Радан не дойде на форума за лидер на ДСБ, бил под карантина

За изненада на съпартийците си, Радан Кънев не дойде на големия форум за избор на лидер на ДСБ и изпрати послание, което прочете колежката му Кристина Петкова. В поздравителния адрес бе разчетен намек, който по-късно се потвърди – че евродепутатът, ваксиниран с три дози ваксина, е под карантина.

Ето какво написа в по-късен пост Кънев:

Изказването ми на днешното Национално събрание на Демократи за силна България. Благодаря на Кристина Петкова, че го прочете от мое име, докато аз го гледах изпод карантината:

Скъпи приятели,
Съжалявам, че днес не мога да бъда с вас. Това е първото Национално събрание на ДСБ, на което не присъствам лично – не съм пропускал дори когато бях само симпатизант на партията и не бях делегат… Но нека приемем това просто за знак в колко променени условия живеем. Със сигурност ще имам възможност да се реванширам и ще се срещнем скоро, с всеки от вас и с всяка организация.

Това е моя грижа. Обещах ви да говоря само по три минути, а и Европейският парламент ме научи на много дисциплина в това отношение. Каквото не можем да кажем за две минути, не можем и за два часа. Все пак, моля да проявите търпимост към лирическото въведение и да броите трите минути едва от този момент.
Не си падам по клишета и няма да кажа, че сме изправени пред труден избор. Изборът между хора може да е болезнен, но не е труден.

Не е и толкова важен, колкото изглежда преди гласуването. В последната си реч като председател, ви припомних думите на учредителя ни, че лидерът не е знаме, а само човек, който носи знамето. Всеки от вас ще прецени лично кое е правилното решение и резултатът ще отразява волята на общността, и на тези, които не гласуваме.

Трудното започва после.
Първото предизвикателство ще бъде екип на ръководство, който отразява многообразието на позициите ни и може да възстанови разклатеното единство на партията. Основната причина да не се кандидатирам беше, че никога не съм бил част от лагер или „отбор“ в ДСБ, и никога не съм имал „мой“ лагер. Нужни са ни хора, които обединяват, а не разделят. И нашият председател трябва, в мига на избора си, да покаже, че е обединител. Да намери сила да сложи край на нетърпимата атмосфера на разделение и интриги, която съсипва професионализма и политическата ни работа.

Както и преди пет години, получих покана и от двамата кандидати да бъда част от техния екип. Тогава приех и пред всички ви подчертах, че съгласието ми не е безусловно. Сега отклоних и двете покани. Има много хора, които заслужават да бъдат част от ръководството и да ни дадат нова енергия. Моето мнение е, че е важно в екипа да бъдат оставени и свободни места, които да бъдат запълнени в близките месеци със знакови фигури на дясното пространство. Но ще спра дотук, защото това е решение на лидера, аз съм го обсъдил и с двамата кандидати.

По силата на устава ни, заедно с всички народни представители и областни управители, съм член по право на разширения състав на ръководството, без право на глас. Надявам се, че ще решаваме заедно, не с гласуване и мнозинство, а с единство.

Защото – и това е второто голямо предизвикателство – ни предстоят много тежки решения:

– Първо – за превръщането на ДСБ в силен и привлекателен център за всички дясномислещи реформисти и демократи в България.
– Второ – за съхраняването и развитието на обединението „Демократична България“, за изграждането на общи органи и структури, така че всяко решение да бъде колективно и представително за гражданите, които ни подкрепят.
– Трето и далеч най-важно – за пълноценно изпълнение на функциите на десен гарант и коректив в едно сложно и противоречиво коалиционно управление.

Тази задача е най-трудната в осемнайсетгодишната ни история. Задълбочаването в нея ще прехвърли значително и трите минути, и границите на търпението ви.

Но за нея съм готов и ще работя денонощно, като член на разширеното ръководство на ДСБ, като депутат от Демократична България в Европейския парламент, като представител на тази част от управлението, която винаги ще защитава принципа, че модернизацията, икономическата свобода и законността са единствена основа на благосъстоянието. Наречете го десни принципи или просто здрав разум. Аз не правя разлика.