Според новата Конституция: Ето кой може да е следващият служебен премиер на България

Промените в Конституцията бяха приети едва преди няколко месеца, но промените им ще бъдат приложени още в следващите дни. Според основния заков президентът Румен Радев има право да избира само сред определени личности за следващ служебен премиер. Именно с него президентът ще трябва да състави и служебното правителство, предава Tribune.

Ето и сред кои може да избира Румен Радев за служебен премиер:

Росен Желязков, председател на Народното събрание: Магистър е по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В периода 1994-1995 г. е последователно юрисконсулт, старши юрисконсулт, а по-късно секретар и кметски наместник в район „Средец“ на Столична община. От 1995 г. е адвокат по гражданско и търговско право, член на Софийска адвокатска колегия. Бил е заместник-кмет по направление „Законност и контрол“ на район „Лозенец“, Столична община (1998-1999 г.).

От 2003 г. до юли 2009 г. е секретар на Столична община.

В периода 2011-2013 г. е председател на Управителния съвет на Института по публична администрация и представител на Република България в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) в Маастрихт, Кралство Нидерландия.

От 2009 г. до 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет, а в периода 2014-2016 г. е съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление.

Ръководи и участва в процесите на изработването на редица концептуални и стратегически документи и програми в областите на електронното управление, местното самоуправление и местната администрация, публично-частното партньорство. Представлява българската страна в годишните срещи по инициативата за партньорство за открито управление (2011 г., 2015 г.). Координира българския принос по инициативите, свързани с европейските политики по изпълнението на Европейската програма за Глобален мониторинг на околна среда и сигурност.

Участва в стратегическото планиране и разработването на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление.

От 30 септември 2016 г. с Решение на Министерския съвет е определен за председател на Държавна агенция „Електронно управление“.

С Решение на Министерски съвет от 20 декември 2017г. е определен за председател на Комисия за регулиране на съобщенията, като решението влезе в сила на 15 януари 2018 г.

Избран от Народното събрание за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 20 септември 2018 година.

Бил е народен представител в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание. Номиниран от ГЕРБ-СДС за председател на 48-ото Народно събрание.

Димитър Радев, управител на БНБ: Димитър Радев е управител на Българската народна банка (БНБ) и е избран от 43-тото Народно събрание за шестгодишен мандат, считано от 15 юли 2015 г., член е на Генералния съвет на Европейската централна банка, на Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск и управител за България в МВФ.

Между 1980 и 1992 г. Радев заема различни експертни длъжности и началник на управление в Министерство на финансите, Министерски съвет и Министерство на икономиката и планирането.

До 2001 г. е заместник-министър на финансите в шест поредни правителства.

Помощник на изпълнителния директор в Международен валутен фонд е между 2001 г. и 2003 г. До 2006 г. е съветник по оказване на експертна помощ в сферата на публичните финанси в Международен валутен фонд.

До 2015 година е старши икономист/ръководител на мисии за техническо съдействие в управлението на публичните финанси в Департамента по фискални въпроси в Международния валутен фонд.

Между 1995 и 2002 г. е бил член на Административния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа, а от 1998 г. е неин заместник-председател; между 1997 и 2001 г. е алтернативен гуверньор за България към МВФ и съпредседател на Икономическия подкомитет „България – Европейски съюз”.

Приблизително в този период е и съпредседател на Координационен съвет „Министерство на финансите – БНБ”; бил е член на Надзорния съвет на НОИ, както и член на Надзорния съвет на Експресбанк.

Роден е на 12 юли 1956 г. в Пловдив. Магистър по икономика в УНСС, специалност „Финанси и кредит”. Специализант е в Университета Джорджтаун, в Института по външни отношения във Вашингтон.

Петър Чобанов, подуправител на БНБ: Финансист и университетски преподавател. Министър на финансите в периода 2013 – 2014 г. Преди това е бил изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози (2005 – 2009) и председател на Комисията за финансов надзор (2009 – 2010).

Народен представител от парламентарната група на ДПС в XLII народно събрание, XLIII народно събрание, XLVI народно събрание и XLVII народно събрание, XLIX народно събрание.

На 26 юли 2023 година е избран от XLIX народно събрание за подуправител на Българската народна банка, направление „Банково“.

Андрей Гюров, подуправител на БНБ: Андрей Атанасов Гюров е представител на „Продължаваме промяната“, народен представител в XLVII народно събрание, XLVIII народно събрание и XLIX народно събрание, председател на парламентарната група на Продължаваме промяната.[2] На 26 юли 2023 година е избран от XLIX народно събрание за подуправител на Българската народна банка, направление „Емисионно“.

Съучредител на политическа партия „Движение Да България“. През септември 2021 година Кирил Петков го кани да се присъедини към Продължаваме промяната и той го прави.

На парламентарните избори в България през ноември 2021 година, като кандидат за народен представител е водач на листата на „Продължаваме промяната“ за 1 МИР Благоевград и е избран за депутат. Избран е за председател на парламентарната група на Продължаваме промяната.

Избран за подуправител на БНБ, ръководител на управление „Емисионно”.

Радослав Миленков, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банков надзор”: Магистър по финанси, „Университет за национално и световно стопанство”, гр. София.

