Георги Марков подпука Радев: Той е политически Мангъров, комплексиран от Борисов
Определената от Румен Радев дата за провеждане на парламентарните избори 4 април озадачи политическите сили и взриви католическата и арменската общност в България заради съвпадението й с техния Великден. В същото време натоварените с множество църковни и календарни празници април и май в България поставя на сериозно изпитание сроковете, в които може да се конституира следващото 45-о Народно събрание, както и да се състави следващото правителство след завъртането на парламентарната рулетка между първата и втората по големина политически сили в следважия парламент и третата вече по избор на президента.
Как ще бъде разположен този график във времето и има ли риск да не се състави кабинет и да се тръгне към следващи парламентарни избори вече със служебно правителство, за което мечтае Радев, по темата говори бившият конституционен съдия и сегашен депутат от ГЕРБ Георги Марков.
– Г-н Марков, определената от Румен Радев дата за парламентарните избори 4 април беше посрещната остро от католическата и арменската общност в България, защото съвпада с техния Великден. При това положение можем ли да разчитаме на висока избирателна активност или включително и българите в католическите държави ще бъдат затруднени да гласуват?
– Аз пръв в тази държава на 14 декември реагирах незабавно на изявлението на президента Радев, че изборите ще са на 28 март. Неговите думи бяха „трябва да са на 28 март“. Аз казах, че според българската Конституция трябва да са в 2-месечен срок след изтичане на мандата на Народното събрание на 26 март. Като човек с опит, който е участвал в избори през 1990 и 1991 г., че 28 март, а респективно сега на 4 април според мен не са добри дати.
От една страна имаме пандемия. Няма как да не погледнем назад във времето през 2020 г. и да не видим, че между март, април и май най-добрият от гледна точка и на жертви, и на заразени, и на ограничителни мерки беше май. Не виждам защо кампанията трябва да започне на 4 март, като е по закон – 1 месец преди датата на изборите, да се провежда през зимата, а не през пролетта, когато поне денят е по-дълъг и избирателите ще могат да видят очите на тези, които избират. В крайна сметка обаче нормална кампания няма да може да се проведе, заради това, че март е снежен, студен месец, има пандемия, има ограничителни мерки.
Но датата на изборите е вече определена. Това е изключително право на президента, така е преценил, така ги е насрочил.
Моят съвет към парламентарно представените партии от управляващата формация е да работят до дупка – до 25 март в парламента. Той функционира конституционно и чрез трибуната на Народното събрание да отправят своите послания към избирателите, министрите да разкажат какво са направили и т.н. До 25-26 март може да има заседания и може да се случва това, което пожелае парламентът, защото сме парламентарна република.
– Тази дата на изборите обаче няма ли да затрудни скорошното свикване на новото 45-о Народно събрание, тъй като скоро след изборите предстои и православната Страстна седмица и православният Великден?
– Оттам нататък мисля, че Радев ще бърза със свикването на Народното събрание почти веднага след датата 4 март. Очевидно на 8 март ЦИК трябва да се произнесе за резултата, както е по закон. Той трябва в едномесечен срок да свика Народното събрание и ще бърза да го направи някъде около 14 април.
Защо ще бърза толкова? Той ще бърза час по-скоро да опита да се освободи от Борисов. Неговата неприязън и омраза към премиера на България, а аз бих казал и комплекси, са толкова големи, че той не може да се примири, че ако изборите са на 23 май, което за мен е най-нормалната дата, на практика, докато се сформира парламентът и се завърти рулетката, Борисов ще бие рекорда и на Станко Тодоров по дни на управление в България. Към момента Борисов е най-дълго управлявалият българин за всички времена в периода на демокрация. А е минал и Тодор Живков, сега щеше да мине и Станко Тодоров, ако изборите бяха на 23 май. Само, че хората него го избират.
Радев разчита, че няма да му се даде този шанс, ако рулетката се завърти по-рано, Борисов няма да може да стане премиер и няма да може да направи този рекорд, който няма да бъде минат през следващите 100 години.
– Да, но месец май е доста сложен в България. Първо, той е с доста празнични дни. Второ, след като първата политическа сила получи мандата за съставяне на правителство, колко време може да тупка топката с този мандат?
