Да заведеш децата си в Лапландия, за да видят как дядо Коледа дупи българки за ЧНГ…

Когато сменихме навремето Дядо Мраз с Дядо Коледа се сдобих с поредна голяма мечта. Да видя къде живее новият дядо. Комунистите бяха разбили вярата ми в дядо Мраз, но тази към братовчед му от Лапландия запазих. Точно, защото научих за Лапландия. Звучеше ми наистина като приказка – работилници за играчки, елфи, елени, много сняг…
Затова реших тази зима да подаря на себе си и децата Мечтата! Моята и тяхната. И без това вече яко се съмняват, че подаръците, които получават на Коледа си ги виждали я в багажника, я в килера, я в магазина. 6 дни в Лапландия щяха да върнат вярата им в Добрия Старец, въобще в Доброто.

ПИЧОВЕ, ВИЕ НЕ ГО ПРАВЕТЕ!

Не и с българска агенция, не и с „Планет“ или който там ви се похвали. Ако не бях видял на място иначе милите иначе служителки, щях да се усъмня, че това е планетарна терористична ядка, създадена с цел да убие не просто вярата в Коледното тайнство, ами направо да гръмне самия Дядо Коледа.

Не ме разбирайте погрешно!

Финландия е зимна приказка. Рованиеми е чудесно градче. Това на Санта Клаус – приказно. Но, ако си ги организираш сам! Не се доверявайте на слогъна „Само нашата агенция го прави“. Ти и жена ти сте агенцията, която го прави най-добре! Оставили се в ръцете на други хора, в един момент се почувствахме като местни хъскита, които яздят насам натам за време. Не си причинявайте това, хора! Има как. В 21-и век с телефони, дето знаят за вас, повече от съпругата ви, можете всичко. Дори да си подарите сами Лапландия.

Осъзнах го още първата сутрин след пристигането, когато ни отведоха с автобус в „Санта Клаус вилидж“. Отидохме първи, рано сутринта, никакви заведения и атракции не работят. Уж имахме на разположение 2,5 часа, а то стана: Строй се, преброй се, чакай един час да влезеш при Дядото, 2 минути аудиенция, после половин час докато децата овършеят феншопа и ти излязат снимките и аха да тръгнеш към пощата на Санта Клаус, някой вече крещи: „Всички в автобуса, тръгваме! Вие автобуса ще го чакате, той вас – не“.
Баси, от зора се сетих за старшините ми в казармата…

Същото беше и в Пещерата на елфите. Хапнахме неорганизирано, изгледахме едно иначе страхотно шоу, обходихме сергийките и когато решихме да се наредим за атракциите, пак някой реве: „След 10 минути автобусите тръгвааат“! Не ни стигнаха само още някакви си 4 часа, за да видим всичко.
Да знаете, когато вие си организирате мисия „Лапландия“, отделете си по един ден за Санта Клаус и елфите. Струва си!
И е скъпо, особено при Дядо Коледа. Той наистина е извратен до печатница за пари. Влизаш при него, сядате семейството за секунди – 20 евро снимка. Питаш може ли децата само – , може, но още 20 евро. Ако пожелаеш децата поотделно – две по 20 евро…. Сам не можеш да снимаш с твой апарат, два елфа с габаритите на Саша Везенков чакат отвън и гледат строго…

Втора сутрин: Отиваме във ферма за елени. Впрягът в действителност няма нищо общо с този на снимката, с която агенцията ти го рекламира. Там е един намазан, с кожено одеало, шейна като на Дядо Коледа, чудна работа. Заварваме шейни от онези, с които се пускахме на село през 1980-та година, облегалка – йок, меко одеало – ще има, ама друг път. 15-минутната разходка е всъщност 300-секундна обиколка. Така де, 3 автгобуса с по 50 българи трябва да се извъртят…
Трябваше и да ги храним еленчетата. Ама свърши храната. „Давайте им сняг, те се радват“, чувам някой да съветва. Ама те живеят в сняг, ма, защо да му се радват, ако синът ми им даде и той? Все пак донясат малко местна тревица за такива като нас, дето отказват да си тръгнат без да са дали нещо на елените.

Най-голямото разочарование обаче бяха хъскитата. Не, самите кучета са феноменални животни. Ако ние хората си дърпаме така шейните в живота, тая Планета ще е рай за живеене. От „Планет“ обаче не ти дават време да останеш в кучешкия рай. Не можеш да се снимаш преди да тръгнете на обиколка, след края й те снима някакъв намусен чичо. Такива му станаха и снимките в здрача – нищо се не вижда на тях. Успокоявам хлапетата, че като излезем от пистата, трябва да ни заведат при хъскитата във фермата, да ги видим, да ги напхраним, да се снимаме. Нищо такова, обявиха пак военно положение: Бързо, всички в автобуса.

Така де, това дето сме ви обещали за екскурзията, не е като завещанието, длъжни ли сме да го изпълняваме?

