Най-болният пост в държавата: На всеки 365 дни се търси нов здравен министър

Христо Хинков, здравният министър, когото “Демократична България” прати в правителството, изненадал дори министър-председателя оня ден, публично обявявайки, че няма да е министър след март.

Така 2 месеца преди ГЕРБ и ПП-ДБ да направят договорената ротация и да завъртят премиерския пост между акад. Николай Денков и Мария Габриел, вече е ясно, че трябва да се търси наследник на 70-годишния психиатър, пише „24 часа“.

Да си министър на здравеопазването в България, е един от най-несигурните постове във всяко едно правителство.

От 1990 г. няма здравен министър, който да е изкарал пълен 4-годишен мандат. А за 34 години са направени 33 рокади, което показва, че на поста министър се задържа средно за година. Петима се пробваха да реформират здравеопазването по два пъти, включително и като служебни министри.

Някои издържат по 2-3 месеца, а най-кратко от редовните се задържа Анна-Мария Борисова – 161 дни, а най-дълго – финансистът Кирил Ананиев – 987 дни.

Когато имаме толкова бързооборотна смяна, не могат да се вземат стратегически решения. Няма общи европейски политики в здравеопазването и всяка държава е оставена сама да си прави политиките.

Една реформа се прави поне 10 години

Дори един министър да започне реформа, не може да я довърши. Ако искаме читава кадрова политика, ни трябва 10-годишен хоризонт, каза преди дни депутатът от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев.

“Имам усещането, че нямам политическа подкрепа”, заяви миналата седмица Хинков. И така сам очерта хоризонта на управлението си – до ротацията, която би трябвало да е на 6 март.

Според него капката, която е преляла чашата, са финансовите проверки на “Пирогов”. Той настоява за смяната на мениджъри, “които се доказват като неефективни”. Здравната комисия в парламента обаче защити ръководството на болницата и дори разкри, че срещу хора от екипа на министъра текат проверки. Финансовият министър Асен Василев пък каза, че ако един министър не може да си осигури подкрепа за политиката, която провежда, е “най-правилно да си подаде оставката, вместо да прави циркове и да блокира държавата”.

Според премиера казусът със здравния министър показва на колко сериозен натиск са подложени министрите от всички страни. Всеки имал много работа, а и средата, в която трябва да изпълняват задачи, не е приветлива. “Често са атакувани, без да има достатъчно основания. Хинков в своята работа има задачи, които се забавиха, но трябва да се види има ли обективни причини”, лаконичен бе той.

За последните 5 г. единствено Стойчо Кацаров е бил начело на МЗ по-кратко от Хинков. Той обаче завърши два мандата като служебен министър. По-дълго начело на ведомството се задържа последният служебен министър, отново благодарение на два поредни мандата – Асен Меджидиев.

Средно по 244 дни са управлявали четиримата началници на МЗ от 12 май 2021 г., когато страната ни влезе в турбуленцията на постоянни предсрочни парламентарни избори и невъзможност за съставяне на кабинет.

В третото правителство на Бойко Борисов се поставя и рекордът за най-дълго задържал се на поста си министър. С цели 5 дни Кирил Ананиев измести от първото място проф. Радослав Гайдарски, който бе част от правителството на тройната коалиция. Преди падането си от власт тогавашният премиер Сергей Станишев размисли за избора си и така Евгений Желев оглави ведомството.

След рокадата Гайдарски нарече уволнението си политическо и обяви, че не се е разделил със Станишев приятелски.

За разлика от него Кирил Ананиев се радваше на доверието на своя министър-председател. Изкара повече от 3 г. като здравен министър. Той наследи поста от проф. Николай Петров, който бе служебен министър в кабинета на Марин Райков през 2013 г. Петров подаде оставка заради обвинения, че като директор на ВМА е давал обществени поръчки в конфликт на интереси.

Така министър стана Ананиев, който обаче бе “повишен” и след 3 години отново се върна финансовото министерство, но този път като титуляр. “За 10 г. сменихте 9 здравни министри и 8 управители на НЗОК”, обвиняваше ГЕРБ през 2018 г. соцлидерката Корнелия Нинова при поредния неуспешен вот на недоверие за здравеопазване.

През 2020 г. Ананиев сдаде поста на проф. Костадин Ангелов – към онзи момент шеф на УМБАЛ “Александровска”. В момента наследникът му оглавява здравната комисия в парламента.

Борисов е премиерът, извъртял най-много имена

в търсенето на лечение в здравната система. Само през първия си мандат прави 3 рокади. Първият му фаворит Божидар Нанев сдаде поста след неизгодна сделка с “Тамифлу”, заради която стигна и до съд. Той бе оправдан, но министър вече бе станала Анна-Мария Борисова. Ендокриноложката бе засипана с иронични забележки, след като Борисов обяви, че я е срещнал на кръстовище. Опитът ѝ да накара пациентите да плащат за всяка лекарска услуга доведе до вот на недоверие срещу кабинета, както и до оставката ѝ.

Третият здравен министър в първия кабинет на Борисов пък бе настоящата кандидатка за конституционен съдия и доскорошна шефка на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. Юристката изкара на поста около година.

Във втория кабинет на ГЕРБ отново имаше скандал с ваксини заради бартерна сделка с Турция. Тогавашният здравен министър Петър Москов дори стана клиент на прокуратурата, но после бе оневинен.

Заради изказвания на Москов, че Спешна помощ не трябва да се отзовава на сигнали в ромските махали, както и заради липсващите детски ваксини опозицията организира вот на недоверие, който бе неуспешен. Той обаче остана на поста си до оставката на кабинета, въпреки че няколко месеца по-рано неговата партия ДСБ напусна правителството.

И третият рекордьор – Петър Бояджиев, не завършва мандата си. Той е титуляр 944 дни в кабинета на Иван Костов. На 21 декември 1999 г. премиерът сменя трима вицепремиери и още 7 министри. Официална причина е несправяне със задачите, неофициално – гърми скандал за корупция, а Костов е заподозрян, че покрай това разчиства и партийни сметки.