Българийо, за тебе те умряха! Откриват паметник в памет на загиналите полицаи в Бургас

Откриват паметника на загиналите полицаи в Бургас, изпълняващи служебен дълг в защита на държавата. Старши инсректорите от Първо РУ Атанас Градев (43 г.) и Йордан Илиев (30 г.) загубиха живота си рано сутринта на 25 август 2022 г., след като бяха пометени заедно с патрулната кола при входа на кръговото кръстовище „Трапезица” от препускащ с бясна скорост автобус с мигранти на 25 август миналата година. Монументът е дело на бургаския скулптор и художник Атанас Стоянов, пише Флагман.

На мястото, където стана жестоката катастрофа, в момента са близките на двамата полицаи, граждани, политици и висшето ръководство на МВР, бивши министри и директори в МВР.

Нека този паметник е символ на днешна България – с проваления главен секретар на МВР, с „изпълзелите“ отново корумпирани директори от Гранична полиция.

Заради неизживяната пролет на Данчо, който искаше да стане офицер, съпруг и баща, заради несбъднатите мечти на Атанас, който не можа да изпрати синовете си студенти.

Няма гордост. Има тъга, скръб, болка, безсилие…

Патриархът на българската литература Иван Вазов пише „Новото гробище над Сливница“ като траурен химн за героите, които защитиха границата ни след Съединението, по време на Сръбско-българската война, но не се завърнаха от бойното поле.

Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ“ навеки си казахте —
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то — остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума… Спете в мир.
Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец — той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!

1885г.