Опасният тютюнев склад до Сточна гара в Пловдив не е паметник, реши съдът

Пловдивският административен съд отмени заповедта на зам.-министъра на културата Пламен Славов, с която бившият тютюнев склад на бул. „Христо Ботев“ 57 е обявен за паметник на урбанизма и културния пейзаж. Министерството ще трябва да плати на фирмата собственик на сградата 3205 лв. разноски.

Сградата е изключително опасна и всеки ден хора се молят да не падне върху тях, докато минават оттам. Тя е частна собственост и през 2019 г. в един съботен ден започна събарянето й, но тогавашният министър на културата Боил Банов дойде на пожар и го спря. Оттогава продължава да застрашава минувачи и коли.

На 12 януари 2021 г. в министерството на културата постъпило писмо от архитект Петкана Бакалова, в което поискала складът да бъде обявен за недвижима културна ценност. По закон всеки гражданин или фирма може да подаде такова заявление чрез Националния институт за недвижимо културно наследство или регионалните инспекторати. Няколко месеца по-късно директорът на НИНКН арх. Петър Петров заявил в писмо, че сградата не притежава такъв статут. Тя обаче е част от територията на историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“, която е групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж. Започнала е процедура за изготвяне на заключителна оценка и режими на опазване на бившия тютюнев склад, но няма доказателства собственикът да е бил уведомен.

На 26 август м.г. институтът предложил на министерството сградата да бъде декларирана като единична културна ценност с категория „за сведение“. Със заповед на министъра на културата е бил назначен специализиран експертен съвет, който на 2 септември го е приел с 15 гласа „за“.

На 8 септември м.г. зам.-министърът изпратил уведомително писмо, че започва производство за обявяването на склада за единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност. То е получено от кмета на Пловдив Здравко Димитров 4 дни по-късно, но до собственика на сградата е стигнало чак на 1 октомври. Фирмата възразила и поискала да бъде процедурата да бъде прекратена.

Според магистратите производството е проведено при допуснати съществени нарушения на правилата. Оспорената заповед е била издадена въз основа на коригирана предварителна оценка, която обаче не е била разгледана от експертния съвет и за нея няма становище, което е против установените норми. Не е отразена и забележка на някой от експертите и не е ясно кое е наложило корекциите. Освен това заповедта трябвало да бъде издадена след обсъждане на възраженията на заинтересованите страни, а в случая това е станало преди изпращането на възражението. С тези мотиви магистратите са отменили документа, издаден на 30 септември.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.