ВАС съсипа правните идиоти на Румен Радев, дето дописваха „Магнитски“ у нас

Веднага след налагането от страна на САЩ на санкции по закона „Магнитски“ на Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков (както и на свързаните с тях 64 търговски дружества, в които същите имат 50 и над 50% участие), служебното правителство реши да се презастрахова и прие решение, с което се създаде постоянно действаща работна група, имаща за задача да състави „черни списъци“ на лица и фирми, с които държавата да спре да контактува.

Въпреки че още тогава водещи юристи алармираха, че подобно решение е злоупотреба с право и се явява противоконституционно, към момента в списъка фигурират общо 121 физически и юридически лица. Положението им е незавидно, защото без съд и присъда служебното правителство ги лиши от основни права – да правят банкови разплащания, да получават заплата и пенсии, да не могат да посрещат ежедневните си битовите нужди, както и да бъдат „персона нон грата“ във всяка държавна или общинска структура – данъчна служба, агенция, ведомство, държавно предприятие или каквато и да било друга институция.

Разбира се, жалбите до Върховния административен съд не закъсняха и към момента същите наближават 50, разпределени на различни отделения и състави. По една от тях, подадена от Александър Георгиев, вече има произнасяне с определение от 05.07.2021 г., като съдебният състав недвусмислено приема, че жалбоподателят има интерес от оспорване на решението на Министерския съвет, което представлява индивидуален административен акт по своя характер, тъй като засяга права и законни интереси на лицата, включени в списъците.

Тъй като с жалбата е направено и искане за спиране действието на обжалвания акт, съдът приема, че щом в самото Решение № 441 от 4 юни 2021 година на Министерски съвет (ведно с издадения въз основа на него поименен „черен“ списък на асоциираните лица, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от OFAC) не е било допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс, то със самия факт на обжалването му по съдебен ред е налице така наречения „суспензивен“ ефект. Тоест самото оспорване на решението и на списъка към него означава според Върховния административен съд, че този акт вече не може да се изпълнява.

Определението на съда е знаково, защото от една страна означава, че до произнасянето по същество всякакви нови разширения на „черния списък“ са изключени, а от друга, представлява сериозна индикация, че съдът няма да погледне с добро око на ограничаването на основни права на засегнатите от действията на правителството лица и фирми.