Касиел Ноа Ашер се сбогува емоционално с Красимир Спасов: Чао, скъпи татко! И нека шоуто да продължи!

Актрисата Касиел Ноа Ашер се сбогува емоционално с баща си Красимир Спасов – доайена на българската театрална режисура. Той почина вчера на 82 години. Преди няколко месеца Касиел, чието рождено име е Десислава Красова, загуби и бащата на своя син – режисьор Иван Станев, с когото от години не са заедно, предава Лупа.

Ето и трогателните думи на актрисата по адрес на баща й – именития режисьор Красимир Спасов:

Тази нощ моят баща Красимир Спасов отпътува зад далечният, изгряващ хоризонт… И да! Усещам с цялото си същество, че първата му репетиция в небесния театър вече е започнала… Отвъдните Артисти са прегърнали Баща ми със златните си крила, а той с леко ироничната си усмивка ги въвежда в тайните на света, планетите, звездите, вселената…

А неговите ученици и актьори го обичаха с възхита като Краля Слънце по Молиеровски, опрощаващо като най – невинното дете на Крал Лир, преданно пред осанката му на Крал Лъв. Моят баща беше Режисьор с цялото си същество. Обожаваше Театъра. Коридорите, гримьорните, стаята за Чакащи, ателиетата, кабинета си, барчето на последния етаж… Но най – много си умираше да разказва истории там – на Сцената под Прожекторите…

Беше майстор на анализа, на чувствата, на реденето на пъзела наречен Герой. Беше мечтател, който вълшебстваше с душите на Публиката… Беше екстремен, точен, мощен, завладяващ, непреклонен и безащитен… Знаеше много, но не спираше да учи до последния си миг… Беше Репетиция Моя Любов! Уважаваше и се прекланяше както пред Звездата Артист така и пред Портиера на входа…

Те бяха неговите хора. Неговия живот. А аз пък като негова дъщеря се омайвах от спектакълите му… особено от тези, в които дръзваше да сподели без задръжки и част от тревожно – сърцебийната си сложна природа… Трамвай Желание, Полет над кукувиче гнездо, Васа Железнова, Мъртвешки танц, Нощта на Трибадите, Игра на Любовта и Случая, Мизантроп…

Заради тези спектакли станах Актриса. Баща ми ме научи на Характер. О боже, колко е нужен той в нашата професия. Научи ме на “топки“. Научи ме на храброст и вкус. Научи ме на почтенност. Научи ме да чета внимателно, да бърникам и търся невидимото между редовете. Научи ме да бъда лице от неизвестен автор, белязано със страста да се занимава с изкуство. В моменти на нежност го наричах Красьюнки – Пилюнки…

В последните си години ме гледаше с очи на синя малка птица… Вчера моят Баща си отиде бързо и леко, с мигновенна диагноза без шанс. Отиде си като войник. Или Генерал. На сбогуване ми каза: Живота продължава… Той беше щастлив. Живя до край с обич, вяра и доверие в човеците.
Така че, скъпи мой Татко… Аривидерчи… Смъртта е състояние.
И нека Шоуто да продължи!“