– По Конституция има възможност президентът да води предварителни разговори с парламентарните групи. След това, в момента, в който възложи мандата на най-голямата парламентарна група, която е спечелила изборите и тя приеме да състави кабинет, тя има възможност да го направи в течение на 7 дни.
– Тоест, още през месец май ще започне да се съставя правителство, така ли?
– Не мисля. Мисля, че Радев ще бърза да свика парламента около 14 април и, след като той се конституира и създаде своите органи, той ще пришпори максимално нещата, за да се завърти конституционната рулетка.
Не мога да кажа дати, никой не може да каже как ще се разположи това във времето, както не може да каже дали ще има избори на 4 април. Защото във Франция тръгнаха да правят избори миналата година, проведе се първият кръг, а след това отложиха втория, който беше след две седмици. Никой не знае как ще се развие пандемията през тези месеци.
Но Радев ще бърза да свика парламента и веднага ще започне да настоява партиите да въртят конституционната рулетка.
– Нека уточним – трябва ли парламентът първо да се конституира, да състави своите органи и да си гласува правилника и тогава да се връчи мандат или тези процеси могат да вървят паралелно?
– Парламентът първо ще трябва да си избере председател и ръководство и в успоредно с това ще започне да се върти парламентарната рулетка. Радев ще бърза да завърти рулетката. Ако първата по големина група не може да направи кабинет, ще възложи на втората по големина, както е по конституция. Ако и тя не успее, има право да избере третата. Там и самият президент е притиснат в срока – той трябва в 7-дневен срок да възложи на третата по големина политическа сила съставянето на правителство.
Президентът няма срок за възлагане на мандат между първата и втората политическа сила. Но е презумирано, че този срок не може да бъде безкраен, а е около 7 дни. В тези първи промеждутъци президентът има възможност да води преговори и може да ги води много дълго. Но той ще бърза да скъси този срок около 7 дни. И вече, ако и втората политическа сила не направи правителство, той няма право на шикалкавене и трябва в 7-дневен срок да възложи мандата на третата. Тя също има срок от 7 дни да направи кабинет.
От една страна преговорите за съставяне на кабинет, които той води, могат да продължат много дълго – месец, два, три, защото през това време парламентът си работи, независимо, че няма правителство. Но според мен Радев няма да се помъчи и да се опита да постигне някакъв консенсус за парламентарно мнозинство, а ще форсира да няма такова. И ако никой не съумее да направи правителство, да разпусне парламента и да назначи служебен кабинет.
Не изключвам на есен в България да имаме отново избори за Народно събрание. Всичко ще зависи от конфигурацията в парламента.
– Избори за парламент през есента не означава ли „2 в 1“ в полза на Радев, чиито служебен кабинет ще прави и новите парламентарни, и президентските избори?
– Моята прогноза е, че България през следващите 10 години ще се скъса от избори. Избори до дупка, които предрекох през 1990 г., защото според мен ща има един толкова фрагментиран парламент, че ще започнат да се разпадат и самите парламентарни групи и няма да може да се състави стабилно парламентарно мнозинство.
Така че Радев ще бърза да възложи по чл. 99 от Конституцията мандата на най-голямата парламентарна група, ако тя в 7-дневен срок не направи правителство, мандатът ще бъде даден на следващата по големина парламентарна група и така през третата, за да се върти по-бързо и да се състави или да не се състави правителство. Само и само да не е Борисов.
– А кой печели при служебно правителство и избори „2 в 1“?
– Много е трудно да правя такива прогнози кой печели и кой губи, но това е възможен вариант. Борисов ще спечели тези избори, но ако не му стигнат гласовете евентуално да направи коалиция с патриотите и ще се играе за правителство на принципа „всички срещу победителя“. Тоест, ще се играе, както през 2013 г. с кабинета „Орешарски“, или както през 1991-1992 г. с кабинета „Беров“. Нещо, което ще бъде под мотото на правителство на националното спасение, експертно, на реформите и т.н.
Не давам дълъг живот на българския парламент, който ще е 10-и юбилеен. Това са 10-и юбилейни избори за Обикновено Народно събрание. Първите бяха точно преди 30 години, на 13 октомври, когато имах честта да съм в първата редица на СДС и победихме БСП в един и същи ден за пръв път на парламентарни избори и с убийствена победа на местни избори, давайки им само 3 окръжни градове.
