Изгонената от Слави и влезла в ГЕРБ – Росица Кирова скъса оковите, каза истината

Борисов ме привлече към ГЕРБ с честната си и почтена покана. Даде ми да се боря за моя регион

ОЩЕ АКЦЕНТИ:

Не очаквах да бъда предложена за зам.- председател на парламента

Научих, че не съм вече в ИТН, от медиите, след като бях повикана по телефона

Бих инициирала обществена дискусия с всички региони какъв трябва да е обликът ни като държава

– Г-жо Кирова, как дойде предложението ви от ГЕРБ за зам.-председател на парламента?

– Дойде на събиране на парламентарната група на ГЕРБ-СДС един ден преди да започне работа Народното събрание. Ръководството на коалицията беше събрало областни координатори, представители на изпълнителната комисия и депутатите в 46-ото НС.

Там г-н Борисов благодари на всички за работата по предизборната кампания, окуражи ги, каза, че репресиите не могат да бъдат безкрайни, защото наистина има такива. А когато дойде ред за номинация за зам.-председател на парламента, той посочи мен. Чух името си и даже възкликнах: “Ама аз не смятам, че съм подготвена за това!” В тази група има хора, които имат много повече политически опит в НС.

Не сме водили предварителен разговор. Нямаше никакви индикации и никой не ми е казвал, че се спряга името ми и има такава възможност. Не са ми поставяни условия нито за членство в партията, нито за определен вид поведение.

– Вече имате опит като депутат в 45-ото НС, макар и за 2 месеца.

– Влизам за втори път в парламента. Първият път беше доста взривоопасен и определено с неприятни емоции. Никога не съм си представяла, че НС е арена на побеснели и недореализирани индивиди.

– Имате доста опит като местен политик, но вашата кауза – пътят Видин – Ботевград, ли ви вкара в националната политика?

– Да, в националната политика на практика ме вкара онова начинание с пътя Видин – Ботевград, като се започне от протестите и като стигнем до изпълнението и реализацият на тази прословута идея. Затова ме покани Борисов да оглавя предизборната листа във Видин.

Той ми каза: “Ние от ГЕРБ ти даваме възможност да оглавиш листата ни. Ела в парламента и отстоявай тези интереси на региона.”

– Каква е личната ви кауза в 46-ия парламент?

– Смятам, че политиката на държавата в сферата на регионалното развитие трябва да бъде доразвита. Има много хубави неща, които бяха заложени, но все още не са реализирани. Изграждането на инфраструктурата е много важно и то може да даде тласък на икономиката, както и публичните инвестиции дават тласък на икономиката.

Другото, с което бих се заела, е обществена дискусия, в която да се реши какъв трябва да е обликът ни като държава. Например какво ви изниква в съзнанието, като кажа Гърция?

– Море, туризъм…

– Точно така. А какво ви изниква, като кажа Италия?

– История, паста, пица…

– Може би и мода, производство на дрехи. А като кажа България?

– Ако съм чужденец, може би асоциацията трябва да е с роза?

– Чудесно, но българската роза не определя икономическия облик на България и по никакъв начин не формира нашия БВП.

Националната ни икономика освен онова, което произвеждаме, в съзнанието на всички отвън, от които биха дошли парите, от които живеем, не предизвиква ясен хомогенен образ. А това продава. Аз съм завършила маркетинг и бизнес, занимавам се с мениджмънт. Зная, че това продава продукта.

Имаме прекрасни исторически забележителности като Бабините Видини кули, на които не сме разказали достатъчно легендата, а тя продава. В това отношение всеки регион в България на база ресурсите, които притежава, трябва да успее да избере своите няколко цели и приоритетната сфера, в която ще се развива. Там да бъдат насочени инвестициите от европейските програми, но и държавната помощ. И да стане така, че когато ви кажа Видин, да си представите минералния извор във Видин, който е по-лековит от тези в Карлови Вари.

Да си представяте балнеотуризъм, както и Дунав, “Магурата” и уникалните Белоградчишки скали. Да виждате едно прекрасно място за туризъм и култура.

Този регион да привлича с това и това да е поминъкът на населението. Няма да помогне построяването на завод с 2000 работни места, защото ги няма тези 2000 човека, които да работят там. Изключително сме обезлюдени като регион и периферия. Ако направим подобно нещо, ще създадем друг дефицит. Не е необходимо.

Този пример с Видин може да се приложи за всяка една периферна на България територия. С изключение на няколко по-големи града перифериите са много слабо развити. Това е така, защото липсва достатъчно адекватно развита инфраструктура. Трябва да си признаем, че България е държавата от бившия блок, която стартира прехода с най-малко развита магистрална мрежа. Трябва да наваксаме бързо. Трябва да си признаем, че огромна част от пътищата са построени при управлението на Борисов.

– Вие ще се ангажирате ли с това да инициирате такава обществена дискусия за регионите?

– Да, бих инициирала такава обществена дискусия, бих инициирала и кръгли маси по въпроса с всеки един регион в България.

– Кога планирате това да се случи?

– Трябва да е, след като има нормално, стабилно правителство и парламентът заработи, за да излезем от този цирк, който се разиграва.

– Смятате ли, че 46-ият парламент ще излъчи правителство?

– Да, смятам, че ще има правителство и се надявам то да бъде на принципна основа. Надявам се да даде малко възможност на българите да сравнят и преценят с предишните управления.

– Станахте популярна за медиите като бивш член на “Има такъв народ”. Колко време бяхте в партията на Слави Трифонов?

