„Доган ще е сред големите играчи, Слави изпусна мига“

– БСП първа обяви листите си, а президентът Радев – кандидатурата си за втори мандат, заедно с Илияна Йотова. Какъв знак е това, г-н Алгафари?

– Никакъв. Просто е част от битките, които се водят в БСП, за да може малко по-рано да се озаптят страстите и караниците помежду им. Тъй като в новите листи са подменени голяма част от лидерите в БСП, които познавахме досега, обявяването им преди всички е, за да се даде шанс на новите и по-малко познати и водачи на листи да се утвърдят като лидери.

Колкото до президента Радев, той започна кампанията си много по-рано. Това беше опит малко преди парламентарните избори да покаже, че той е лидерът на опозицията, че той е човекът, който ще събере негативния вот срещу управляващите и че сега той като опозиционер ще даде всичките си сили срещу управляващите, за да може след няколко месеца да му върнат жеста.

– Големият въпрос е ще подкрепи ли БСП Радев?“ в. 24 часа” публикува 5 сценария по казуса Радев – БСП. Два са позитивни – предполагат подкрепа на БСП преди или след изборите, два негативни – Нинова се договаря с ДПС да оглави правителство на националното спасение или се договаря с Борисов. Последният е Илияна Йотова да се кандидатира за президент. Вашият какъв е?

– Моят сценарий е, че Радев и Нинова имат договорка той да бъде подкрепен от БСП. Мисля така, защото те са провели такъв разговор. Той я е запознал с намеренията си, тя е приела аргументите му, така че оттук нататък не виждам да се случи нещо различно. Според мен Радев ще мине изискваните от Нинова уставни за БСП процедури и номинации. Защото, спомнете си, че когато беше номиниран за кандидат за президент, не го познаваха нито в БСП, нито пък беше масово разпознаваем като политически субект от обществеността. Лидерите в БСП се утвърждават от председателя на партията, а Радев е наложен вече веднъж. По-добра фигура и с повече възможности от него към този момент не могат да намерят.

Единствено прецакана в този случай е членската маса на БСП, която за втори път не беше попитана дали е съгласна, или не с номинацията на Радев за втори мандат.

– Доколко разединените леви са в състояние да се обединят под лозунга “всички срещу ГЕРБ”, което според политолози е единствената възможност ГЕРБ да не управлява в бъдеще?

– Много моля някой да ми обясни първо кои са левите, за да разбера кой с кого ще се обединява. Аз лично не познавам леви  българското политическо пространство.

За мен такива не съществуват. Навремето, бог да го прости, Александър Лилов направи всичко по силите си, за да кастрира лявата идея, когато отдаде трите сакрални букви на БКП на г-н Владо Спасов, мир на душата му и на него, но с ясното съзнание, че този човек няма да развие тази идея и голяма част от вътрешно убедените комунисти няма да могат да създадат много силна партия.

И, от друга страна, да се опитат да подпомогнат Петър Дертлиев, бог да го прости, с неговите социалдемократи, които бяха почти един милион души. Ако това се беше случило, щеше да има БСП социалисти с две патерици – БКП и партията на г-н Дертлиев, и те щяха да бъдат почти вечни. Те обаче направиха всичко възможно да унищожат лявото пространство, за да създадат на негово място нещо, което и до този момент едва ли някой може да нарече ляво. Всъщност да не забравяме, че най-десните политики в България от промените досега бяха водени от БСП.

А политиките на политическите субекти, които се отделиха от БСП и наричат себе си леви, са всичко друго, но не и леви.

– Каква ще е съдбата на ГЕРБ и Борисов? Протестите отхапаха от рейтингите им, но пък социологията показва, че ГЕРБ пак води, макар и на крехка дистанция от БСП в рамките на 3-4 процента.

– С най-голямото ми уважение към всички социологически агенции и социолози в България, те произвеждат моментни снимки и прогнози и са нещо като Минчо Празников. Казват, че най-вероятно ще вали, но може и да не вали, че най-вероятно ще изгрее слънце, но може и да не изгрее. Затова стана така, че двама от нашите най-мастити социолози навремето на първи тур от президентските избори обясниха третата позиция на Георги Първанов с колапс на електората… Навремето ги питахме къде има националистически вот, а те ни обясняваха, че има някаква “Атака”, чийто един процент скалата не може да го хване, а пък точно “Атака” направиха 10 процента. Затова приемам социолозите като метеоролози – ще вали, няма да вали, ако вали – вали, ако не вали – няма.

– Интересно дали Борисов и Слави Трифонов, чиято партия “Има такъв народ” се очертава категорично вътре в следващ парламент, са в състояние да се договорят и обединят?

– Много е вероятно Слави да не се коалира с никого, но пък така отпада от политическата игра. Тогава ще трябва да правят коалиции без него, което също е възможност. От друга страна обаче, всички сме видели много обрати в политиката. Например отношението на Волен Сидеров към Борисов преди избори и след това сближаването с него и превръщането на формацията му до негов “златен пръст”.

Видяхме отношението и на Каракачанов, и на Ангел Джамбазки, и на Валери Симеонов към Борисов и ГЕРБ и как след изборите заеха вицепремиерски позиции. Виждал съм и как БСП на няколко пъти получава властта от онези, които винаги са им виновни, че се провалят – ДПС. Така че може да очакваме всякакъв вариант на коалиции.