От 22 март 2019 е подуправител, ръководител на управление „Банков надзор”, и член на Управителния съвет на Българската народна банка. Избран от 44-ото Народно събрание на 22 март 2019 г. с шестгодишен мандат;

Член на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган. Представител на БНБ в Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск. Заместник-управител за Република България в Международната банка за възстановяване и развитие, в Международната финансова корпорация, в Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите и в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове.

От юли 2020 е член на Надзорния съвет на Европейската централна банка.

От февруари 2021 е член на Ръководния комитет в състав „Цифрова стратегия“ на Европейската централна банка.

Димитър Главчев, председател на Сметна палата: икономист-счетоводител и политик. Депутат от партия ГЕРБ в XLI, XLII, XLIII, XLIV, XLV и XLVI народни събрания.Заместник-председател на XLIII народно събрание. От 19 април до 17 ноември 2017 г. е председател на XLIV народно събрание.

На 28 юли 2023 г. е избран от XLIX народно събрание за председател на Сметна палата на Република България, с мандат 7 години.

Висше образование получава, дипломирайки се 1987 г. в УНСС със специалност „икономист-счетоводител“. Магистър по международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство. Дипломиран експерт-счетоводител и регистиран одитор.

Горица Кожарева, заместник – председател на Сметната палата: Завършила е Стопанската академия „Д.А.Ценов“ в гр. Свищов, специалност „Счетоводство и контрол“.

Започва работа като счетоводител в ДЗИ – Разлог през 1989 г.. След това е управител на клон в ТС Банк АД – Банско, заместник-главен счетоводител в „Булгаргаз“, управител в СИБАНК АД – офис НОИ, главен експерт в Националната агенция за приходите.

От 13 април 2005 г. до 26 януари 2011 г. е член на Сметната палата на Република България. Ръководител е на отделение, извършващо одитите в: Министерство на отбраната, Министерство на околната среда и водите, Национален статистически институт, Комисия за защита на личните данни, Съвет за електронни медии, Българско национално радио, Българска национална телевизия, Българска агенция за експортно застраховане ЕАД.

Координатор е на дейността и връзките на Сметната палата с Борда на одиторите за НАТО. Участва в проекти на Сметната палата за сътрудничество с ЕВРОСАЙ.

От април 2011 г. до юни 2014 г. е член на Консултативния съвет на Сметната палата.

От 11 юни 2014 до 26 март 2015 г. отново е член на Сметната палата на Република България. Ръководи одитно отделение с обхват Народно събрание, Администрация на президента, Министерски съвет, Конституционен съд, Омбудсман, БНБ, МТСП, Министерство на младежта и спорта, няколко централни комисии и висши училища. Ръководи и работната група за изработване на частта „Одити за съответствие“ на Наръчника за прилагане на международно признатите одитни стандарти и одитната дейност на Сметната палата.

Тошко Тодоров, заместник – председател на Сметната палата: завършил е Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, магистър по икономика и управление на селското стопанство.

Започва работа като счетоводител. След това придобива богат професионален опит на различни нива в данъчната администрация. През периода от 1992 г. до 1999 г. е последователно данъчен и Главен данъчен инспектор, Главен данъчен експерт – началник Служба „Събиране“, Началник на Териториално управление на Данъчната администрация –Добрич. От 2000 г. до 2005 г. е териториален директор на Териториална данъчна дирекция – Добрич.

От януари до юни 2006 г. е заместник-директор на „Обжалване и управление на изпълнението“ – Варна на ЦУ на НАП, а след това до 2008 г. е главен експерт в същата структура на ЦУ на НАП в София.

От август 2009 до май 2012 г. е заместник-изпълнителен директор на Националната агенция по приходите.

От август 2012 до юни 2013 г. е главен експерт – оперативен помощник на Главния секретар на МВР.

От ноември 2013 г. е бизнес консултант в Техра ЕООД и Бонмикс ЕООД.

На 9 април 2015 г. е избран от Народното събрание за заместник – председател на Сметната палата на Република България.

Проф. д-р Диана Ковачева, омбудсман: завършва право в Юридическия Факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”, 1998 г. Магистър по право на Европейския съюз (Юридически Факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”).

Магистър по право на Европейския съюз и съдебна система, Университет Нанси II, Франция. Професор по международно право и международни отношения. Доктор по международно право и международни отношения. Доцент по международно право и международни отношения. Владее английски, френски и руски език

Научен сътрудник в Институт за правни науки, БАН (2000- 2001; от 2013)

Директор на Transparency International – България (2002 – 2011)

Министър на правосъдието на Република България (2011 – 2013)

Заместник-омбудсман на Република България (от 2016 г.)

Преподавател в Юридически факултет на УНСС

Носител на ордена на Британската империя на Нейно величество Кралица Елизабет II. През 2014 г. Диана Ковачева е удостоена от Нейно Величество Кралица Елизабет II с орден на Британската империя за приноса и за противодействие на корупцията и усилията й за прозрачна и ефективна съдебна система. Български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург

Елена Чернева-Маркова, заместник-омбудсман: има юридическо образование и 30-годишна адвокатска практика. Като дългогодишен председател на Националното бюро за правна помощ се занимава активно с проблемите, свързани с правата и свободите на гражданите. По нейна инициатива са създадени редица нови инструменти за подобряване достъпа на гражданите до безплатна правна помощ – Национален телефон за първична правна помощ, регионални центрове за консултиране съвместно с адвокатските съвети по места, както и разширяването на групите лица, ползващи безплатна правна помощ.