– БСП обаче отново се заканва да победи ГЕРБ и предстоящите парламентарни избори. Социолозите не показват такава тенденция. Все пак възможно ли е това и в крайна сметка ще застане ли зад втория мандат на Румен Радев, което в момента изглежда уклончиво?
– Тук има нещо много интересно. Когато дойдат парламентарни избори може да изглежда, че БСП ще спечели и ще победи ГЕРБ. Но по всичко личи, че ще загуби и тези. Те се разцепиха и в парламента, гонят знакови членове на партията.
Смятам, че при една загуба на Корнелия Нинова тя няма как да остане шеф на партията. Оттам нататък времето ще е много малко да търсят друг печеливш кандидат. Мисля, че БСП ще подкрепи Радев с надежда той да вземе втори мандат и донякъде да я реабилитира за изгубените парламентарни избори. Просто няма да имат време тепърва да вадят нов печеливш кандидат.
От друга страна, неподкрепяйки Радев, ще излезе, че те са сбъркали в своя избор преди години, когато бяха президентските избори. Това означава да си признаят капитулацията. Те няма да го направят. Ще се скрият зад Радев, като отново ще го издигнат от Инициативен комитет. Няма да го издигнат от партията, за да не инкасира партията им загуби. Ако партията загуби тези избори, ще кажат: ами, той Радев загуби. Ако спечели, ще кажат: ами, той спечели, защото ние го подкрепихме. Такава ще бъде тяхната игра.
– Въпреки това, вариантът, при който следващият парламент се разпуска и се прави служебно правителство, гарантира ли преизбирането на Радев за втори мандат?
– Има две неща, които трябва да се кажат ясно. ДПС оттегли подкрепата си за Радев и няма да го подкрепи за втори мандат. Оттеглянето на подкрепата на ДПС е безпрецедентна. Това е партия, която не е ураджийска, тя добре си премерва ходовете, общо взето, е аналитична партия. Очевидно това не е емоционално решение. Те няма да го подкрепят, от което той губи няколко стотин хиляди гласа.
Никога ДПС не е оттегляла своята подкрепа нито от д-р Желю Желев, нито от мандата на Петър Стоянов, нито от двата мандата на Георги Първанов. Това силно намалява шансовете му.
Второ. Абсолютното нарушаване на конституцията, излизането му от дрехата на държавен глава силно обезцени неговото присъствие в президентството. По време на чума, която аз наричам „биологична война“, така смятам – че това е третата световна биологична война, в която вече падна една стратегическа жертва и това е американският президент Доналд Тръмп, Радев трябваше да направи максималното да влезе в ролята си на човек, който ще се опита да олицетвори единството на нацията, както изисква Конституцията. Трябваше да свика КСНС, трябваше да отиде поне в една болница да види какво е положението.
Но той зае ролята на политически Мангъров в държавните институции на България. И дали ще спечели втори мандат, ще зависи от това кой ще бъде срещу него. Моето скромно мнение е, че нито една от политическите сили не може сама да го победи, тъй като той все пак е действащ държавен глава. Мисля, че трябва да се търси кандидат, който да може да бъде еднакво приемлив и за патриотите, и за ДПС, и т.н.
Аз съм песимист за това кой би могъл да бъде такъв човек по простата причина, че за тези вече 31 години демокрация всичко в тази страна беше оплюто и поставено под съмнение. Дори един български ангел – Райна Кабаиванска, за която на младини съм тичал да намеря билети на „търси се“, за да мога да се изфукам пред жена си, която е унгарка, да я гледаме в „Тоска“ и в „Мадам Бътерфлай“, също беше оплюта.
Затова се очертава в следващите години горката България да кара в избори до дупка, в политически кризи и, ако, недай си боже, Радев вземе втори мандат, това ще бъде една държава на анархокомунизма.
– А ако срещу Радев се изправи Бойко Борисов за президентския пост?
– Не мога да говоря от името на Борисов. Но моето лично мнение е, че никога не съм мислил, че на него му отива да бъде президент. Смятам, че той е силен в изпълнителната власт.
