Спасителят в Турция! Георги Влайков от Пловдив с разтърсващ разказ за ужаса

Георги Влайков е на 36 години, роден и израснал в Пловдив. Завършил е специалност „Химия“ в ПУ. Завършил е успешно специализирани курсове за планински водач, за парамедик, за спасителни действия при земетресения, тежки катастрофи и други. Занимава се с доброволческа дейност официално от 11 години. Започва като член на Доброволно формирование „Пловдив 112“, впоследствие се отделя и регистрира сдружение с нестопанска цел „Аварийно спасяване“, което включва две формирования – в Пловдив и столицата. Към момента е негов председател.

​Хоби му са планините, бойните изкуства и рок музиката. „Планината е нещо, без което не мога да живея и да съществувам“, подчерта Влайков. През годините спасителят се е занимавал с какво ли не – от продажба на сладолед, през работа във фотостудия, с караоке, до водене на курсове за самоотбрана за жени и деца, докато открие своето място – а именно възможността да помага на хора в нужда.

„През цялото време съм се старал да се развивам и да се надграждам, защото истината е, че ако просто тъпчеш на едно място, в един момент започва да ти става безинтересно. Непрекъснато има едно желание да научиш нещо ново, да направиш нещо ново, да придобиеш нови умения. Човек, за да бъде успешен, трябва да не спира да се развива“, коментира той.

7 години Влайков е бил част от рок група. Бандата се разминава на косъм от издаването на албум, но музиката си остава магическата сила, която го разтоварва след тежки моменти и спасителни мисии. Георги Влайков беше един от 27-те доброволци, които заминаха за Турция броени часове след опустошителните земетресения. На 7 февруари, ден след трусовете, екипът отпътува с личните автомобили и бусове, които са им предоставени за ползване като дарение от частни лица. Те пътуват 32 часа и изминават 1600 км, за да стигнат до град Кахраманмараш.

Оказва се, че те са най-лошо екипираният екип спасители

Рухнала сграда след труса в Кахраманмараш

Разпределят се на три групи, които са на терен по 8 часа, за да покрият 24-часов режим.

„Първоначално трябваше да бъдем в Газиантеп. При влизане в Одрин губернаторът ни каза, че ще ни прати в Кахраманмараш – епицентъра на труса от 7.8 по Рихтер. Турците ни осигуриха полицейски ескорт, което беше страхотно, защото надолу след Адана имаше големи задръствания, нямаше гориво по бензиностанциите, рафтовете бяха празни. Буквално този ескорт ни спести едни 10-12 часа шофиране“, посочи Влайков.

Екипът от доброволци пристига късно вечерта – към 23 часа, и веднага част от него започва работа на терен. „Първото нещо, което видяхме, бе срутена шестетажна кооперация, на нивото на коленете. Разполагахме с един акустичен микрофон – единственото техническо средство, с което можехме да откриваме хора. Мащабът на бедствието беше огромен. Никой от нас не беше виждал такова нещо. А това, което нито една медия няма как да пресъздаде, е миризмата, която усещаш, и знаеш, че под себе си имаш загинали хора и животни. Докато карахме през кварталите, интересен момент беше, че влизаш в един от тях и виждаш, че

все едно не е имало земетресение –  сградите са здрави, на хората им стоят саксиите по терасите.

На терен разбираш, че ситуацията не е учебна, твърди доброволецът

След това четири улици по-надолу, в съседния квартал, всяка трета сграда я няма. Всичко беше долу. Просто там нямаше улици. В един момент ни даваха GPS координати, тъй като там, където е имало улица, вече не съществува и не може да служи за ориентир“, разказа Влайков.

Той е видял как хиляди хора живеят в палатковите лагери, други пък – в приземните етажи на ​рухналите сгради. „От време на време влизат в срутена постройка, взимат одеяла, дюшеци, столове, легла. С една част си служиха, друга използваха, за да запалят огън и да се стоплят. През деня беше поносимо на слънце, но през нощта беше много студено“, спомня си спасителят.

Влайков посочи, че на терен е имало както много мили и напрегнати моменти, така окуражаващи и демотивиращи. „Отиваме да работим и в един момент идва малко момиче, което ни дава сандвич или топла супа. Става ти много мило, защото бусът му ги е оставил преди два часа например, и не се знае кога пак ще има доставка на храна. Обаче иска да сподели от своето, да ни помогне и да благодари, че сме там“, добави спасителят.

Относно напрегнатите моменти Влайков сподели, че всички доброволци не са се познавали преди спасителната акция. „От моя гледна точка като ръководител отговорността беше огромна. В единия бус имах голяма бяла папка със застраховки. Постоянно си мислих, че ако тръгна да я отварям и да звъня по телефона, значи ще се е случило нещо много лошо. До последно се надявах да не ми се наложи да го правя и съм много радостен, че успях да спазя първото правило на спасителните операции – колкото отидем, толкова да се върнем живи и здрави“, разказа спасителят.

Преди няколко часа в този блок са живели хора

По думите му, въпреки че те са били единствените доброволци с най-нисък клас екипировка, никога не са срещнали лошо отношение и другите са ги приели като равни. „Тук е мястото да благодаря на Александър Ковачев, който ни предостави рейс със 7-8 легла. Някои от колегите спяха там, тъй като нямаха зимна екипировка. Това беше огромна помощ, защото няма как да работиш на терен и да спасяваш животи, ако не се наспиш и не си отпочинал добре. На терен разбираш, че ситуацията не е учебна, че никой няма да каже: „Край! Почивка! Продължаваме след малко“ или Това не го направи правилно. Ще опитаме по друг начин!“, обясни Влайков.

Спасителят каза, че по време на последния ден на пребиваването им на терен, при един от вторичните трусове се откъснала козирка от сграда и паднала върху екип от Мексико, пише Марица. Тогава загива тяхното куче спасител.

В крайна сметка Влайков заявява скромно: „Ние не сме извадили никого изпод руините. Но имаме потвърдени 31 извадени по наши сигнали, 12 от които са на кучето. Има случаи, в които казваме, че чуваме признаци на живот, но това впоследствие не се потвърждава. Това е доста демотивиращ момент, който е част от международния протокол, едно от нещата, с които се адаптираш на място – разочарованието“, разказа пловдивският доброволец.

На въпрос: „Готови ли сте да тръгнете пак, ако се наложи?“, Влайков отсече: „Никога не бих се замислил! Вложили сме много години и желание в собственото си обучение да спасяваме хора. Не делим хората на наши и ваши. Както бяхме на бедствието в Карловско, така отидохме в Турция, така ще отидем, където се наложи“, категоричен е той.

Георги Влайков е убеден, че спасителната акция е сплотила доброволците на терен и е дала много храна за размисъл, включително за това как те да се развиват и да подобрят още уменията си в надпреварата с времето за спасяване на човешки животи.