Истината за Бойко в книгата за ВИС-2: Свалил знамето, пребил цяла английска група и пак го вдигнал

Отваряли ли сте „Уикипедия“ да видите какво пише за Бойко Борисов? Видимо съставено е от някой, който хем мрази екс-премиера, хем има панически страх от него. Странно, че от пиарското обкръжение на Борисов не са реагирали. А всъщност може би не трябва. За да стои там една изключително странна отправка. Един от източниците, на които се позовава „Уикипедия“ е свидетелският романът на Георги Стоев „ВИС – Свидетели на времето“. В него има цяла глава посветена на Борисов. Прочетете я! И ако обичате днешния рожденик, и ако го мразите, но най-вече, ако го мислите за прост! 2 истории показват какъв е! И, ако го мразите или подценявате, ще се изненадате колко грешна е преценката ви:

През отпуската всяка вечер с Венци бяхме в казиното на хотел „Плиска“. Там вече работеше Андрейчо. Водеха го като охрана на входа, но по-скоро беше портиер. До него стоеше мълчалив и здрав тридесегодишен мъж. С времето се опознахме и от оскъдните му реплики разбрах, че е бил барета във Враня. Дори състезател в националния отбор по карате. Наричаха го Румен Греблото, защото през юношеските си години бил гребец.

Една вечер при нас се отби треньорът му по карате. Бяха връстници, но Румен се обръщаше към него само с „тренер“, което говореше за сериозно уважение. Името на треньора беше Бойко, а прякорът му Боко Тиквата. Така го наричаха хората от най-близкото му обкръжение. Заради твърдата му глава. мен поддържаше характерна за турските паши от старите снимки брада. Твърдеше, че била неговата запазена марка. Боко току що се бе уволнил от пожарните подразделения на МВР. Хареса ни започна често да излиза с нас. И ние го харесахме, макар че се държеше наставнически.

— На грешен път сте, момчета! — заяви един ден той. — Трябва да се върнете отново към спорта.

— Борбата ни погуби здравето — отвърнах му аз. — Не ни даде нищо.

— Тогава се заеми с бизнес. Обидно е да останеш беден в този богат свят.

— Какъв?

— Аз организирам охранители. Това мога, това правя. Смятам, че и на вас ще ви отива.

— В никакъв случай! — избухнах.

— Сега не сте съгласни с мен, но някой ден горчиво ще съжалявате — приключи Боко.

Румен мълчеше отстрани. Не каза дума. Просто се виждаше, че портиерската работа никак не му е присърце.

Една вечер голяма група подпийнали цигани, окичени в злато, напираха да влязат в заведението. Румен беше на смяна. Застана пред тях и заяви, че няма да ги пусне, защото са мотани. Те веднага организираха тълпа. По цигански обичай започнаха да отправят един през друг неразбираеми обвинения. Аз Венци и Андрей бяхме наблизо. Можехме да ги разпилеем начаса, още повече нямахме никакви други развлечения за вечерта. Тогава се появи Боко.

— По-кротко, момчета! — спокойно се обърна към тях той. — Приятелят ми ви обясни, че не можете да влезете в казиното в това състояние. Ако имате някакви претенции, да минем зад хотела.

Говореше с напълно нормален тон. Дори дружелюбно. Но в начина му на изразяване се чувстваше заплаха и циганите с животинския си инстинкт доловиха това. Направо изтрезняха. Смутолевиха нещо като извинение и си тръгнаха мирно и тихо.

— Благодаря ти — сдържано стисна ръката му Румен. След което отиде до тоалетната.

— Не си мислете, че Пашата се уплаши — усети нашето разочарование Боко. — Той е по-див и необуздан от вас, затова се намесих.

— Тия мангали заслужаваха бой.

— Боят не решава нищо. Румен е охранител и трябва да се грижи за семейство. Това се прави предимно с такт. Пък и все някой ден ще се намери кой да те пребие — довърши лекцията си Боко.

Той безспорно ни досаждаше с постоянни си напътствия, но го приемахме. Беше мъжко момче. Румен също го обичаше. Разказа ни за състезание в Унгария преди години, когато някакъв англичанин пренебрежително блъснал Боко. Вероятно всичко трябвало да се размине, ако това не се било случило на официалното откриване. Нашият човек носел националния флаг. Боко се сбил с цялата английска група. Успокоил се чак след като ги натръшкал всичките. После гордо вдигнал знамето. Отстранили го веднага, но след прибирането в България го похвалил лично лидерът на държавата Тодор Живков.