Роднина на жертвите в Царево плаче с глас: Кого да виня? Безсмислено е. До последно се надявах

„Разбрах, че двете са сред изчезналите от интернет. Започнах веднага да звъня по телефоните. Бяха изключени. Няколко пъти звънях. Казах си – тръгвай. Седях и чаках горе на брега. Край нямаше до последния момент”, споделя със сълзи на очи Веселин Москов, братовчед на Мария Москова и чичо на нейната дъщеря Даниела.

В опит да разбере къде са – Веселин обикаля от човек на човек. И от къща на къща.

„Питах хората, местните, дали са извадили някой, жив и здрав? Нещо! Никой нищо не казваше. Към обяд вече разбрах, че са намерили кака ми. Следобед намериха и Даниелка”, разказва мъжът.

И допълва: „До последно таях надежда, че са живи! Въпреки че морето беше кошмарно! Даже се чудех как тези момчета с катера успяват да търсят. Надеждата умира последна. Дори когато Даниелка не беше намерена се надявах. Надявах се на някакъв камък да е изхвърлена. Просто, да е жива”.

За съжаление – надеждите му изчезват с информацията, че близките му са сред жертвите.

„За съжаление лицето и на кака ми и на Даниелка … ще ни останат в спомените. Точно така ще си ги запомня. Вечно усмихнати. Особено Даниела – нейната усмивка никога не слизаше от лицето ѝ. Независимо какво ѝ е на душата. Кого да виня? Просто безсмислено”, посочи Веселин Москов пред NOVA.

„Изключително съжалявам за тази трагична случка и ранната смърт на колежката. Запознах се с нея през 2014 година като председател на Районния съд в Малко Търново. Имам изключително добри впечатления от Мария Москова. Това беше една амбициозна, усмихната жена. Имаше много сили в нея и желание в нея да работи”. Това разказа съдията от Софийския апелативен съд Галя Георгиева, която е познавала покойната съдия Москова.