Горещ анализ от Лондон: ГЕРБ с над 100 места в парламента, ДПС в битка за второто място с БСП

Българският анализатор Иван Иванов, който от 20 години живее и работи във Великобритания, където анализира данни за международна компания в Лондон, направи гореща прогноза за парламентарния вот у нас тази неделя.

С неговия екип Иванов наблюдава и изготвя такива анализи ежегодно за различни страни, заради което са направили и кратко резюме за изборите у нас.

„Този анализ представлява наблюдение на икономиката и политиката на България в период от една година – от март 2020 до март 2021 г. Тъй като анализът е много дълъг и включва политика, икономика и социологични и маркетингови изследвания, ще ви запозная само накратко с резюмето, касаещо предстоящите избори и нагласите за гласуване на населението в настоящият момент – март 2021.

Анализи от такъв тип са много по-надеждни и достоверни в сравнение със моментните социологически изследвания. Тъй като малки и краткотрайни събития почти никога не променят дългосрочният политически тренд и ред на страната. Още повече, че ние наблюдаваме и изследваме политическите и икономически процеси в страната отвън България и не се влияем от вътрешни субективни фактори. Достоверността му е от порядъка на 95%“, разкрива Иванов.

Ето какво сочи анализа на експерта и екипа му:

След като наблюдавахме и анализирахме политиката и поведението на избирателите в период на една година, ние можем да направим следните изводи.

Първи извод:

Не очакваме смяна на посоката и политиката на страната през следващите 4 години и очакваме новото правителство да бъде отново сформирано и парламентът да бъде доминиран от партия ГЕРБ.

На предстоящите избори партия ГЕРБ се очертава като безапелационен победител с около същият брой гласове и подобен брой депутати както на предишните парламентарни избори.

Ние очакваме дори, при по-ниска избирателна активност, партия ГЕРБ да има около 1 милион гласа. В зависимост от активността на гласоподавателите на тези избори тяхната подкрепа варира между 850 000 до 1 270 000 гласа. Което ще доведе между 89 и 107 места в парламента.

Нашата прогноза е около 99 депутатски места.

В отделен анализ ще докажем защо протестите от миналата година не само не доведоха до отлив на избиратели от ГЕРБ, но и затвърдиха тяхната позиция. Към настоящият момент протестите нямат никакво влияние върху изборният резултат на партия ГЕРБ.

Втори извод: Разликата между първата и втората политическа сила на тези избори ще бъде двуцифрено число.

Втората политическа сила на тези избори е отново БСП, където наблюдаваме силен спад на доверие, което ще доведе до голяма разлика между тях и първата политическа сила.

Ние очакваме разлика от над 300 000 гласа което ще доведе до загуба от минимум на 20 депутатски места. На тези избори за БСП се очертава да гласуват между 400 000 и 650 000 души в зависимост от избирателната активност. Като нашият анализ показва, че те ще могат да постигнат скромен резултат към долната граница около 470 000 гласа.

Съществува дори сценарий, при който може да се окаже че ГЕРБ ще имат двойно повече гласове от БСП и двойно повече депутати. Вероятността от този сценарий да се случи е 65%.

Това е напълно възможен сценарий, но не е предпочитаният. При всички случаи разликата ще бъде минимум от 250 000 гласа. Това се дължи най-вече на следните факти: скандалите и разделението в партията, застаряващите и намаляващ брой партийни членове, неспособност за привличане на нови симпатизанти от други възрастови и социални групи, пандемията, новите играчи на тези избори и успешният мандат във вътрешен и международен план на управляващата коалиция.

Част от техните гласове са трайно изгубени и ще отидат за голяма наша изненада при ГЕРБ и патриотични партии, както и в нови политически формации. Една част левите избиратели няма да излязат да гласуват или ще гласуват наказателно, демонстрирайки недоверие към ръководството и политиката на нейният председател Корнелия Нинова, която се ползва с много нисък процент на доверие. От това могат да спечелят не само партиите на Мая Манолова и Слави Трифонов, но и патриотичните формации и отчасти АБВ.

