Проф. Константинов посече Радев: Консултациите бяха за всичко друго, но не и за датата на вота – тя е поредният му гаф

Датата 4 април е пореден политически гаф и удар срещу католиците и арменците у нас. И ако католиците май го преглътнаха, арменците не са. Разните консултации бяха за всичко друго, но не и за датата, към която единствено можеха да имат отношение.

Така проф. Михаил Константинов коментира безсмислените консултации при обитателя на „Дондуков“ 2 за датата на редовните парламентарни избори.

„По Конституция имаше девет възможни дати за изборите – от 28 март до 23 май. Анонсира се първо датата 28 март, после се избра датата 4 април. В техническо отношение всички дати изглеждат еднакви, защото не можем да предскажем какво ни чака идните месеци. Все пак една дата, по-близка до топлото време, май може би е по-добра“, допълни той в интервю пред „Монитор“.

„Използвам случая да кажа, че по отношение на насрочването на редовни парламентарни избори в нашата конституция има дефект. Да вземат да се поучат от германския закон и да я променят. Редовни избори – до десет дни преди изтичане на мандата на Народното събрание. Клетва и встъпване в длъжност – на съвместно тържествено заседание на старото и новото Народно събрание, точно 4 години след началото на мандата на старото. Така ще се осигури 48-месечен парламентарен цикъл. Но кой да ти мисли за такива работи. Къде по-забавно е замерянето с компромати за жените и децата на противника. Дето и мафиотите в Коза ностра избягват да го правят“, препоръча проф. Константинов.

„Управляващата партия от 1991 г. насам винаги е била в малцинство в изборните комисии: секционни, районни и централна. Другите партии имат мнозинство. Те какво, себе си ли се канят да излъжат? Ако е така, значи явно имат ментални увреждания и това е тъжно. Досега ГЕРБ спечели 4 парламентарни избори от общо 4. И колко на брой от тях организира ГЕРБ? Отговорът е леко изненадващ: нула на брой от тези избори ги организира ГЕРБ“, разби опорките на БСП и останалите крякащи опозиционери, че изборите щели да бъдат фалшифицирани и опорочени.

„За разлика от машинното гласуване, каквото в Европа хич го няма – така гласува по-малко от 1% от населението, и от гласуването по интернет, което в Европа също хич го няма – така гласува пак под 1% от населението, гласуване по пощата в Европа има – в скандинавските страни, в Швейцария и в Австрия. Там обаче не всичко е цветя и рози. На президентските избори през 2016 г. във великата Австрия стана фал грандиозен. Първо – победителят беше един, после стана друг. Поради нарушения в гласуването по пощата Конституционният съд касира президентските избори! За пръв път в 100-годишната история на този съд и на Австрийската република. Срам голям. Повтарям, това се случи в Австрия, където пощите и администрацията работят като часовници. Швейцарски“, разби проф. Константинов неистовото искане на ДеБъ да има и гласуване по пощата.

„У нас как работят тези неща, няма да коментирам. Освен това гласуването по пощата отново силно ще улесни изборните брокери, защото те даже няма да има нужда да контролират как гласуват подопечните им избиратели клиенти. Защото просто ще гласуват вместо тях. А и в нашата конституция пише, че гласуването е тайно. Поради това, ако си покажете попълнената бюлетина в секцията, ви анулират гласа и позорно ви изритват. И правилно правят“, завърши темата с гласуването по пощата математикът.