Калин Сърменов: Таня Лолова ни даваше усещане за смисъл и ценности

Отиде си и голямата българска актриса Татяна Лолова, една от любимките на милиони родни зрители от поколението на великолепните актьори Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Наум Шопов, Георги Русев, Стефан Данаилов, Георги Черкелов, Невена Коканова и още мн. др., които вече отпътуваха към селенията на небесния театър.

Татяна Лолова е починала тази сутрин на 87-годишна възраст. Ще я помним.

Един от последните й екранни партньори в киното е актьорът, директор на „Сатиричния театър“ Калин Сърменов. Приживе Таня говореше с огромна любов за „сатирата“. Затова помолих г-н Сърменов да каже последни думи за сбогом с голямата актриса.

„В основата на това, че водим този разговор, е огромната тъга и чувство за безпомощност при такава загуба. Но аз винаги си давам сметка, колко е важно в такива моменти да не забравяме за паметта, която трябва да носим през годините и да предаваме напред онова, което големите са ни завещали. А тя беше наистина от големите. Смятам, че

едно общество трябва да има памет,

да я съхранява и да подрежда ценностната си система, за да няма проблеми. Аз и колегите ми в Сатиричния театър се борим затова и направихме специални столове в памен на създателите и вдъхновителите на нашия храм. Също така има добавената реалност, чрез кюар код да могат младите хора като седнат на тези столове да си отварят чрез своя билет и приложението си да разберат повече за великите актьори на България.

Таня беше от най-емоционалните хора, заредена със светлина, тя бе от изключителните таланти, създали някога Сатиричния театър. Мисля, че тогава сигурно и планетите са се подредили по подходящ за целта начин. Години наред това ще е недостижимо за други, така е предопределила природата. Но аз наистина

по-емоционален, зареждащ, положителен човек от Таня не познавам.

В началото на 90-те години, които за всички нас бяха трудни и гладни, тя ме окуражаваше след представления, като слизахме от сцената: „Спокойно, доживяхме да се хванем за зелено, всичко ще се оправи…“. Тя бе такъв човек.

На снимачната площадка също винаги е била за нас символ на добротата, на всеотдайността, на широтата и интелигентността на възгледите.
Като бях млад актьор, тя ме поощряваше усмивката й винаги бе на лицето. Веднъж закъснях за една сцена с нея, защото нещо се забавих с Георги Калоянчев, а когато й се извиних, тя каза: „Бъди спокоен, аз винаги ще те изчакам“. За нас

тези големи артисти винаги са били пример с поведението си и като професионалисти, и като човеци.

Ние бяхме и семейни приятели и често се събирахме, което още повече ме зареждаше с прекрасни емоции и ми остави спомени завинаги. Животът следва своя неумолим ход, но днес аз си мисля, че е важно да помним и пренасяме през времето добрите примери като Таня. Сега навсякъде преобладава отрицателната енергия в обществото ни, за съжаление. Това е много вредно и тъжно. Защото повече от всякога имаме нужда от светли човеци като Татяна Лолова, която ни даваше усещане за смисъл и точна подредба на ценностната система.