Сценарий „Армагедон“ за България: пик в август, вероятният – през юни и 10% безработни

Държавата с по-силна

намеса в мярката 60:40,

съветват икономистите

Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19 разработи Институтът за икономически изследвания при БАН. Експресният анализ е на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки към 12 април.

Сценарий 1

Вероятност: 20%

Пик на заразата: средата на май

– Няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално.

Спад на БВП – с 2,4%

Инфлация: леко нараства спрямо 2019 г.

– Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон – спад до 20 на сто.

Шок на пазара на труда: умерено негативен

Безработица – 6,9%

Бюджетен дефицит – 1,5% спрямо БВП

Емитиране на нов дълг – 2,5 млрд. лв.

Фискален и валутен резерв – на приблизително същите нива.

Правителствен дълг – 21,7% от БВП.

Сценарий 2:

Вероятност: 60%

Пик на заразата – краят на юни – средата на юли

Постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения.

Спад на БВП – с 4,3%

Инфлация – до 4,2% на средногодишна база.

Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро главно заради намален износ с 4,6% и спад на туристическия сезон с около 50 на сто.

Безработица – 10% от работната сила

Бюджетни приходи – по-ниски от планираните с 9%.

Разходи – в рамките на планираните

Ще има пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи.

Бюджетен дефицит – 2,5% спрямо БВП.

Емитиране на нов дълг – 3.8 млрд. лв.

Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро.

Правителствен дълг – 23% от БВП

Сценарий 3:

Вероятност: 20%

Пик на заразата: средата на август.

Периодично затягане и разхлабване на мерките.

Спад на БВП – с 5,7%.

Инфлация – до 5,2% на средногодишна база заради проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще са намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите.

Значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро основно заради проваления летен туристически сезон – спад между 50 и 70%.

Шок на пазара на труда – силен негативен.

Безработица – 350 хил. души или 12% от работната сила

Бюджетни приходи – по-ниски от планираните с близо 10%

Разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса ще се увеличават с 5,5% спрямо планираните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите.

Бюджетен дефицит – 5% спрямо БВП.

Емитиране на нов дълг – 8 млрд. лв.

Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро

Правителствен дълг – 26,5% от БВП.

Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите мерки във финансовата сфера са взети навреме. Макар обявените икономически пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на сто от БВП, в България фискалните мерки са около 2%, което напълно отговаря на възможностите на страната ни и със сигурност ще търпят промени в хода на кризата.

Положителна е и оценката на решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи.

По отношение на мярката 60:40 в подкрепа на заетостта икономистите смятат, че държавата може да е по-смела и категорична, като поеме сама 60% от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване на доходите на работниците.

Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение.