Изчезналият Галин: Страх ме е до утре дали ще съм жив! Видях нещо, следят ми телефона

– “Гальо, какво ти става, нещо си притеснен?

– Страх ме е до утре дали ще съм жив. Преследват ме и имам съмнение, че ми подслушват телефона. Видях нещо, което не трябваше да виждам.”

Последният разговор на 30-годишния Галин Димитров от Русе заплита мистерията около изчезването му. Следите на младежа се губят повече от 20 дни, а последното място, на което е видян, е къща за гости близо до село Кошов.

На 25 август той звъни на свой приятел, който е таксиметров шофьор, и го вика до адреса си. Качва се в колата му и му казва да кара към Варна или София, предава “24 часа – 168 истории”. Планът на Галин никога не е бил да отиде до гористата местност, където изчезва, както се съобщаваше до момента.

“Искам да се махна от Русе за 2-3 дена. Много ми се насъбра”, обяснил още на приятеля си.

Таксиметровият шофьор му предложил да го закара до с. Кошов, където имало къщи за гости.

“Гальо, това е наблизо и ще ти хареса, просто към 16,30 ч трябва да посрещам жена си и нямам време да те карам чак до столицата”, му обяснил той.

Галин се съгласил. Стигнали до “Милковата къща”. Шофьорът си тръгнал. Димитров влязъл вътре и си платил за стая, но дори не пожелал да я види или да отпочине за малко.

Служителите забелязали, че той излязъл отвън, седнал на пейката пред къщата и започнал да се оглежда. Това продължило няколко минути, след което ги попитал за магазин. Искал да си купи вода и храна. Обяснили му накъде да тръгне, но оттам насетне не знаели какво се е случило, защото повече не се върнал при тях.

Остава неясно какво точно е видял Галин, бил ли е заплашван наистина и от кого. Не е споделил и пред родителите си.

“Поведението му е неочаквано за нас – разказва пред вестника майка му Ангелинка Димитрова. – Изненадани сме, защото баща му си е вкъщи и станаха тъкмо 4 месеца, откакто беше опериран от сърце. Претърпя много сложна операция в София – два байпаса, пейсмейкър, смяна на клапа. Още шест месеца не трябва да се вълнува по никакъв повод, за да може да се възстанови. Галин знаеше много добре това и го щадеше. Ходеше да пазарува и купуваше лекарства. Постоянно посещавахме и болницата, докато мъжът ми лежеше на легло. По никакъв начин синът ни не би направил нещо, с което може да влоши здравето му. Той го пазеше. Някой трябва да го е заплашил с нещо сериозно, за да се отключи у него този огромен страх. Изглеждаше притеснен, но не мога да ви кажа защо.” Никога досега Галин не е изчезвал така. Преди не е споделял да има притеснения за живота си или че някой го следи.

“Нямаме спомен дори някога да е изпитвал толкова силен страх за каквото и да било.”

Младежът трябвало да е трета година студент в русенския университет. Учел “Национална сигурност” и имал само отлични оценки – петици и шестици.

“Работеше много – казва още Ангелинка. – Караше такси. Като започнеше 12-часовата смяна вечер, не тръгваше отегчен. Правеше така – идва си до вкъщи да хапне нещо набързо и се изнася възможно най-скоро без никакво бавене. Нямаше нужда от почивка. Баща му, като погледнеше оборотите на пътната книжка, и не можеше да повярва. Галин ни казваше така: “Аз съм излязъл не да се мотая по улиците, а да работя. Качвам всички хора и не деля никого”. Той си плащаше семестрите в университета сам. Не ни позволяваше на нас да го правим. Даже ни обясняваше, че семестърът му пак е вдигнат, защото беше ходил да провери. Занятията му трябваше да започнат на 2 септември. Обикновено първия ден, като отидеше, тогава си плащаше таксата. Ние проверихме и това – дали я е платил, но не го е направил.”

Майка му казва, че бил любознателен.

“Четеше много, особено Петър Дънов. Всичко, свързано с него, всякакви трудове. Много се вълнуваше. Гледаше National Geographic. Следеше и политическите процеси в страната ни, защото все пак специалността му в университета го изискваше. Владее свободно английски, немски и полски. Казвам го, в случай че в района, където изчезна, е имало чужденци и е възможно да е говорил с тях. Не е човек, който има проблеми с общуването. Даже напротив – комуникираше с всеки много добре. Поне преди изчезването си беше така. Сега, ако се е променил, заради този страх, за който е говорел, не знам. Със сигурност не е от хората, които споделят проблемите с родителите си. Трябва нещо прекалено да е станало и много да го е впечатлило, за да ни каже. Гледаше да не ни тревожи. На нас той не ни е казвал за това, че се страхува за живота си. Видяхме го, че е притеснен, но си мълчеше. Споделил е на човека, който го кара с таксито и който е наш семеен приятел.”

В полицията майка му и баща му са чули запис от обаждането на Галин до 112. Той е звъннал, след като пристигнал в къщата за гости.

“Бил е изплашен за живота си”, разказва брат му. Телефонът му е намерен близо до село Кошов.

