Слабите резултати на учениците ни с широк отзвук. 25 организации искат реформи в училищата

Слабите резултати на българските деветокласници на международното изследване PISA 2022 предизвикаха широк отзвук сред обществото. Синдикати и бизнес вкупом настояха за спешни мерки, които да подобрят качеството на образованието, заявявайки готовност за съдействие. Не е ясно обаче дали няма и това да заглъхне в следващите дни, както ставаше след всички издания на PISA досега, пише segabg.

Макар да се проваля в почти всички издания на PISA от 2006 г. насам, България така и не може да улучи работещите мерки (въпреки реформата от 2016 г. и новите учебни програми), които да подобрят не само представянето ни в проучването, но и като цяло качеството на образованието у нас. Изследването и през 2022 г. постави страната ни на дъното на ЕС, като се оказа, че над половината български ученици в 9 клас са функционално неграмотни по четене, математика и природни науки, като влиянието на социално-икономическия фактор у нас върху успеха на децата е изключително силно – разликата между най-богатите и най-бедните деца у нас вече е в рамките на близо 2.5-3 години изоставане.

Автономност, но с поемане на отговорност

За първи път 25 организации, представляващи бизнеса, се обединиха в подкрепа на „истинска реформа в българското училищно образование“, заявявайки готовност за сътрудничество с всички политически партии, държавни и местни институции за „дълбоки и смели реформи“. „Като работодатели ежедневно сме свидетели на скъсаната връзка между образованието и реалния бизнес и неговите нужди. Българските училища не подготвят младите хора за живота и неговите социални и икономически предизвикателства. Това има преки негативни ефекти върху бизнеса и икономиката на България. Сериозни проблеми с намирането на кадри имат 70% от работодателите“, пишат в своя позиция Българската стопанска камара, Българската предприемаческа асоциация – BESCO, Българска асоциация по информационни технологии – БАИТ, Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии – AIBEST, Американо-Българска бизнес асоциация – ABBA, Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост и много други.

Всички те настояват за повишаване на качеството на базисното обучение и продължаващата квалификация на учителите и директорите, за учебни програми с нова философия, ориентирана към компетентности, а не към наизустяване на предметно знание, както и за промяна на изпитите. Ефективно прилагане на стандарт за качество в образованието и система на добавената стойност на училищата според бизнеса са изключително належащи, за да се гарантира по-добро качество на обучението ни. Работодателите са за повече автономност на училищата, но и за поемане на отговорност от тях за резултатите на учениците. Нужен е и по-взискателен и професионален подбор на учителите и директорите, както и обективна оценка на работата на учителите и директорите на база резултати, а не административни изисквания, смятат още те.

Санкции за несериозните родители

Част от предложените мерки се припокриват и с идеите на синдикатите. От синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ също настояха за нови учебни програми, разтоварени от академични знания и оставящи време за формиране на умения, като заявиха, че „задължителните учебници“ носят огромна вина за лошите резултати на PISA, затова следва или да бъдат променени, или по-добре да отстъпят място на образование без учебници. От синдиката също наблягат на създаването на индикатори за качество на образованието и промяна на философията на оценяване, което да измерва придобитите компетентности, за промяна в програмите за студенти по педагогика с утрояване на часовете им за практика, за упорита борба срещу образователната бумащина и синдрома на отчетност в системата, както и за подкрепа на младите учители.

Оттам обаче акцентират и върху родителите и нуждата те да мотивират децата си за учене. Според тях следва да се зададат отговорности на „незаитересованите родители“ за партниране в процеса на възпитание, като им се вменят задължения, свързани с гарантиране на спазването на училищния правилник, превенция на агресията в клас и нулева толерантност при неспазване на училищния правилник. От синдиката пак припомнят старата си идея за оценка за „дисциплина“, както и за въвеждане на финансови и административни санкции към непартниращи родители – все неща, които не се приемат еднозначно в гилдията. От „Образование“ говорят дори за „преодоляване на синдрома, формиран от някои родители, че образователната система е да забавлява ученика и анимира интереса на подрастващите“, защото, по думите им, „образованието не е социална развлекателна услуга, а право на достоен живот на децата и учениците, след като завършат“.

Да борим неграмотността с неграмотност

Друга част от становището на синдиката също предизвика множество критики заради допусната грешка. В него се казва, че „българското образование, учебните програми, нашите учебниците са контрапункт на това, което оценя PISA“. Сгрешеният глагол и липсата на правилната форма „оценявам“ станаха причина за горчиви коментари. „И ако включим ученици от Сингапур, Китай, Ирландия или Естония в нашето си НВО, те разбираемо едва ли ще достигнат и тройка“, казва още в позицията си синдикатът, срещу което пък учители и експерти опонираха, че е нерелевантно към философията на PISA. Освен това резултатите на учениците и на НВО са изключителни ниски, т.е. системата не се справя и спрямо собствените си изисквания.

Пари срещу резултати

Разминавания се очертаха и по темата колко още средства за нужни за качествено образование. От БСП за „България“ настояха за 5% от БВП за образование (за 2024 г. са планирани 4.2% при 4.1% за 2023 г.). „Ако искаме друго бъдеще за нацията, образованието трябва да е първи национален, реален приоритет за всички партии – леви, десни, центристки. Ние сме длъжни да постигнем национален надпартиен консенсус за развитие на образованието ни и всички действия да се основават на разбирането, че това е изключителна държавна отговорност и не може дейности, подчинени на този приоритет, да се дават на каквито и да било организации. Ако не се справим с този проблем, няма да се справим с никой друг. Ако не го направим – значи не сме за тук, нито като парламент, нито като мнозинство, нито като изпълнителна власт“, заяви Ирена Анастасова.

В позицията си 25-те организации също признават, че България все още отделя нисък процент от БВП за сектора, но посочват, че „няма доказателства за това, че инвестираните пари имат възвръщаемост“. „Държавните и местните институции трябва да имат добре планирани индикатори за изпълнение на политиките си, а образователната система и обществото – да получават ясна картина за ефекта от вложените средства“, смятат работодателите. За тях е ключово оценката на работата както на цялата образователна система, така и на учителите и директорите, да се извършва на базата на обективни и прозрачни критерии, които отчитат резултати, а не изготвени документи или други административни дейности. „Важен аспект е ефективното въвеждане на стандарт за качество в образованието, както и на системата на добавената стойност, така че да има прозрачна информация за напредъка на всяко училище“, подчертават те.

„Съзнаваме, че реформата в образованието е дългосрочен ангажимент, който включва непопулярни мерки. Ако те не бъдат предприети обаче, обричаме още десетки поколения български деца и младежи да не получат възможност за щастлив живот и успешна професионална реализация“, посочва още бизнеса, призовавайки също за надпартиен консенсус за сериозни образователни реформи.