Топ икономист смрази Асен Василев с прогноза: И през 2025 година няма влезем в Еврозоната

„Това, което се случва от 2021 година е, че имаме висока инфлация и вследствие на това и на пазара на труда, в който има голямо търсене на работници, заплатите растат. Просто се оказва, че ако искате да задържите своите работещи при тези вървящи нагоре цени, се налага да увеличавате заплатата. Това нещо се случва от 2022 година насам. Тези увеличения на минималната работна заплата, тези административни начини за повишаване на доходите, аз ги намирам за по-скоро следствие на една тенденция, която така или иначе се случва на пазара на труда“.
Това каза за БНР икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Стоян Панчев.

„Доходите настигат инфлацията, защото, ако вашите доходи не са пораснали от, да кажем, 2021 година насам с 30%, реалната стойност на вашите пари е спаднала и вие сте обеднели, без номинално вашата заплата да е отишла надолу“.

Данните на „Евростат“, че българите вече достигат 62% от покупателната способност на европейците, той оцени като „положителна тенденция“, но подчерта, че това „може да се дължи и на факта, че имаше висока инфлация и в ЕС и в еврозоната“.
„Моето очакване е този темп на бърз ръст на доходите да се забави, просто защото и ръстът на цените се забавя. В много от държавните сектори имаме почти автоматично актуализиране на заплатите. Това означава, че при тези работещи ефектът от инфлацията е по-нисък, макар че имаше отделни групи от публичния сектор, които протестираха през тази година – служители на НСИ, служители от културата, които не са получили този тип индексация и съответно техните доходи сериозно са изостанали. Частният през последните 2 години изпреварваше от гледна точка на наваксване на инфлацията, когато погледнем ниво статистика, но и там има определени сектори, в които ще има трудности“, допълни той в предаването „Хоризонт до обед“.

В Европа IT секторът започва да има трудности, предупреди той и коментира опасенията на бизнеса заради ръста на минималната работна заплата, както и доколко по-високите разходи за заплати ще бъдат компенсирани от това, че работодателите вече изплащат не 3, а 2 дни болничен.

„Доколко ще бъдат „ударени“ или възпрепятствани от това увеличение на МРЗ, зависи в голяма степен в кой регион на България са. Ако става въпрос за София, едва ли ще има особен ефект. Що се отнася до плащането на болничните, на мен ми се струва, че ако става въпрос за сектора на услугите, разликата няма да е особено голяма. С този така наречен „хоум офис“, който е въведен от Covid насам, много често се оказва, че дори не се използват тези болнични дни, защото хората така или иначе са си вкъщи“.

Относно дефицита от 2,2%, с който завършихме 2023 година, експертът коментира:
„Този дефицит не заслужава да бъде похвален, защото беше постигнат чрез неизпълнение на капиталовата програма на правителството. Инвестиции, които трябваше да бъдат направени, не се направиха и по този начин дефицитът спадна. Част от приходите също не бяха постигнати – почти 2,5 милиарда! Ако бях на мястото на Министерство на финансите, не бих го подчертал публично, особено като хвалба! Що се отнася до постигането на дефицита за следващата година, очаквам, че ще бъде постигнат. И отново, ако се окаже, че вървим към неизпълнение, много лесно част от разплащанията, свързани с капиталовата програма и с държавните инвестиции, няма да се изпълнят и ще влезем във в тези рамки“.
Дефицитът не е големият проблем по отношение на Маастрихтските критерии. Казусът е с инфлацията.

„Миналата година, когато отново ни отказаха да влезем в еврозоната, влизахме в 3-процентния дефицит, но не изпълнявахме критерия за инфлацията. Моята прогноза е, че същото ще се случи сега. Когато погледнем Евростат, виждаме, че неизпълнението ни е дори по-голямо, отколкото миналата година – над 4 процентни пункта. Това означава, че отново няма да изпълняваме, дори с повече, критерия за инфлацията на Маастрихт. Моята прогноза по тази линия е, че 2025 година почти сигурно няма да е тази, в която ще влезем в Еврозоната“.