Ужасии в Народния театър! Актьори разкриха кои са емоционални насилници: Унищожиха всичко

Актьорът от трупата на Народния театър Деян Ангелов се обърна гневно към колегите си Александър Морфов, Рени Врангова, Валери Йорданов и Камен Донев, които вече над половин година настояват за оставката на директора Васил Василев.

„Сашо, Рени, Валери, Камене, вие сте емоционални насилници. Вашите зависимости към пари, алкохол, тщеславие погазиха и унищожиха всичко, правено с толкова любов и отдаденост. Изморих се от лъжите ви. Срам ме е, че ви познавам. Продължавам живота си без вас. Имам за кого да живея!“, написа в четвъртък сутринта актьорът, предава Лупа.

В края на театралния сезон част от артистите, които смятат, че Васил Василев не трябва да подава оставка и че с неговото идване като директор са се случили много хубави неща излязоха със свои позиции в социалните мрежи.

Първи това направиха Владимир Карамазов и Ана Пападопулу. Свои мнения публично изразиха и Стефания Колева, Биляна Петринска, Жорета Николова, Бойка Велкова, Дарин Ангелов.

„Аз изпращам един изключителен и много успешен сезон. Имах привилегията да работя и да се запозная със светила в театралното изкуство, като Галин Стоев, Йерней Лоренци, Тимофей Кулябин, Джон Малкович, Ингеборга Дапконайте, Деклан Донелан. Творих и живях с актьори, които обичам и на които се възхищавам. Изкарах четири премиери, две от които в моя театър – Народен театър „Иван Вазов“ и възстанових две любими представления. През целия театрален сезон бях щастлив, защото имах свободата да правя театър, да творя, да създавам и да играя“, написа от своя страна Дарин Ангелов.

„Въпреки всичките тези успехи, аз изпращам един труден сезон, пълен с разочарование, тъга, обида, огорчение. Аз съм на 42 години, 23 от които минаха в Народен театър „Иван Вазов“. Преживяли сме какво ли не, видяли сме какво ли не, играли сме как ли не, имали сме и весели, и тъжни, и радостни, и трудни моменти, но никога не съм си помислял, че ще се наложи да браня театъра си от колеги, които мислих, че живеят заради театъра като мен. Е, през последния сезон се случи и това.

Колеги, от които съм се учил, към които изпитвам уважение, които безкрайно ценях и обичах, сякаш забравиха, че са артисти и поставиха огромното си его над театъра. Обругаваха го, плюха по него, петниха го, обиждаха го. Не стига това, ами и публиката въведоха в изкуствено създадени скандали и разчистване на лични конфликти чрез манипулации и изопачаване на истината.

Надпреварваха се, кой ще е по-активен „фейсбук патриот“ и тичаха по знайни и незнайни медии да разпространяват лъжи и спекулации, да развяват байряка за някакъв псевдо-морал и да крещят с пълно гърло „незабавно уволнение“. Позволиха на странни „боец“-и да вандалстват в театъра и настройваха публиката да мрази театъра. Въпреки това аз играх“, написа още Дарин.

„С пяна на уста и злоба в очите ме обиждаха – въпреки това аз играх. Бях глупак, предател, продажник, тъпанар – въпреки това аз играх. Купуваха ме, продаваха ме, подаряваха ме, подлагаха ме – въпреки това аз играх. Играх, защото вярвам, че така защитавам името на театъра си – Народен театър „Иван Вазов“, емоционален е актьорът.

И продължи: „Баща ми, светла му памет, ме учеше, че когато стиснеш юмрук, трябва да имаш дързостта и да удариш. Та питам аз, защо? Защо, бе, колеги, толкова много енергия изхабихте да съсипете театъра. Хубаво, стиснахте юмручета, създадохте всякакви скандали. То бяха подпалени перални, нетърпима обстановка, купени актьори, министър плю по нас, митинги, срещи, движения за култура, протести, подписки и какво ли не. Защо? Каква е целта? Материална облага ли, лична вендета ли, не ви харесва, че театърът отвори врати и за световни режисьори и артисти, ли?

Не е вярно, че се възстановяват спектаклите на Александър Морфов и се играят през целия сезон, ли? Не е вярно, че представлението „Животът е прекрасен“, което падна през февруари и вдигнахте цялата общественост на крака, падна заради заболяване на колегата Албена Колева ли, заедно с „Двубой“ и „Шърли Валънтайн“, но за тях нищо не казахте?

Не е вярно, че колегата Валери Йорданов целуваше ръката на Васил Василев и беше един от първите, чиято заплата беше чувствително повишена, ли, а после плю по директора и обругаваше колеги? Не е вярно, че тичахте, след колеги по коридорите на театъра и дори по улиците и ги обиждахте в присъствие на децата им, ли? Не е вярно, че късо съединение го описахте из медиите като пожар, заплашил 800 човека, ли (които, между другото се чудят къде са били та не са видели туй чудо, пожара)? Не е вярно, че Камен Донев никога не бил част от щатната трупа на театъра, че да го напуска, ли ( та нали самият той качи снимка с карта за вход „Гост“)? И това са само част от причините, заради които „мълчим“.

Уважаеми колеги, Ваше право е да бъдете каквито поискате, но не забравяйте, че сте и артисти. Не забравяйте, че длъжността Директор е мандатна. Не забравяйте, че театър е имало преди вас и че ще има и след вас. Не забравяйте, че театърът трябва да е над егото ви. Не забравяйте, че публиката ни, иска да ви гледа как творите, а не как лаете. Не забравяйте, че трябва да играем. Аз ще продължа да играя и да доказвам, че Народен театър „Иван Вазов“ се развива. Ще продължа да играя, за да защитя театъра си. Защото след дъщеря ми и брат ми, Театърът за мен е всичко!“, заяви Дарин Ангелов.

Бойка Велкова също излезе със своя позиция в социалните мрежи. „Омразата е антипатия и отвращение към човек на когото мразещия желае злото. Това е морално заболяване, от което страдат много хора, но те не разбират, че се самонаказват, защото отрицателната страст, която ги разяжда предизвиква различни умствени и биологични изменения и успява да прехвърли вината и омразата си върху другите.

Омразата е грях! Но има още по-голям грях от омразата. Това е сеенето на омраза сред хората, които за съжаление се поддават на манипулации. Това означава преднамерено “инфектиране” на множеството с вируса на собствената ни болест. Първо заразата се разпространява в семейството, после на работното място, после в цялата страна и води до разруха“, написа актрисата.

„ТРУПАТА НА ТЕАТЪРА ОСТАНА ЗАЕДНО!!!!! Това ни научи на устойчивост, стабилност и да не допускаме хаос. Мълчахме защото имахме уважение към таланта. Мълчахме защото не искахме да даваме лош пример. Не обиждахме! Не нападахме! Само защитихме законно избрания директор на Народния театър господин Василев и му дадохме кредит на доверие. Иначе щеше да е неморално!!!! Всичко лишено от морал е обречено! В него злото покълва най – лесно!

“От осанна до разпни го” -човечеството го е преживяло много пъти, и още много пъти ще го преживява докато не се научим на любов, морал, емпатия и дълбоко разбиране, че всеки е на различно място по пътя.
И друг път съм споделяла, че театърът е отсъствие на омраза, той е диалог. Театърът лекува счупените ни души. Театърът събира заедно всички изкуства. Затова трябва да изберем безличността и да не инвестираме в егоизъм и омраза. ТЕАТЪРЪТ Е НАД ВСИЧКО!“, написа Бойка Велкова.