Станишев скастри управляващите заради Шенген: Вместо пресконференции, трябваше да работите

Вместо да дава пресконференции, властта трябваше да работи за пълно приемане на България в Шенген, заяви в интервю за Епицентър.бг бившият президент на ПЕС и бивш премиер Сергей Станишев.

Събитията от последните дни пренаредиха въпросите от обзорното ни интервю с г-н Станишев.

Ето и основните акценти от него:

– Разрушаването на ПСА и “тортата” след това оголи и показа истинската същност на властниците. Триумф на малка група хора, мислеща си, че е преметнала историята

– Промяната в Конституцията се наложи като оправдание на срамната сглобка. Обслужи политическия интерес на една от партиите с неголямо политическо представителство

– Темата за демографията падна жертва на сблъсъците сред управляващите за бюджета и “Лукойл”. Но, ако не направим нищо, през 2040 г. ще бъдем малко, бедни, болни и глупави

– През 2024 г. има избори в 70 държави, три четвърти от човечеството отива до урните. Те ще определят горещите и студените войни на планетата

– Ако към Украйна в ЕС не се приложат критериите, на които бяхме подложени ние, това би било огромна несправедливост. Най-вече спрямо страните от Западните Балкани

– Политически проект на президента би имал успех само, ако той лично го оглави. Опонентите му ще се опитат да го представят като ново “Възраждане”, за да създадат скептицизъм у потенциалните европейски партньори

– Какво все пак се случи по темата с Шенген, г-н Станишев? Това, което видяхме бе – първо радост голяма – Австрия ни приема, макар и само по въздух и вода, а после – студен душ.

– Често прибързаните политически действия не дават резултат. Особено по време на преговори. Не знам какво целяха правителствените брифинги – опит да се представи влизането по въздух и море като външнополитически успех, желание да се оповести новината предварително или нескопосана медийна реакция. Вместо публично да признаят готовността си да приемат частичното приемане на страната ни в Шенген, управляващите да бяха се концентрирали да отвоюват влизането ни с всички граници!

Ако правителството приема поетапното влизане, то тогава поне да договори дата за сухопътните ни граници! Те са най-важни за търговията, транспорта и туризма – така ще отпаднат високите цени при износа на български стоки и те ще станат конкурентноспособни, ще паднат и цените на вносните за нашия пазар; тировете няма да чакат с часове, както и туристите на двете ни граници – с Румъния и с Гърция.

Опасението ми е, че временните неща са най-постоянни. Заради вътрешнополитически причини Австрия налага вето на приемането ни, въпреки че България и Румъния изпълняват условията повече от 10 години. След отпадането на пречките от страна на Нидерландия, се отвори исторически прозорец. Жалко, че не го използваме! С приемането ни през март по въздух и море, ние се съгласяваме на отлагане за сухопътните граници за неопределено време. Изборите в Австрия са през късната есен, а това означава, че най-ранната ни дата е през 2025 година. Вместо да мисли за пиар, дипломацията ни трябваше да бъде по-категорична – ветото на Австрия можеше има последици за нея от наша страна – политически и икономически.

Това, което днес ни се представя като успех, всъщност е провал. Сглобката не успя и в двата външнополитически приоритета за 2024 – Шенген и еврозоната. Сега присъединяването ни през 2025 ни се предлага като хубава перспектива, едва ли не отлагането ни върши работа. Дано догодина по същото време не водим същия разговор. Между другото, времето на обявяването на новината не е избрано случайно. По празниците, при любимите си хора, на маса, от нас се очаква да я преглътнем по-лесно.

– Исторически ли са промените в конституцията, г-н Станишев? Питам Ви и като историк, и като бивш премиер?

– Не. Особено, когато се правят конюнктурно, за да се обслужи политическият интерес на една от партиите с неголямо политическо представителство. Промяната в Конституцията се наложи като оправдание на срамната сглобка. Тя е цената за изпирането на образа на ГЕРБ и ДПС и параванът за вземането на други нелицеприятни решения. Гаранция за политическото оцеляване на ПП-ДБ.

В този смисъл, не съм оптимист за резултата от измененията. Всички знаем за проблемите в съдебната система. Хората очакват справедливост, а чуждестранните инвеститори – предвидимост в решенията. И как промените ги гарантират? С различния подход при сформирането на ВСС и Висшия прокурорски съвет. Защо се наложи това? Сигурно, за да се обезпечи политическото влияние в прокуратурата. Такова ни беше показано ясно при смяната на Иван Гешев. Едва ли политиците, които ни го демонстрираха, сега доброволно ще се откажат от него. Парадоксално е, че „историческите” промени се направиха заедно с тези, срещу които бяха насочени в началото. Колкото и от ПП-ДБ да обикалят по телевизиите, обяснявайки важността на поправките, всички виждаме истината. Обидно е да ни смятат за наивници.

