Да запазим българското! Мартеници с шевици ще се творят в Етнографския музей

Магичната сила на българската шевица ще завладее Етнографския музей в Пловдив. Това ще се случи в събота на специално събитие за малки и големи. Става въпрос за завладяваща мартенска работилница, която ще се проведе в салона на културната институция. Специален гост ще бъде майсторът на везбата Светлана Попова, която ще разкаже за силата на шевичните символи и ще демонстрира как те могат да бъдат претворени в красива мартеница. Заниманията ще се състоят от 10 до 16 часа, като всяка изработка отнема около 1 час. Майсторът ще работи с малки групи, като за участие в работилницата се заплаща вход за музея – 8 лв. за възрастни и 3 лв. за учащи, както и такса за материали, която е в размер на 5 лв.   
Организаторите приканват пловдивчани и гости на града да се включат с приятели и семейство в забавната и образователна инициатива. Всеки участник ще си тръгне с изработена мартеница, която може да подари на близки за наближаващата Баба Марта. 
Пловдивчанката Светлана Попова се занимава с бродерия от 6-годишна и вече има над 20 самостоятелни изложби зад гърба си. През 2022 г. тя реализира „Поезия в шевици“ и още една в града под тепетата, а след това в Асеновград и в Етнографския музей. 

„Българската шевица е третата азбука, но аз бих казала първата, защото съдържа в себе си символи, предшестващи религиите. Това са духовни символи, които и до ден днешен работят в нашия свят“, коментира Попова.  Самата тя вплита шевици от цялата страна в произведенията си. Изложбите привличат интереса на много чужденци. „Те интуитивно приемат символа и искат да работят с него. Вземат си шевиците, за да са някъде близо до тях. При мен се получава по същия начин. Това е генетично заложено у човека“, смята пловдивчанката.
По думите ѝ, шевицата има способността да зарежда този, който я прави – един път нумерологично, защото при шевицата се брои през цялото време, втори път чисто цветово, а накрая символчето, което си изобразил, изцяло хармонизира автора.
Символиката на шевиците касае носителя на самата дреха по време на неговия земен живот. Изобразяват се символи за плодородие, дълголетие, здраве и защита от злите сили, именно и за това те биват изобразявани на мъжките и женските носии. Шевиците са разположени в краищата им, за да не допускат злите духове да влизат при носещия. Често се срещат по ръбовете на ризите, защото ръкавите са широки и оттам може да преминат злините. Шевици се изобразяват и по деколтетата и полите.
Шевиците са изобразени в различни цветове, като всеки един от тях има определена символика. Червеният цвят символизира кръвта на майката и новия живот. Пази от уроки и магии. В миналото булката носела червено було, а новороденото било в червени пелени. Червено е и първото яйце на Великден.  Зеленият цвят е израз на вечния живот и се свързва с Дървото на живота – тристепенния символ на Вселената. Жълтият е свързан със слънце, огън, светлина, а щом стане дума за отвъдното – с починалите и с онези хора, за които успехът бил предопределен. Белият цвят означава чистота, неприкосновеност, младежка непорочност и Божия светлина. До днес, в резултат на българските традиции, булката е в бяло. Бяла вълна носела булката на брачната церемония.
Българите са вярвали, че ако се отреже част от везбата на дрехата, това разваля доброто заклинание и човек става уязвим на злини. Редица учени са посветили живота и труда си на изучаването, описването и класификацията на всички видове шевици в страната. Днес те намират все по-голямо приложение, особеното за ценителите на фолклора. Българските шевици неведнъж са вдъхновявали големи модни имена, като модните им колекции на големите подиуми са привличали погледите и интереса на хора от цял свят.