Кирил Петков и тумба лигли около него са й бесни! Тя им се закани: Ще го научите по трудния начин

От Фейсбук профила на Соня Колтуклиева

Клети, по-клети, най-клети … пиарите на началниците на “Промяната”.

Онова нещо Найо, Шута на Клоуна, се мотае като напушен около Кирил Петков, кряка като патица, за да заглушава всеки, който задава въпроси, а не повтаря опорките на Лена на Киро-и-Миро.

Той интервюира министър-председателя Денков, макар да е пиар на партията. Ако това си беше позволил Никола Николов: като пиар на ГЕРБ, да задава въпроси във Фейсбук на министър-председателя Борисов, правилните медии, сите богини Паунови, Бенатови, Шикерови и тути-фрути Прокопита щяха да го вдигнат на балон и да опищят София. Сега, обаче, неее – дума не обелват, понеже тепкането на Тицин и словесните му дiарии ухаят на теменужки.

Лаборантът Денков нарече земеделците “терористи”. Не му стигна това. На извънредна пресконференция в неделя вечерта, не само не се извини, ами раздели сектора на добри и лоши, с което рязко увеличи броя на подкрепящите протеста.

Константина Маркова, която беше личен пиар на Киро и Лена, сега командва правителствения пресцентър. Лигла някаква – нито журналистка, нито пиар, просто слугиня – обслужващ персонал на самовлюбени високомерни тарикати и схемаджии. То не стига, че алхимикът Денков не може да върже пет изречения, без да предизвика снизхождения, ами няма кой да му даде един верен съвет за що-годе прилично публично поведение.

Някаква си Катя Попова, казват ми репортери, била в правителствената прес-служба нещо като шефка, нещо като нищо на света. Не си вдигала телефона – е, да, шефовете й също смятат, че като игнорират журналистите с неудобните въпроси, са най-големите герои на епохата.

В Америка, например, в критични моменти, канят за ексклузивни интервюта опозиционни журналисти с влияние, а не удобни клакьорчета, които кимат сервилно и предизвикват позиви за повръщане у телевизионната публика.

У нас стана порочна практика, като няма къде да пробутат някоя роднина, любовница, партийна послушница, провален драскач и пропаднал пияч – правят го партиен или ведомствен пиар. И така драмата на невнятния партиец или министър става още по-видима и катастрофална. Неее, пиарите не бива да бъдат охранители на началниците си срещу медиите; не бива да се държат като фелдфебели; не бива да обслужват послушните дръжки на микрофони; не бива да залъгват господарите си, че те са велики, а критичните журналисти са лоши … Бива-биваааа, вика Тицин.

Ми, добре, ще научите истината по трудния начин.