Петър Стоянов за 15 г. в НАТО: Бил Клинтън се учуди, че България иска в Алианса
Обадих се на служебния
премиер Стефан Софиянски – кабинетът
незабавно да напише молба за членство
Днес се навършват 15 години от официалното приемане на България в НАТО.
Тази история започва от създадения в зората на демокрацията Атлантически клуб на д-р Соломон Паси и посещението на тогавашния генерален секретар на Алианса Манфред Вьорнер (и посрещането му с трабанта на Паси), през включване на страната ни в инициативата “Партньорство за мир” по времето на президентството на д-р Желю Желев (инициатива, в която членуваха всички бивши социалистически страни без Русия). По това време обаче идеята изглежда по-скоро екзотична.
Решаващата крачка е направена на 17 февруари 1997 г., когато по искане на новоизбрания президент Петър Стоянов назначеното от него служебно правителство взема решение да подаде формално молба за членството на България в Северноатлантическия алианс.
Свързахме се по телефона с бившия президент с въпрос дали си спомня случилото се тогава.
– Разбира се, че си спомням. Обадих се на служебния премиер Стефан Софиянски и поисках служебният кабинет незабавно да вземе това решение. Той ми отговори, че никой в този кабинет не е писал подобно решение. Беше абсолютно прав – всъщност никой в България не беше вземал подобно решение – дотогава вероятно никой не беше и мислил, че може да вземем подобно решение. Така заедно написахме молбата за членство на България в НАТО и чрез българския посланик в Брюксел тя бе предадена в главната квартира на Алианса.
– Защо беше това бързане?
– Първо, защото срещата на върха за разширяването на НАТО в Мадрид беше само след четири месеца и ако пропуснехме шанса да заявим там още веднъж публично своето желание, щяхме да се наредим заедно със страни като Молдова и Украйна. Спомням си, че когато заявих в Мадрид, че България вече е подала молба и е готова да води преговори за членство, президентът Клинтън вдигна учудено глава – всъщност за много хора бе изненада, че най-верният сателит на бившия Съветски съюз също иска членство в Алианса.
Четири дни по-късно у нас пристигна шефът на Пентагона Уилям Коен, сякаш да се увери още веднъж, че имаме сериозни намерения. Убедихме го.
И второ, защото цялата ми кандидатпрезидентска кампания бе подчинена на новия “цивилизационен избор” на страната ни, а именно членството ни в НАТО и Европейския съюз. Това бе и смисълът на моя президентски мандат. Днес всички български политици се кълнат в двете организации, но тогава не беше лесно- все още бяха живи стереотипите от времето на комунизма.