Бейби бум в балета на Софийската опера - 3 момчета и 1 момиче, засега

Статистиката все още не може да каже дали пандемията и локдаунът миналата година са предизвикали бейби бум в България. Но ако някъде вече е случило, без съмнение това е балетът на Софийската опера, който минава през точно такъв процес в момента. При трупа от 60 души 5 балерини изведнъж се оказаха бременни точно месец след като театърът затвори врати през март миналата година заради забраната за публични събирания.

Е, четири от тях вече родиха, увеличавайки народонаселението с още три момчета и едно момиченце.

Миналата година художественият ръководител на балета Сара-Нора Кръстева възкликна публично, че ѝ иде да се застреля с два пистолета едновременно, защото представленията все пак трябваше да тръгнат през май-юни, подготвяше се и премиерата на балета “1001 нощ”, а сред излезлите временно от строя има примабалерина и солистки, които не може така лесно и бързо да бъдат заместени. Макар че много балетомани тогава възкликнаха: “Умно са постъпили момичетата, точно така се прави!”.

“Преувеличила съм, разбира се. В края на краищата аз си ги обичам и естествено, че се радвам на случилото се”, казва с днешна дата Сара-Нора.

И така, по реда на ражданията: Людмила Илиева роди момиченцето Екатерина на 15 септември. Шарлот Берар роди момче на 24 ноември м.г., Памела Пандова роди на 30 януари сина си Калоян и последни в редичката засега са примабалерината Катерина Петрова и премиер-солистът Цецо Иванов – също от Софийската опера, които се сдобиха със сина си Кристиян на 24 февруари.

Четирите не са нито първите, нито ще са последните действащи балерини, които слагат пауза на сценичната си кариера, за да родят, още когато са в активна възраст.

В трупата има доста млади майки, просто такова нещо накуп никога досега не се е случвало, а дали се дължи на пандемията, или е случайно съвпадение, е друг въпрос.

Няма специална техника или упражнения, които да върнат формата на една балерина след раждане. До голяма степен това зависи от самата нея, от това дали започва сравнително скоро след раждането да се упражнява всеки ден, но също и от обстоятелствата.

Солистката Кристина Чочанова, която роди преди две години, например споделя, че при нея огромна роля изиграла самата сцена.

“Това е много по-важно, защото тонусът и фигурата са едно, но за класическия балет има значение как се ориентираш в пространството, как играеш спрямо останалите”.

Може да си супер в репетиционната зала и всички да ти се възхищават, но сцената си има свои закони, най-малкото променя ракурсите, и това, което изглежда много технично и изпипано в залата, на сцената може никой да не го забележи. Както и обратното – фигура, която не впечатлява особено репетиторите, откъм зрителната зала всъщност изглежда много ефектна.

Самата Кристина се е върнала на работа 7 месеца след раждането и въпреки че в операта са настоявали бързо да излезе в солова роля, тя е предпочела да играе първоначално в ансамбъл и лека-полека да приема по-значими роли. Освен това колкото и да е малобройна трупата, понякога се получава така, че между отделните изпълнения на една главна роля в даден спектакъл може да мине много време. Кристина например е играла Китри в “Дон Кихот” преди цели 6 години веднъж и следващия път бе едва миналата година.

Малко преди нея роди и примабалерината Боряна Петрова, която също се върна на сцената сравнително бързо и лека-полека влезе в репертоара, достигайки и до главни роли.

Примабалерината Марта Петкова роди дъщеря си през 2008 г. и тогава мнозина даже не забелязаха, че е отсъствала от сцената. Защото раждането съвпадна отчасти с големия ремонт на зрителната зала, когато сградата бе затворена. А и самата Марта се върна на сцената около 7-8 месеца след раждането и повечето от големите си роли всъщност направи след това.

Последната родила засега в този бейби бум – примабалерината Катерина Петрова, сподели пред “24 часа”, че всичко останало в момента ѝ се вижда маловажно. “Така съм се пристрастила към Кристиян, толкова е обсебващо това, че всичко друго в момента ми се струва сякаш няма никакъв смисъл”, казва тя. Изобщо не мисли кога, как и по какъв начин ще си възвърне формата.

Естествено, в първите грижи за бебето ѝ помага майка ѝ. Гордият баща, освен че събира пожелания от околните, репетира усилено, защото почти няма балетен спектакъл, в който да не участва.

