„Зуек помня какво направи преди 25 години. Бягаш от собственото си дело.“

Емигрирането на Васил Василев-Зуека предизвика истинска истерия в социалните мрежи, където вече кой ли не се изказа за решението на актьора и тв водещ да напусне родината си.

Наред със защитните на Зуека, които напълно оправдават драстичната крачка, която той направи, има и такива, които са на напълно противоположно мнение.

В своя фейсбук профил социологът и кандидат за кмет на София на БСП Михаил Мирчев написа много хард коментар в стихотворна форма за Зуека, а от сравненията, които използва, ще ви се завие свят.

„Зуека бил избягал от България!!! Оооо, чудо за възхищение! Бяга от собственото си дело 25 години. Бяга от тартора си … И къде ще отиде? От звезда в киното отива като нещастен тротоарен художник… Все неща за възхищение. Прочетете коментарите под поста. Хората реагират адекватно“.

Към стиховете социологът споделя и коментар на журналиста Васил Жечев:

„Четох го! И не само това, за което се сещате и вие си мисля и аз, Слави е една малка част от картинката, от чалга миналото на Зуека, от което той днес вече се гнуси и обвинява щедро този тип хора, за липсата на промяна у нас.

Промяна имаше и това беше тя, такава, каквато я бяха замислили тези, които изобщо знаеха, че ще я има. Другото са инфантилни тревоги на някой, който рационализира поведението си, въпреки смътното му усещане, че от някъде ще изпълзи рано или късно простака и без грам респект към него ще каже: а га ги ядохте кифтетата, не ривахте, а?!

Какво друго да кажа пък аз, може би от една страна поведението му е ТЕЖКА реакция, срещу именно ТЕЖКИЯ балкански еснаф, идеално вписваш се в образа на неговия работодател, за който само печалбата има смисъл, нищо че продуцира предаване, което уж го играе коректив на обществото. Амбициозно го играе при това!

Колкото и да си повърхностен, и да изкушаваш другите в това да се възгордяват, сравнявайки се с теб, пък и дори да си наполовина чаровен, колкото е Зузу, няма как да прикриеш тотално неадекватното си поведение и то в апогея на кризата си на средна възраст, която напомня и на мен за себе си с мелодията на Erik Satie – Gnossiennes, и то точно в навечерието на рождения ми ден. Представете си! Който художник или изкуствовед да попиташ обаче, ще ти каже, че картините на Зуека са пълна трагедия и ако те имат някаква стойност, то тя е пропорционална на присъствието му на малкия екран. А си е отишъл от там, а са секнали продажбите, за които иначе така смело ни информира!

Народната любов е супер непостоянна, особено когато става дума за вял и недоразвит талант на рисувач, който в мегаломанията си на любимец на всички, си е повярвал безкрайно. Дано, както казва Зуека, жена му да почне бизнес, защото иначе изхода на тази авантюра ми е ясен, още повече, че вече веднъж е имало такъв рецидив, когато избяга от Ку-ку, за да прави ИСТИНСКИ ТЕАТЪР КРЕДО, но суетата и сребролюбието си казаха думата, та и сега ми се чини, че следва ново бързо връщане в стил „блудния син“, отново под крилото на проскубания продуцент и нова порция сервилност пред тромавото му самомнение на мислител на Вселената.

ПС. И това всичко, нямаше да е толкова тъжно и жалко, ако не познавах Зуека покрай снимките на филма „Пътуване към Йерусалим“, когато прекарахме в една работна среда близо 40 дена. Извън това, което написах току що по-горе, впечатлението ми от него беше, че е супер човечен и мил. И емпатичен!