Националният статистически институт също ще изнесе данни за намалените стокообороти. През миналата година не работихме приблизително три месеца, а отливът на клиенти, вследствие на страха от заразяване с COVID-19, бе осезаем. Имахме късмет, че синьото небе, слънчевото време и морето лекуват страховете на хората, които бързо се отърсиха от притесненията си и в средата на юли вече започнахме да си възвръщаме нивата от 2019 г.
Последвалият удар обаче беше жесток – дойдоха празниците. Близо 70-80% от колегите, хотелиери и ресторантьори разчитаха на тях, а през октомври и ноември психиката на хората отново се разклати. През тази година отиваме към 80-90% спад, визирам хотелиерството, при ресторантьорите загубите ще са на 100%. Следим с тревога какво се случва в Европа, но у нас сякаш заболеваемостта премина платото и имаме надежда да отворим в края на месеца. Хората, загубили бизнеса си, обаче нямат финансов ресурс и дори помощите не биха могли да ги спасят. Приемаме финансовите средства от правителството единствено като временен способ за оцеляване.
– Водите ли статистика относно фалиралите обекти в бранша?
– Някъде между 30-35 на сто от обектите са фалирали, а още толкова изчакват да видят как ще се развие ситуацията и дали ще успеят да оцелеят.
– Какво всъщност липсва в обявените до момента мерки в подкрепа на бизнеса?
– По отношение на хотелиерството исканията ни са свързани с финансова помощ за нишата. Сред останалите желания е кредитиране на сектора, тъй като в много от случаите търговските банки отказват да предоставят кредити на представителите на сектора под претекст, че е неперспективен отрасъл. Мярката 60:40 или 80:20 за туризма продължава, очакваме да видим какъв ще е резултатът и от схемата за 20% върху стокооборота. Бих казал, че мерките са адекватни, но се нуждаят от допълнително прецизиране, за да може средствата по тях да пристигат по-бързо до нуждаещите се.
– Заведенията и обектите из страната, затворени със заповед на общинските щабове, няма да могат да кандидатстват за безвъзмездна помощ до 150 000 лв. от Националната агенция по приходите (НАП). Смятате ли, че това изискване трябва да бъде променено?
– Считам, че независимо дали местната или държавната власт са затворили обекти заради пандемичната обстановка в страната, би следвало те да бъдат компенсирани. Полагането на грижи от страна на държавата за оцеляване на стопанските обекти, всъщност означава полагане на грижи за самата държава. Нито ние можем без нея, нито тя без нас.
– Макар заведения в страната да остават затворени поне до края на месеца, СПА курортите се радваха на засилен интерес по време на пандемията и дори примамваха клиенти с процедури за възстановяване след COVID-19. Кои всъщност са най-пострадалите от пандемията дестинации?
– В Банско има сериозен отлив на туристи, а СПА курортите ни по-скоро кретаха през месеците на изолация. Зимният сезон пък е в нокаут заради страха от заразата. Градският туризъм в по-малките населени места също е трагичен – за такъв изобщо не може да се говори в Северозападна България и Шумен. По данни на Световната организация по туризъм към ООН секторът върви към колапс с 90% спад.
Източник: Монитор