Само преди седмица беше Ангелът в “Кармина Бурана”, тази вечер играе принц Зигфрид в “Лебедово езеро”, където ще партнира на дебюта на Венера Христова като Одета-Одилия и се готви за премиерата на “Танго” на Астор Пиацола.

Шарлот Берар пък твърди, че бейби бумът според нея няма нищо общо с пандемията, просто се е случило. “За мен беше голямо щастие в този период, в който така или иначе нямахме представления”, казва тя. Синът е кръстен Ноа-Михаил Иванов Камберов. Шарлот живее с Иван Камберов, сина на световноизвестния български художник Михаил Камберов, който почина в началото на 2020 г. и приживе бе един от най-награждаваните и признавани във Франция български живописци.

Засега помага българската баба, френската, т.е. майката на Шарлот, е дошла за Коледа, а през април ще им гостуват бащата на Шарлот и сестра ѝ. Шарлот е родена и израснала в Париж, но казва, че никога не ѝ е хрумвало да кандидатства за работа в Парижката опера или в друга балетна трупа във Франция. Репертоарът там не е толкова богат на класически балет колкото в Софийската опера. Трупата в “Пале Гарние” е по думите ѝ “голяма къща”, а в такива дори при добър късмет нямаш много шансове за роли, особено в класическите балети, защото има голяма конкуренция. В Софийската опера има шанса да играе всичко – от класически балет до съвременна хореография и на практика да излиза на сцена във всеки спектакъл.

Шарлот вече си позволява и да идва до операта, защото отскоро с мъжа ѝ живеят наблизо и използва топлото време, за да разходи детето и да се види с колегите си. Ноа-Михаил е вероятно най-тихото дете на света, шумът наоколо и многото хора не правят впечатление на 3-месечното бебе, поне не до степен да го накарат да плаче.

Самата Шарлот вече е почнала да се раздвижва, не толкова с мисълта да се връща бързо на работа, а просто защото има нужда от движението. В същото време твърди, че има нужда и от пауза в работата си, през която може да обърне повече внимание на себе си и на семейството си, а също и да пътува. Възхищава се на колежките си, които родиха преди известно време и са се върнали на работа толкова бързо.

Куриозно се получи при солистката Памела Пандова-Банева – синът ѝ Калоян се роди точно на нейния рожден ден – 30 януари, и занапред в това семейство ще имат двоен празник на тази дата.

“Чувствам се прекрасно, това, да създадеш живот, е най-вълшебното преживяване! Преживяване, което стана още по-вълшебно, когато Калоян избра да се роди в деня на моят рожден ден – най-хубавият подарък, който може да получи човек”, каза пред “24 часа” Памела. Човекът, който най-много ѝ помага, е съпругът ѝ Васил и тя не може да го нахвали, че е изключително грижовен баща и без него нямаше как да се справи.

При най-рано родилата от тази серия – Людмила Илиева, също е интересно. Екатерина е всъщност третото ѝ дете, тя има още две момиченца, едното от които е вече в четвърти клас.

В трупата на балета на Софийската опера има още една многодетна майка – Ирина Желева, която има едно момиче и две момчета близнаци.

С други думи крайно време е Софийската опера и балет да отвори ведомствена детска градина, още повече че законът вече от четири години насам позволява това.

Сара-Нора очаква с нетърпение всички да се върнат и да влязат благополучно във форма. Макар че родилите в последно време няма да хванат този, а може би и следващия сезон, той ще е все така напрегнат както винаги. Въпреки трийсетте процента зает капацитет на залата в Софийската опера има редовно представления, а през лятото цялата трупа я очаква непрекъсната игра, и то на цели шест сцени, като се получава така, че балетът има спектакли всеки уикенд.

Предстоящата премиера е “Танго” по музика на Астор Пиацола, като за музикален фон са използвани негови изпълнения. Поставя се от Светлин Ивелинов въз основата на спектакъл, който бе правен от него в Музикалния театър преди петнайсетина години. Постановката е посветена на 100-годишнината от рождението на Астор Пиацола и се прави под патронажа на аржентинския посланик у нас Алфредо Атанасоф, който, както подсказва името му, е с български корени.

Премиерата на “1001 нощ” – спектакъл, който беше напълно готов в навечерието на пандемията, чака по-добри времена. Причината е, че за да се направи в пълния му блясък, трябва да дойдат диригент от Азербайджан и музиканти от там, тъй като в партитурата се използват редица местни инструменти.