България изчезва
Бъдещето на България изглежда така: едно застаряващо население без медицински лица и болногледачи, които отдавна са емигрирали в по-богати държави. Според прогнозите, през 2080 година България ще има население от едва 4,8 милиона души. Това са почти половината от близо 9-те милиона, населявали страната през 1990 година.
Така “Ди Велт” описва прогнозите за бъдещето на България в статията, озаглавена “Последният да загаси лампата”. Изданието се позовава на прогнозите на ООН, според които населението на шест държави в ЕС – трите балтийски републики (Литва, Латвия, Естония), Румъния, България и Хърватия, ще се срине наполовина до 2080 година в сравнение с 1990 година. Шестте държави са заплашени от изчезване, пишат от “Ди Велт” и допълват, че те са изгубили 20% от населението си от промените насам.
Емиграция и почти никакви имиграция
Няколко са проблемите на източноевропейските държави, които водят до липсата на демографски прираст. Едната, разбира се, е бедността, която мотивира големи групи от населението да търсят реализация в по-богати страни. Другата – липсата на имиграция. “Ди Велт” отбелязва, че от една страна, държави като България и Румъния, заради ниския си стандарт, не са толкова привлекателни за мигрантите, колкото други европейски държави. От друга страна, обществата в Източна Европа не искат мигранти.
Никоя държава не е загубила толкова граждани, колкото Румъния. По данни на Евростат, 600 хиляди румънци на възраст до 19 години живеят извън страната. През 1990 година населението на Румъния е било 23,5 милиона, а сега е малко над 19 милиона. Спадът е с около 20%, колкото е и в България.
Ниска продължителност на живота
България, Латвия и Румъния продължават да са държавите с най-ниска средна продължителност на живота в Европейския съюз, което допълнително допринася за стопяването на населението. По данни от 2018 година българите живеят средно 75 години, латвийците 75,1, а румънците 75,3. Средната продължителност на живота в Европейския съюз е 81 години. Испания и Италия са водещи по този показател – съответно 83,5 и 83,4 години.
Коронавирусът прибра източноевропейците, но временно
Чрез различни механизми засегнатите държави се опитват да ограничат спада на населението. Унгария се концентрира върху изграждането на емоционална връзка с родината и разпалването на патриотични чувства у хората. Полша, Чехия, Словакия и Унгария, които разполагат с повече средства, отделят и големи суми за материално стимулиране на родителите. В изброените държави проблемът с прираста също е налице, макар и не в мащабите на балтийските страни, България, Румъния и Хърватия. В Унгария през 2019 година се прибраха повече хора (23 000), отколкото емигрираха (21 000). Раждаемостта също се повиши, но тенденцията за спад на населението все още не е преодоляна.
Коронавирусът създава временна и по-скоро илюзорна представа, че много от живеещите в чужбина се прибират обратно. Това вероятно ще продължи само докато ситуацията се нормализира, прогнозират от “Ди Велт”.