Той е човек, който не е протоколен, той не е кабинетен, свикнал е да прави за България. И след 20 години участие в държавния живот може да тегли чертата с невероятни резултати – както вече го казах, „ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш“ – направи три метра в София, зала „Армеец“, за да можем да гледаме Гришо, Цвети Пиронкова и други именити и преименити тенисисти, да гледаме волейболистите, направи бул. „Витоша“ денонощна витрина на цяла България, направи културни паметници, направи спортни зали почти из цялата страна, колектори, две магистрали – една до гръцкото, една до Южното Черноморие, един мост над Дунава.
А другите за тези 20 години на ГЕРБ не направиха нищо – две нули. Или можем да кажем, че направиха две национални катастрофи – БСП с Луканов и Виденов, които доведоха до дълбока национална политическа стачка през зимата на 1990 г. при Луканов и след това да се разбие парламента при Виденов. А сетне и при Орешарски, който ни вкара в нечувано безвремие и бяхме тотално изолирани от света.
Големият проблем за български политически живот днес е, че ако ние приемем, че все пак ГЕРБ не може да управлява вечно, че демокрацията е ротация, че на власт може да дойде и някой друг, с днешна дата няма алтернатива на управлението на ГЕРБ.
Ако Иван Костов изкара мандата си през 2001 г., извървя много тежък път за България, след който тя се изправи на крака, срещу него имаше едно явление, наречено „цар“, който буквално като политическо цунами победи всичко живо и изкара 2 милиона избиратели.
Днес в България няма никаква вълна анти-ГЕРБ, никаква вълна в полза на останалите политически играчи. Между другото, има много нови партии и всички са със стари имена – и Цецо (Цветан Цветанов), и Христо (Иванов), които са били министри при самия Борисов. Госпожата бивш омбудсман (Мая Манолова) стана такава благодарение на Борисов. Господин Трифонов също си беше в политическото шоу и също е част от политическия пейзаж.
Затова в момента в България свършиха спасителите. През 90-те години СДС спаси България от Луканов и Виденов, Бойко Борисов ни спаси от Тройната коалиция, която раздаваше порции и правеше обръчи от фирми. Сега, ако някой иска да ни спасява от Бойко, трябва да покаже, че го превъзхожда. Но нито един от тези лидери, които в момента се конкурират с него, не го превъзхожда.
– Тогава на какво разчитат претендентите да отстранят Борисов и ГЕРБ от властта и които Радев предвождаше с юмрука си през лятото?
– Получава се парадокс. Извън БСП, ДПС и ГЕРБ се е създало едно пространство, в което са се набутали всички. Това пространство се нарича анти-ГЕРБ. Само че няма да излязат да гласуват 100% от избирателите. Това пространство на гласуващи извън БСП, ДПС и ГЕРБ е много малко. И може да стане голям кодош. Всички в мерака си да влязат в парламента, така да се самоизядат помежду си и да си отцепват гласове, че накрая да са близко до влизането, но да не могат да го направят.
Аз си спомням печалната 1991 г., когато големи политици и страдалци като Милан Дренчев, като д-р Петър Дертлиев, като един от основателите на СДС Петко Симеонов взеха, ча се явиха със СДС-та с тирета, получиха по 3,20-3,50%, откъснаха ни 400 000 гласа и така не влязоха в парламента, че никога повече не влязоха и в политиката.
Така че изборите могат да крият изненади. Както ги гледаме всички, че могат да направят 6-7-8-партиен парламент, така може да отидем и на 3-партиен и 4-партиен парламент, както беше на първите демократични избори за Обикновено Народно събрание през 1991 г., когато аз пък бях в основата на успеха на СДС.
А сега на парламентарни избори по време на чума ние не знаем как ще се развие пандемията. Европа изостава с ваксините и това е очевидно – не случайно вчера унгарският премиер Орбан тропна на масата на министъра си да търсят ваксини от Китай. И е ясно, че ваксините няма да са милиони, както ни се иска.
Затова отново повтарям, че изборите трябваше да са на 23 май, рулетката трябваше да се върти някъде през юни, когато времето вече е топло и пандемията евентуално е отминала, а част от хората вече са ваксинирани.
Но в омразата си към Борисов Радев насрочи според мен една абсурдна дата. Партиите казват: да, ние сме готови за тази дата, готови сме и за 28 март. Но аз ги питам: партии, вие като сте готови, избирателите дали са готови? И най-голямата партия в България – ГЕРБ, вмества 100 000 членове. Затова мисля, че датата 4 април е лоша за българската демокрация.
Интервю: „ПИК“