Разказа за смъртта на Атанас Скатов, „този ще се самоубие“

Това, което чухме по радиото през нощта на 4 февруари бе доста притеснително.

„Този ще се самоубие“, каза един катерач за друг, който бил решен да тръгне към върха.

Имаше около 25 човека в лагер 3 вечерта на 4 февруари. Алпинистите бяха принудени да се тъпчат като сардини по палатките. Ние трябваше да сме с тях, в собствена палатка, която си носехме. Но благодарение на съдбата имахме сериозен проблем с кислорода. Този който купихме не бе там, където трябваше. Имаше объркване при една проста трансакция, която направихме. Купихме 6 бутилки и всички 6 трябваше да са на едно място. Просто не бяха там, където трябваше да бъдат. Като се вземе предвид, че пристигнахме прекалено късно под К2 и изпълнявахме план за бърза аклиматизация, който се основава на 100% на допълнителен кислород, знаехме, че сме мъртви, ако продължим по-нагоре от лагер 3. В резултат на това се отказахме от нашето изкачване и снемане на филм. Заради грешка в логистиката. Не беше наша, но може би това спаси живота ни.

Слязохме към японския лагер 3 и разгърнахме палатката при бруталната температура от минус 35 градуса. Газовите ни котлони едва работеха, за да разтопим лед. Единственото ни спасение бе топлината, която произвеждат три тела, покрити само от елементите на найлоново облекло. Но при нас бе „Дисниленд“ спрямо това, което се случваше по-нагоре.

„Не си чувствам пръстите на краката. Не съм се преобличал и замръзвам“, се чу по радиото. „Защо по дяволите няма повече палатки тук“, изкрещя друг.

Ние бяхме ядосани заради кислорода, но имахме достатъчно опит, за да приемем, че няма какво да се направи. Нашата експедиция приключи. Сега говорехме за оцеляване. Ние се бяхме позиционирали само за 2,5 седмици, за да опитаме да последваме нашите съотборници/филмови герои Али Садпара, неговият син Саид и Джон Снори в техния опит да изкачат К2. Беше доста амбициозен план, след като те бяха в планината от 5 декември, добре аклиматизирани. Но и ние бяхме там с нашите 15 години опит, готови да снимаме до най-високата точка, или пък да се обърнем във всеки един момент.

Около 11 вечерта, изключихме радиото, за да пестим от батерията му и се предадохме на тежката зимна вечер. Знаехме, че няма да разберем какво е станало с нашите приятели до следващия ден. Сигурни бяхме, че те са си самодостатъчни, знаехме, че са най-силния и най-опитния екип и вярвахме, че всичко е в ръцете на техния огромен опит, воля и решителност.

На другата сутрин си събрахме багажа и започнахме да слизаме около 10 часа сутринта.

Вече бях ударен точно по главата от камък-камикадзе, който можеше да ме убие. Заради това бях свръхпредпазлив надолу. Камъкът остави вдлъбнатина на каската ми, за да ми напомня какво можеше да се случи.

Много е трудно да избереш въже, когато слизаш от К2. Има прекалено много стари. Трябва да си внимателен и сигурен, защото вземеш ли грешното решение, въжето няма да издържи и си мъртъв. Заради това за мен слизането бе внимателно и пресметнато три пъти. Когато се съмнявах в някое, се вързвах в няколко и разчитахме на това, което изглежда ново. Трябва да благодаря на моя приятел и партньор в катеренето Пасанг Каджи Шерпа, който ми помагаше да прегледам всяко едно въже.

Малко под черната пирамида, докато правехме вертикален рапел и бяхме дали живота си на едно въже, едно тяло прелетя над мен от нищото. Нямаше предупреждение. Нямаше викове. Нямаше звук. Само ужасяващата гледка на един човек, с червено яке, който прелита над главата ти. Изкрещях от ужас. „По дяволите. О, не. Дявол да го вземе!“.

Това бе Атанас Скатов. Прелетя на сантиметри от главата на Пасанг Каджи, като той бе точно зад мен.

Гледах 5-10 секунди, докато той се търкаляше и преобръщаше по твърдите ледени наклони на К2. Първата ми мисъл бе, че приятелката му Шени е в базовия лагер. Тя съпровождаше Атанас в приключението му към втория по височина връх на света. И че ще бъде разбита от тази новина. Както и много други. Това, което се случи с Атанас е най-големият ужас за катерача.

В някакъв момент тялото на Атанас излетя от костюма му. Той продължи да пада към подножието на К2. А дрехата остана някъде между японски лагер 3 и лагер 1.

Лакпа Денди, партньорът и шерп на Атанас, бе в тих (контролиран) ужас. Бяхме първите, които го видяха след инцидента. Лакпа ни показа видео, което е направил моменти преди падането на Атанас. Атанас изглеждаше стабилен на него. Той се бе вързал към обезопасителното въже и използваше своето ATC устройство, за да слиза по фиксираните линии. Нямаше нищо необикновено във видеото.

Бил съм на експедиции с Лакпа и той е един от най-милите и компетентни катерачи там. Знаех, че страда от загубата на своя приятел и клиент. Чувствах се ужасно за него, нямаше какво по-лошо да се случи.

„В един момент Атанас беше там, в следващия го нямаше“, каза Лакпа.

Не е възможно да се обясни точно какво е станало, защото няма свидетели на серията от действия на Атанас преди падането. Спекулира се, че има грешка при прехвърляне на въжетата. Моментът в който се откачаш от него и оставяш цялата си тежест (и живот) на устройството си за рапел, разчиташ на факта, че не си направил грешка. Защото, ако си, си мъртъв. К2 е стръмен и безпощаден. Бил съм в такава ситуация много пъти. Тройно проверявах да не направя грешка. Да, Атанас може да е направил такава, но никой не може да потвърди това. Защото няма свидетели на това, което се е случило.

Не познавах Атанас. Виждали сме се няколко пъти в базовия лагер и в лагер 2. Последният път, в който го видях, ми махна през процепа на палатката и ме поздрави.

Атанас ме интересуваше много заради инцидента с българина Иван Томов, който загуби живота си под Лхотце през 2019 г. Ходих два пъти до България, за да се видя с родителите му, да им разкажа историята на Иван и да им помогна да почетат живота на сина си. По ирония на съдбата, Али Садпара бе главният свидетел за последните мигове от живота на Иван, защото са били в една палатка преди смъртта му. Интервюирах Али точно преди да изчезне под К2. За съжаление още един българин загина, а това е толкова близо до дома ми.

По мое скромно мнение, от това, което разбрах и видях от Лакпа, инцидентът с Атанас е наистина инцидент. Може би наистина е направил грешка, докато е сменял въжето, което струва живота му.

„Шени (приятелката на Атанас) ме пита за въжето. Казах, че не е скъсано. Слязох по същото въже“, ми обясни Лакпа Денди.

Почивай в мир, Атанас.

Елиа

Елиа Сайкели е канадски алпинист и филмов продуцент. Той е бил в експедицията под К2, когато загина Атанас Скатов. Историята е публикувана в блога му на eliasaikaly.com