Защото в крайна сметка става въпрос за кокал, който трябва да се докопа.

– Впрочем изненадва, че до изборите остават месец и половина, но нито една партия не е обявила програма. Защо?

– Предполагам, че и да ги бяха обявили, щяхме да чуваме сакралното “ще, ще, ще” за някакво неопределено бъдеще, както е ставало при всички избори преди. Включително и от президента Румен Радев. Досега нито ГЕРБ, нито БСП са направили програма, която да ни убеди.

– В каква позиция е ДПС, което преди време поиска оставките на премиера Борисов и на президента Радев?

– ДПС показаха едно – че когато виждат, че нещо е в полза на държавата и на избирателите им, те гласуват независимо с кого и за какво. Дори да са с крайни националисти, които обаче са предложили нещо добро за държавата, което е от полза на електората им, те гласуват за тях.

Друго, което хората започнаха да позабряват, е, че абордажът на Христо Иванов на плажната ивица в Росенец успя да сплоти много здраво ДПС. Накара младежкото крило на ДПС да отидат там и да защитят лидера си – и не толкова като физическо лице, колкото на символно ниво. При тях отпаднаха наслоенията от Касим Дал и Лютви Местан, получиха добра светлина от Турция, до която политически са близки, имат и стабилен електорат, който ще им даде и стабилен резултат. Иначе всичко зависи от избирателната активност на българите.

– Ако политическата траектория на “Демократична България” е свързана пряко с протестите, какъв резултат ще ѝ донесе това на 4 април?

– Пиковете им около протестите преминаха и вече започнаха да залязват. Социолозите бъркат, че аристокрацията от жълтите павета на София, в Пловдив, във Варна, в Бургас, даже в Плевен е достатъчна да прескочат прага. Трябва да направят нещо по-различно. Междувременно те се отдръпнаха от “отровното трио”, отдалечиха се от протестиращите, заеха собствена позиция и някъде там се загубиха. Затова смятам, че ще им бъде много трудно да създадат нещо по-мащабно за този период от време.

– Ще има ли правителство “Борисов 4”? За него се прогнозира, че ще е на малцинството, а това предполага подкрепа от някого. Досега патриотите си партнираха с ГЕРБ, но трите им формации обявиха, че ще се явяват сами на избори.

– С което според мен сложиха край на участието си в ново Народно събрание. Трудно ми е обаче да кажа какви ще са договорките между политическите сили след изборите.

Има лидери и партии, които си имат цена. Например цената на ДПС е между 300 и 500-600 хиляди гласа. Цената на БСП е между 500 и 800 хиляди гласа. И тогава всеки сяда на масата и я обявява, а отсрещната страна я приема или прави компромис за много неща, за да се получат някакви политики.

Виждали сме как се случват правителства на малцинства, виждали сме и шантави коалиции. Така че е напълно възможно мъдрите хора в политиката да размислят и да се убедят, че е много по-добре България да има правителство, отколкото страната да се вкарва в спирала от избори, служебен кабинет, още едни избори, след тях президентски, след това още избори. Смятам и че г-н Доган ще е сред големите играчи в новия парламент и ще се положат всички усилия да се стабилизира държавата в пандемията.

– Смятате ли, че противно на всички прогнози хората в нестабилната пандемична ситуация ще поискат да заложат на сигурността на статуквото, което добре познават, вместо на нови играчи, някои от които неопитни в политиката, които ще тръгнат на промени?

– Българите се нагледаха на месии, които им обещаваха, че ще оправят държавата. Днес май повече станаха консервативните т.е. онези, които приемат статуквото с всичките му кусури – няма да е идеалното и най-доброто, но си го знаем. Логиката е, че това е по-добрият избор, отколкото да рискуваме. Като в притчата, в която бандити, които ограбвали минаващи кервани, а главатарят им събирал 90 процента от плячката в една голяма стомна и давал само 10% на всички останали, решили да го убият. Той обаче хитро им отговорил: “Остава ми още една педя, за да напълня стомната. След това ще спра и всичко ще е за вас. Но ако ме убиете, ще трябва да си изберете нов главатар и да пълните стомната наново и отначало.”

– Защо мислите така?

– Защото, ако екипът на Слави Трифонов беше поел към властта, когато избухна “Апартаментгейт”, можеше да направи много повече. Мисля, че сега затихват. Сега за този негативен вот се борят абсолютно всички с изключение на ГЕРБ. И тъй като е възможно да си го вземат и разслоят, може да се окажем в ситуация, в каквато сме и сега. Да се намерят една или две политически формации, които да решат, че е по-добре да го има това правителство в името на дребни парчета от баницата. Това, което направиха преди “Воля”, патриотите и някои от независимите.

CV

l Нидал Алгафари е роден на 18 декември 1965 г. в София. Завършил е режисура в НАТФИЗ

l Автор и режисьор на студентското предаване “Ку-ку”. Продуцент, съсценарист, режисьор на игралния филм “Ла донна е мобиле”. Режисьор на документални филми

l От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ

l Автор на книги, последната е романът “Рано или късно” в два тома (2019)

l Женен за психоложката Мадлен Алгафари, имат син и дъщеря

„24 часа“