Пловдивското училище „Найден Геров“с позиция след наказанията за случая с починалата ученичка

Синдикалната организация на учителите в училище „Найден Геров“ изпрати отворено писмо до медиите, свързано с проблемите на училището и натискът, на който са подложени работещите там преподаватели.Публикуваме го без редакторска намеса:

„Вие сте четвъртата власт в нашата страна! Чрез Вас гласът на обикновените български граждани трябва да се чува по наболели и сериозни проблеми в обществото. От няколко месеца нашето училище е обект на всекидневен натиск от медии, институции, общество. Достатъчно публично известно стана за случилото се, но засега се чува и вижда само едната страна. А нашият глас не пробива, а нашето мнение на практика никой не го потърси, никой не го поиска.

Оставаме с впечатлението, че съзнателно се фокусира в нашето училище с цел да се избегне разкриването на сериозните и тежки проблеми в българското образование и не само в тази област! Сякаш сме изкупителна жертва за несвършената работа от държавните институции, от абдикирането от решаването на проблемите, от незаинтересоваността на държавата да се намеси в полза на обществото!

Да допуснати са грешки от нас! Да, има пропуски! Да, морално укорителни са! Но!

В училище работят отговорни и всеотдайни учители с много години трудов и педагогически опит.

Нашето училище е единствено по рода си в страната! Намира се в квартал „Столипиново“, Пловдив с изцяло ромско население. Нашите ученици са изцяло от това малцинство, което живее в голяма степен изолирано, сегрегирано, капсуловано!

Механизмът за прибиране и задържане на учениците, подписан от няколко министерства, категорично не работи. Прословутите обходи от години се извършват от учителите, а останалите институции като РУО, като община, като МВР, като социални служби не участват. А би трябвало! Но се отчитат „общи“ резултати.

Единствено учителите са на терен и всеки ден се сблъскват със съпротивата, с нежеланието, с проблемите на тези хора, които в много случаи отказват да пускат децата си на, крият ги, заявяват че са в чужбина, а и не малка част от тях отиват и се връщат от чужбина.

За тях образованието не е висша ценност. Ала за това не са виновни само те, нито учителите. Напротив! Учителите в нашето училище (а и не само нашето) са тези, които са поели тежестта на посредници, на социални работници, на приятели, на съмишленици в решаването на проблемите на тази общност. И сега всички тези институции, които не изпълняват задълженията си по Механизма, но проверяват и оценяват свършеното от нас!

Каква помощ е оказана от учителите от МОН, от РУО за справяне с проблемите? Никаква!

Колко са взетите мерки на общината по задължението му за налагане на санкции на родители за недопускане на децата им в училище? Никакви?

Колко пъти се е самосезирала прокуратурата за ранните бракове в това общество? На пръсти се броят! Оправданието, (не това е в особеностите на културата на това население не е оправдание за бездействие.

Колко пъти е оказано съдействие от държавата за проблемите, които са всеизвестни?

Не е задължение на учителите да обикалят по домовете на учениците си, за да ги докарат в училище. Задължение е на родителите! Но въпреки това учителите от нашето училище всекидневно са сред хората за убеждаване на родителите и децата от ползите на образованието!

Оставени сме сами да се справяме с всички проблеми! Но сме нарочени само ние! Живеем и работим под натиск в напрежение и несигурност. За съвсем кратко време седем учители вече напуснаха! Работливи, отговорни, всеотдайни колеги! Нашето училище не е само училище, то е социална институция, то е посредник то е и приятел с почти сто и двадесет годишна история за това население. Няма да е пресилено, ако заявим, че е едно от най-трудните във всякакъв аспект училище за управление, работа и постижения!

С какво подкрепя нормативната база в образователната ни система образованието?

С какво сме подкрепени в ежедневната ни работа?

С какво сме подпомогнати чрез образованието да интегрираме тези хора в обществото?

След този натиск върху нас какво се случва?

Подобри ли се с нещо ситуацията? Не. Напротив! Посещаемостта не се е увеличила! Даже намалява, мотивацията още повече пада! Почти всички ученици ще бъдат наказани! Ще бъдат и са наказани учители. Демотивират се и едните, и другите за учене и работа! Каква е целта? да се закрие училището? И с какво това ще помогне на хората?

Ето защо ние, учителите от СС към КТ „Подкрепа“ в СУ „Найден Геров“-Пловдив,

заявяваме, че ще се борим за училището, за учениците си, за работата си, която е трудна, но светла.

Ще използваме всички законово позволени средства срещу огромния натиск на всички институции срещу нас. И декларираме, че очакваме най-малкото разговор по проблемите на образованието ни, които не касаят само нас, и с общи и правилно взети решения да тръгнем по верен път, защото така, както се постъпва сега, не е вярното решение!

Очакваме и медиите да отразят обективно и справедливо истината! Защото досега не бяхме потърсени да споделим своята позиция! Ние очакваме разум и воля от всички да стигнем до правилните решения и вярната посока! Обществото ни има право да чуе истината, цялата истина!“.