Неподозирани факти от миналото на Алексей излязоха наяве: Мнозина се страхуваха от него

Бившият общински съветник в Благоевград Орлин Тимов, регионален управител на „Лев Инс“ за Югозапада и изключително близък приятел на Алексей Петров от 30 години, разказа неподозирани неща от биографията на разстреляния бос. Той има само суперлативи по адрес на Трактора, който пазел хората от мутрите и искал да оправи България.

„Запознахме се с Алексей покрай братовчед ми от санданското село Хърсово, който беше барета“, казва Орлин Тимов пред „Струма“.

„Беше в началото на 90-те години, когато аз държах барчето в НТС – Благоевград. Тогава пристигнаха при мен някакви юнаци, които ми заявиха, че трябва да им плащам по 1000 марки на месец, за да ми пазят чашите. Е, обадих се на братовчеда и в крайна сметка аз сам започнах да си охранявам чашите, а ако някой се счупеше, просто си купувах нова.

Тогава и се запознахме с Алексей, който вече беше член на борда на ЗК „Аполо и Болкан“. Сприятелихме се много бързо. Той беше невероятен човек и единственото, което искаше, е България да се оправи.

Заставаше открито срещу всички крадци и далавераджии и директно ги обвиняваше, затова мнозина се страхуваха от него – и представителите на ъндърграунда, и на бизнеса, и политици. Част от тях и днес продължават да бълват глупости за него – то не бяха октоподи, то не бяха калмари, а в крайна сметка нищо не бе доказано в съда.

В същото време Алексей не се боеше от никого и това още повече ги озлобяваше.

През всичките тези 30 години с Алексей сме се срещали стотици пъти, ходили сме си на гости. Бил съм свидетел десетки пъти как помагаше на хората, и на познати, и на непознати – с пари, работа, с връзки, спасявал им е бизнеса… Не, такъв човек не може да бъде лош.

Сещам се за една забавна случка от ареста му по делото „Октопод“, която той ми разказа. Когато го сваляли закопчан по стълбите, трябвало да минат край една стъклена, много тежка и скъпа маса, която полицаите не успели да отместят.

Той им предложил да му свалят белезниците, за да им помогне, после отново се върнал горе на стълбището, за да могат поканените на ареста журналисти да го снимат.

Тогава, по време на едно от излизанията му от ареста, го попитах защо не се възползва от силните си позиции в Израел и не отиде да живее сам. Отговори ми: „Защото тук ще останат майка ми, брат ми, баща ми, приятелите… Аз да ходя да се въргалям по плажовете, а те да продължат да живеят в тази страна ли? Не, няма да стане. Оставам тук, защото единственото, което искам, е държавата ни да се оправи“.

Напоследък говореше, че след двете неуспешни покушения срещу него вече няма кой да се занимава с него. Въпреки това в София си имаше охрана – още от времето, когато направи „Лев Инс“.

Тогава имаше убийство на една бивша барета, мисля че беше сикаджия, и Алексей си нае гардове, на които плащаше сам. При мен в Благоевград обаче винаги е идвал без гардове, при майка си ходеше без охрана – ползваше ги момчетата само в столицата.

А на пътеката във Витоша, където го застреляха, той така практикуваше – спираха колата в началото й и той оставяше гардовете там, докато се разходи.

От Алексей ще ми останат единствено хубави спомени. Въпреки приятелството ни нямахме навика да си разменяме подаръци на личните празници. Помня, че на 50-ия му рожден ден му направих единствения подарък – откарах му Георги Гоцев, защото Алексей много обичаше македонската музика.

Погребението му ще е в четвъртък и аз със сигурност ще бъда там. За пръв път обаче няма да можем да си поговорим, да се посмеем, да послушаме македонска музика, да се ядосваме, че вече повече от 30 години нищо в нашата държава не се променя в положителна посока.

Ще говоря само аз. Ще му кажа „Сбогом, приятелю!“ И ще му обещая никога да не го забравям“, казва Орлин Тимов.