От полицията в Русе обясниха, че към тях има постъпили сигнали от жители, които твърдят, че са видели Димитров, но след проверка е установено, че не е бил той. В търсенето му властите са включили и термодронове.

Негови приятели споделят, че не е бил фен на планинските походи, но бил маниак на тема чистота.

“Самото място, на което той изчезва, не е естествената му среда – обяснява познат на Галин пред вестника. – Мога да ви дам и един пример защо го твърдя – днес най-малко три пъти той щеше да влезе да се изкъпе, да си облече хубавите дрехи, да се напръска с най-хубавия си парфюм и да обуе най-скъпите си маратонки. На месец ходеше по два пъти на фризьор. Много си обръщаше внимание. Беше изключително важно за него как изглежда. Забелязваше най-малкото петънце и дори прашинка. Другото е, че той е градско момче. Кракът на Галин никога не е стъпвал около с. Кошов, където е изчезнал.”

Според Ангелинка няма как приятел на сина да е повлиял на странното му поведение.

“Подбираше обкръжението си доста. Нямаше сто приятели. Малко, но все сериозни момчета. Тези, с които е най-близък и са заедно от години, са двама. Те живеят в Англия. Едното момче се ожени за англичанка. Галин тогава работеше в Германия, но си дойде в България, защото сватбата беше тук. Поддържат си връзка с него и до днес. Другото момче също работи в Англия. Разбира се, той има приятели и тук, но повечето са вече семейни. Няма лоша компания, която да го е подтикнала към нещо. Не дружи с такива хора.”

Близки на Галин казват, че той никога не е вземал наркотици. Не бил фен и на алкохола. Тези две неща изключват той да е изчезнал пиян или под влиянието на някакви субстанции.

“Той беше обърнат много към семейството си – казва майка му. – Дори се сърдеше, когато ние сме купили нещо за вечеря у нас. Излизаше до магазина и вземаше продукти. Обясняваше: “Мамо, хапвайте, аз съм сготвил, защото ти си била на работа и си изморена”. Много грижовно момче.”

Ангелинка допълва, че синът й не е имал здравословни проблеми.

“Ако има нужда от някакво лечение след този стрес, който преживява, ние ще се погрижим за него”, казва майка му.

Около с. Кошов няма зверове, пътеките са маркирани, черните пътища – леснопроходими
Скалите са високи до 50 м. В тях има стотици малки пещери за подслон. Тези дни времето е топло дори през нощта

Галин Димитров не е познавал района около с. Кошов, където се губят следите му. Младежът за първи път е бил там, но това според планинари не е проблем, тъй като мястото е лесно проходимо.

“Няма вариант, в който човек със здрав разум да не се ориентира – обяснява пред “24 часа – 168 истории” Сашо Попов – председател на Туристическо дружество “Приста” в Русе, който е обхождал местността стотици пъти. – В този район не се губят хора. Има пътечки, по които всеки може да тръгне. В една или друга посока веднага може да се стигне до горното или до долното село. След 2, 3 до 4 часа най-много ще се намери населено място, тъй като селата са сравнително близо. С една дума районът е каньоновидна долина, тоест почти каньон, но не съвсем, защото невинаги от двете страни на брега на река Черни Лом има скали. Те са от 30 до 50 м високи. На определени разстояния от тях има проходими пътечки, които водят догоре, тоест до нивите. Освен това има стотици малки пещери в скалите. Те са по няколко метра навътре. Дори да има вятър, човек може да се подслони в тях, но точно тези дни беше много топло. Едва ли се е налагало подобно нещо. Може би градусите бяха само с няколко по-ниски от тези в града. Тоест и през нощта е търпимо.”

Попов казва, че цялата долина е широка от 100 до 200 м. В средата й е река Черни Лом с широчина 5-6 м и дълбочина 1-2 м. Отстрани има скали и дървета. Животните, които я обитават, са птици, чакали, елени, сърни.

“Няма опасни зверове – твърди планинарят. – Може да е бил изправен само пред две опасности. Едната е да е паднал от скали, но това е, в случай че се е катерил по тях. Скалните църкви там са достъпни. До поне 90 процента се стига без въжета и допълнителни съоръжения. Другият риск може да е отровна змия, и то само ако настъпи такава. В годината съм виждал само веднъж пепелянка, но тя се отличава и бяга. Представете си колко е спокоен районът, щом водим деца и ученици на приключенски пътувания. Минус е, че точно в този сезон е обрасло – има коприва и храсти, но с туристите минаваме редовно през пролетта и подстригваме с лозарски ножици, така че пътеките да са проходими и да се виждат.”

Попов казва, че маркировката се поддържа стриктно. Има ленти и табели.

За изчезването на Галин Сашо и неговата група разбрали преди 2-3 седмици, когато били в района на пещерата Орлова чука в Дунавската хълмиста равнина: “Имахме честване в местността и следователно останахме да нощуваме на палатки. На другия ден ни съобщиха за младежа. Колеги ни обясниха да бъдем нащрек, в случай че той се появи отнякъде. Никой от нас не го видя, докато бяхме там”.