– Не помня колко време. Била съм учредител на “Няма такава държава” и на “Има такъв народ”. И в двата случая съм един от тези 60 човека, които са подписали учредителната декларация и са поканили всички останали да се присъединят. Не ми ебило лесно решението да стана партиен член. Малко повече съм индивидуалист, отколкото човек, който иска да се развива в политиката.

През всичките 20 г., откакто имам някаква обществена дейност, винаги съм вярвала, че е много важно да уважаваме всеки отделен индивид и е много важно какви са личностните качества, а не това да ни слагат в определен калъп.

– Кога за последно разговаряхте със Слави Трифонов?

– Последно съвсем бегъл разговор беше на един семинар в “Боровец” преди година и няколко месеца. Тогава се представяше суровият вариант на програмата на партията.

– Откога се познавате с него?

– Мисля, че от 2012 г. Познавахме се добре. Излизали сме, разговаряли сме за политическия му проект. Аз много пъти съм му поставяла въпроса да го учреди – особено след референдума. За мен беше важно да се даде възможност на българите да избират мажоритарно, да избират личности на първо място. Има малко страх от партиите. Особено по начина, по който изживяват историята си у нас. Може би краткото ми партийно членство в ИТН е потвърждение на това.

– Как научихте, че не сте вече част от партията?

– Съобщи ми Тошко Йорданов по телефона или пък разбрах от медиите, след като бях овикана по телефона. Нещо такова. Причината беше ясна.

Беше онова, което направих във връзка с пътя Видин – Ботевград, че присъствах на първата копка, че се качих в джипа на г-н Борисов, когато бях поканена. Нямаше как да постъпя по друг начин и не бих постъпила по друг начин.

Не възприемам как партии и субекти твърдят, че трябва да върнем доверието към институциите, а техни лидери казват, че когато бившият премиер те покани в джипа си, трябва да го наругаеш. Това показва, че никога няма да има доверие в институциите.

Когато министър-председателят, който е изпълнил ангажимента си към региона, те покани на първата копка, защото си един от радетелите това да се случи, за мен е редно да отидеш. За да покажеш, че продължаваш да работиш по тази тема и тя не е приключила. Стартът на едно строителство не значи, че е доведено докрай.

– С какво Борисов ви привлече към ГЕРБ?

– С поканата си. Той ми отправи изключително честна и почтена покана. Каза: “Заповядай! Ще ти дадем възможност да водиш нашата листа и да защитаваш интересите на своя регион в парламента. Виж как се случват там нещата.”

Още нещо след поканата ми помогна да взема решението. Това е, че в програмата на ГЕРБ-СДС за разлика от всички останали партии присъстват приоритетите – доизграждане на пътя София – Ботевград и тунел под “Петрохан”. За мен те са водещи, а присъстват в програмата само на тази партия. Това за мен беше гарант, че аз ще мога да настоявам да направят така, че това да се случи.

– Говорите ли си с бившите си съпартийци от ИТН в парламента?

– Поздравяваме се.

– Много непозната изглежда групата на ИТН в парламента, много нови лица. Навярно ги познавате – какви хора са те?

– Познавам повечето от тези членове на ИТН, които са в парламента. Има почтени, добре образовани хора, които по една или друга причина са разочаровани от случилото се в държавата или от конкретни събития, или пък просто са намерили поле за реализация в този проект.

Има голяма част от тях, които наистина искат да има мажоритарен избор, има такива, които не мислят по този начин, но са в проекта, защото припознават някои от другите им цели. В партията има и такива, които са там, защото ще станат областни управители, шефове на дирекции в държавната администрация. Има и много такива, които искат “едно ферари с цвят червен”.

– Как ви възприемат колегите ви от ГЕРБ?

– Независимо че не съм член на партията, у повечето, с които съм общувала, виждам първо уважение към изборния резултат. Склонни са да признаят, че някой национално неизвестен може да постигне нещо в най-трудния период на ГЕРБ, когато не звучи репутационно добре да си в тази компания.

Голяма част от тях се отнасят с мен като с първокласник, който за първи път влиза в класната стая и ми обясняват как се случват някои неща. В парламента има много дребни правила, които никога не съм знаела. Има такива, с които още не съм успяла да се запозная. Нормално е. Били сме едва няколко дни заедно. Не се съмнявам в почтените намерения на тези хора. Всеки от тях се ползва с доверието на група хора и ще е греховно да се разпилее този потенциал заради клишето, заради обобщения образ.

– До какво ще доведе войната, която се разпали вече и в парламента между ГЕРБ и ИТН, с подкрепата на всички останали партии?

– Нито една война и нито едно насилие – психическо или физическо, не са довели до нещо добро. Надявам се тези с разум – има и такива в парламента, да спрат, да се огледат, да помислят, да си начертаят приоритетите и да прекратят войната.

Единствено мирът носи нещо полезно. Този, който обявява война, може би няма други инструменти, с които да въздейства. А може би нямат повече историческа памет и някой е пропуснал в класическата гимназия да прочете онези книги, които четем като малки.

Убедена съм, че групата на ГЕРБ ще прояви малко разум да замълчи в определени ситуации и да даде възможност да се излее цялата тази злоба и отрова. Аз я виждам, тя силно ме учудва. Има и много язвителност. Има и много насъбрана горчивина. Има и много болка. Но този краен реваншизъм за мен е присъщ на слабия човек. Издевателства над себеподобните, когато се е сдобил с власт, върши онзи, който е нисък духом и слаб.