Трети извод: Трета политическа сила остава ДПС с около 430 000 гласа. Те могат да имат между 330 000 и 470 000 гласа.

Ние не сме съгласни с повечето социологически проучвания че ДПС си оспорва третото място с „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. Всъщност битката на ДПС е за второто място с БСП. На тези избори ние ще станем свидетели как ДПС силно ще доближи БСП и след още 4 години социалистическата партия може да изпадне до 3-то или 4-то място.

Четвърти извод: Има такъв народ на Слави Трифонов са четвърта политическа сила, но щяха да бъдат пета, ако патриотичните партии не се бяха разделили. Обединение между ВМРО, НФСБ и ВОЛЯ би имал по-голям резултат от тях.

Ние виждаме много оспорвана надпревара между „Има такъв народ“, ВМРО, „Демократична България“, Патриотична коалиция „НФСБ-ВОЛЯ“ и „Изправи се, мутри вън“. Всяка от тези партии и коалиции може да постигне сходен резултат при определени условия.

Новата партия „Има такъв народ“ очевидно прескача 4% бариера за влизане в парламента, но е далече от това, с което се спекулира през последните месеци, че ще бъдат трета политическа сила с 14% подкрепа. Това е далече от действителността. Въпреки че Слави Трифонов привлича и хора, които по принцип не гласуват, неговата партия няма широка обществена подкрепа, но ограничена електорална група от хора предимно в малки населени места.

Голяма част от техните избиратели са същите тези хора, които постоянно менят своята политическа принадлежност. Те обикновено са около 15% от всички избиратели и гласуват за нови партии и движения, като гласуват за всяка нова вълна „Атака“, НДСВ, а сега „Има такъв народ“. Това са хора, които се влияят от нови политически субекти и персони, не гласуват за старите партии и се влияят от реклами и гръмки обещания. Но за разлика от предишни парламентарни избори трябва дебело да се подчертае, че „Има такъв народ“ имат сериозна конкуренция от изброените партии и движения. Тоест тези 15 % избиратели ще се разпределят между тези партии. Всичко това силно ограничава възможностите за растеж на партията на Слави Трифонов и неговата битка за гласове се заключва между 4% и 9%. Тоест той няма електорален потенциал да надскочи 9%, но ние виждаме, че всъщност неговата реалистична подкрепа е около 6.7% и в зависимост от избирателната активност той най-вероятно ще има около 200 000 гласа, което е далеч от средната прогноза за ДПС. Дори и да има рязка смяна на нагласите за гласуване което и сега и през предходните месеци ние не видяхме, т.е. да бъде припознат като поредният спасител на нацията, максималният резултат, който би получил е 350 000 гласа.

Пети извод: Малките партии могат да се окажат ключови.

Има сравнително изравнени позиции при ВМРО, „Демократична България“ и между Патриотичната коалиция „ВОЛЯ-НФСБ“ и „Изправи се-мутри вън“.

„Демократична България“ влиза в следващият парламент, но без сериозен резултат. Те са ограничени до тяхното твърдо ядро и се очертава да имат резултат между 3.9% и 6%. Като ние очакваме резултат около 5%.

Плътно до тях ВМРО имат сходен потенциал в диапазонът 3.7% и 6.7%. Като очакваме резултат от 4.6%.

Патриотичната коалиция „ВОЛЯ-НФСБ“ има знакови имена и регионално влияние, силни послания и масивна рекламна кампания, но има все пак регионално влияние. За тях прескачането на 4% бариера е предизвикателно, но и напълно възможно и зависи от голяма степен от избирателната активност и гласоподавателите, които решават за кого да гласуват в последният момент.

Същото се отнася и за движението на Мая Манолова, което е с подкрепа между 1.7% и 3.7%. Нейният резултат зависи много от резултата на Слави Трифонов и Патриотичната коалиция „ВОЛЯ-НФСБ“, но и също от БСП и АБВ като леви партии. На практика тя се бори за техните избиратели и също много силно нейният резултат се влияе от избирателната активност и от избирателите, решаващи за кого да гласуват в последният момент. Влизането й в парламента би било голяма изненада на този етап.

ПИК