Е, поне насътпват последните часове на годината, ще посрещаме новата, няма да се ядосваме я. Макар, че за това, че платих 2 новогодишни вечери, би трябвало да се скубя по гърба от яд до фувруари.

Когато резервирахме и предплащахме екскурзията, от „Планет“ ни направиха голяма врътка: „Хотелът, който наемате е най-скъпия в града. Проблемът е, че предлага за Нова година вечеря от 6 до 8, след това трябва да висите някъде до 12 и да отидете на реката да посрещате в студа Новата година. Ние ви предлагаме да платите за организирана от нас вечеря в селото на Дядо Коледа, която ще е до 1 часа и ще посрещнете спокойно 2024-та“.
Поднесат ли ти така нещата, хващаш се за…камбанките на Дядо Коледа. Тая „презряната“ вечеря в хотела ни всъщност се оказа 7-степенно меню до 21 часа. След това до 24 часа купон в лоби-бара, където има жива музика. И да, в полунощ отивате наистина на реката, но ТАМ ОТИВА ЦЕЛИЯТ ГРАД! И приятелите, които си останаха в хотела, заради болно дете, разказаха, че зарята, тържеството, преживяването, емоциите на мостта, са били нещо удивително!

А аз удивително или не, когато отидохме в ресторанта, препоръчан ни от „Планет“, се почувствах като пенсионер, токущо хвърлил през балкона 20 000 лева на ало-измамници. Оказа се, че грандиозното посрещане на Нова година във Финландия, заради което платихме вечеря в хотела, но не я ползвахме, ще е обикновен български запой на 50-ина човека, подгряван от „Бял роза“ и „Белите манастири“. Мезетата – малко, но за сметка на това отвратителни. Боже, който реши да сервира кромид лук с боровинки!? Храната – за мъртвец или добро, или нищо… Десертите обаче 4 вида! Е бяха 4 парчета от различни места на един кекс, но стига претенции.

Това обаче не беше нищо. Тепърва ни чакаха изненади. Обещаха на децата „Шоу на елфите“, ни една не дойде. Рекламираха „диджей“, пристигна някакъв местен дебил, който просто си включи колонките. А и се оказа… илюзионист. Не му се получиха няколко фокуса, ядоса се и си тръгна.
Появи се обаче Дядо Коледа! ДА НЕ БЕШЕ ИДВАЛ! Мисля, че беше злоупотребил с фестивални напитки. На децата подаряваше по нещо, но повече се радваше на майка им, които похотливия старец караше да сядат на коляното му. „Ма той ма опипа по дупито“, даже се похвали една майка. И след нея още 15 върху белобрадия…  Ако бях казал, че има стар обичай на суомите навръх Нова година дядо Коледа да плющи по една майка за късмет, щеше да настане война коя да го обязди. А дъщеря ми само отбеляза тъжно: Тате, тоя дядо Коледа е голям женкар! С което май окончателно се срина мита за него

Трябваше обаче да сринем и на мита за Новата година. Че е дошла де. След 45 години съзнателно посрещане на празника, за първи път ми се наложи да го изживея без отваряне на шампанско. НЯМАЛО! Всъщност имало, ама решили да го сипят за уелкъм-дринк. Ама то и шампанско не ни трябваше. Никой не разбра кога точно настъпи новата година. Още около 11,30 диджеят си събра техниката, напсува на финландски и си замина. И така в тишината, леко разцпевана от оригване на еленско, някой се изкряска: Ма тя дошла, бе“! Новата година!
Никой не отброи, никой не знашее какво да прави. Питам организаторката: Има ли поне фойерверки, да се порадват децата“. Тя ми отгаваря, че не предвидили. Да, ама хората се обличат и излизат навън. Излизаме и ние. Излиза и организаторката. А навън – заря! „А, имало“, радва се девойчето. Ама не за нас, а от хотела на половин километър. „Поне е хубаво“, отбелязва организаторката, докато си прави селфи на чашата. Има си шампанско, снима го.
Подпийнал нашенец се опитва да запее химна в селото на Дядо Колева. След един куплет вижда, че е сам в напъна и се отказва. Приключва и зарята навън. Влизаме вътре. Обясняват ни, че барът вече не работи.

15 минути след настъпването на Новата година, бяхме вече натоварени в автобуса….

Пак ви казвам, ако ще ходите в Лапландия, ходете сами, веселете се сами, радвайте се на вашата си Планета!

ПП: Мислех да оставя горчивия спомен само за себе си. Да го споделя с приятели, да ги разубедя да не ходят с агенция в Лапландия. Докато не видях в един туристически сайт платен рекламен материал на „Планет“. Прочетох от него как добре си изкарвали децата в Рованиеми. Че и снимка на щерката, без да ни е питял някой. Ами не, не си изкара добре детето! Лишихте го от много. Да не кажа от всичко! Убихте неговия Дядо Коледа! И моя…