Вицето на Радев: Искат да пренапишат българската история! Политици се свенят да изрекат имената на…

Българската история и българските герои не разделят, те обединяват. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в словото си по време на концерт-спектакъл в Бургас, посветен на 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

„Днес има хора, които искат да пренапишат българската история. Има политици, които се свенят да изрекат имената на героите от Илинденско-Преображенското въстание, на българите, които искаха едно – свободна и обединена България. Тези политици няма да се запишат в българската история. Защото българската история и българските герои не разделят, те обединяват“, отбеляза вицепрезидентът.

„Имаме отговорност към децата ни и към техните деца – да познават българската история, да не робуват на приказки за геополитически интереси, защото няма такъв интерес, който да успее с цената на поругаването на собствената ни история. Само така можем да бъдем по-силни и независими като народ и държава“, подчерта Илияна Йотова. Тя изтъкна, че Илинденско-Преображенското въстание е общобългарско въстание, продължение на национално-освободителните битки на българския народ, който от „Паисий и българското Възраждане въстана срещу своя вековен поробител“.

„Преди 120 години обикновени българи дръзват да се изправят срещу една вековна империя и срещу кроежите на Великите сили, които не искат тук на Балканите да има голям, обединен и силен народ. Илинденско-Преображенското въстание се готви дълго и макар да не постига желания успех, за пореден път събужда Европа за злочестата съдба на българския народ, обединява българите във вече освободената част на родината да помогнат за българското единение. Общобългарската революция от Илинден и Преображение е борба за българския идеал за свобода и обединение на всички българи – от Тракия, Мизия и Македония“, заяви вицепрезидентът.

На 2 август 1903 г. започва Илинденско-Преображенското въстание (20 юли ст. ст.) – въстание за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878 г.), припомня БТА.

Въстанието е организирано и ръководено е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското правителство хвърля огромни сили за неговото потушаване. В близо 240 сражения около 25 000 въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България.