Жал ми е за мушмороците, които искат да се скрият от историята зад неутралитет

Жал ми е

Жал ми е за руските момчета, които гинат не за страната си, а заради маниите на нейния президент.

Жал ми е за украинците, които плащат с кръвта си, за да бъдат в Европа, нещо, което други имат даром и не ценят.

Жал ми е за талантливи пера у нас, които пропиляха таланта си и се опозориха безвъзвратно, защитавайки тази незащитима война.

Жал ми е за страхливците, които не намериха сила да я осъдят.

Жал ми е за политиците и стратезите, чийто хоризонт стига до цената на газа.

Жал ми е за страната, която има такива политици и стратези. И такива избиратели.

Жал ми е за академиите и училищата с имената на Левски, Раковски и Бенковски, възпитали такива политици и стратези.

Жал ми е, че толкова много са учили, но не са научили, че България никога не е била велика, когато е поставяла интереса пред идеала. И не само България.

Жал ми е за мушмороците, които искат да се скрият от историята зад неутралитет. Като Казахстан.

Жал ми е за нашите европейци, които искат България да бъде Казахстанът на Европа (без полезните му изкопаеми обаче).

Жал ми е за пишман историците, които оплакват все катастрофиралите български съюзи със западни сили против Русия.

Жал ми е, че така и не са разбрали защо са катастрофирали тези съюзи – не защото са били против Русия, а защото са били против демокрацията.

Жал ми е, че или са забравили, или не са прочели, или не са разбрали какво е казал Чърчил, преди СССР да се присъедини към съюза на САЩ и Обединеното кралство против Хитлер:

„Ако Хитлер беше нахлул в ада, най-малкото бих споменал благосклонно Дявола в Камарата на общините“.

от блога на Веселин Желев