Другите конюнктурни съображения са свързани със служебните правителства. Още един парадокс – авторите им намериха политическа изява именно чрез тях – Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков влязоха в политиката като служебни министри. На последните президентът не пречеше докато заемаха постовете си. Освен това, дългото управление на служебни кабинети се наложи заради невъзможността на партиите да съставят мнозинство и правителство. Къде тук е вината на президента? А и днешните управляващи искаха служебните министри да вземат тежките решения по време на кризите през 2022 и 2023, за да отнесат политическите негативи, а сега им търсят сметка, че са си свършили работата.

В обувките на бивш министър-председател ще кажа, че ограничаването на президента с „меню“ за служебни премиери, е конституционен ексцентризъм. Председателите на ВАС и на Сметната палата, омбудсманът или управителят на БНБ, както и техните заместници трябва да имат съвсем друга мотивация при избирането им, да отговорят на качества за съответните длъжности. Обезглавяването на тези институции за неясен период от време не ми се вижда особено прозорливо. Опцията държавният глава да назначи за премиер председателя на НС – политическа фигура на провалилото се мнозинство, заради което се налагат нови избори или пък при изтекъл мандат – си е направо политически екстремизъм. Как той ще гарантира честността на изборите?

Ще отговоря на въпроса Ви и като историк. Приетата през 1991 г. Конституция на България се доказа през годините като балансирана и добре функционираща. Тя даде стабилност и добро държавно устройство на страната през турбулентните години на прехода. Всички следващи промени не засягат духа и основната й философия. Да се говори, че днешните са „исторически“ е политически нонсенс. Какво да кажем за целите, с които се направиха – обслужването на политическия интерес на малка група хора, която иска да наложи своя прочит на историята на цялото българско общество.

Опитът за промяна на националния ни празник 3 март беше посегателство над ДНК-то на българина. Подигравка с фините струни на националната ни гордост. Подмяна на историческата памет. Отказаха се от тази безумна идея само защото видяха процентите „против“ в социологическите проучвания. Е, нека сравним днешните автори на измененията с нотабилите от Учредителното събрание или от Великото народно събрание, създало Конституцията. Като капацитет, ерудиция и подбуди. Опасвам се, че сравнението не е в полза на днешното мнозинство в парламента. Чува се, че то бърза да попълни квотата си в Конституционния съд, за да гарантира минаването на поправките. Но прегазването на правилата и общественото търпение имат граници. Прекрачването им ще има тежа политическа цена.

– Как си обяснявате факта, че Паметникът на Съветската армия бе разрушен така набързо и точно сега? За какво трябваше да послужи този акт – да ускори членството ни в Шенген, да направи невъзможна коалиция между ПП – ДБ – „Спаси София“ и левицата в Столичния общински съвет или за нещо друго?

– Още от същото – политическа наглост, която води след себе си само разделение и противопоставяне. Но това е специалитет на българската десница – отклоняването на вниманието от обществено важните въпроси и фиксирането му върху битката с някаква символика. Така беше и в началото на прехода – три пъти бутахме мавзолея докато течеше грозната приватизация. Този номер за мътната политическа вода, в която се лови риба ни се пробутва и сега. Докато гледахме в паметника, управляващите се договориха за „Лукойл“ и за „пазвите“ на бюджета. Някой разбра ли какви точно проекти ще се финансират „безпрецедентно“ за общините и на какви критерии ще отговарят? Това е подмяна на реалната политика с политически димки. Опит да се прикрие управленската немощ и аматьорщина на сглобката. А начинът, по който беше отпразнуван вандалския акт на демонтирането на паметника – с торта, украсена с нарязаните части от монумента – не беше нито умно, нито красиво. Дори симпатизантите на ПП-ДБ първоначално решиха, че е „фейк“, фалшива новина. То оголи и показа истинската им същност. Триумф на малка група хора, мислеща си, че е преметнала историята. Опит за развенчаване на резултатите от Втората световна война, оправдаване на режима преди 1944 г., който вкара България във война със съюзниците и доведе до бомбардировките над София. Това е техният нелеп експеримент да приложат думите на Оруел от „1984“: „Който контролира настоящето, контролира миналото. А който контролира миналото, ще има контрол над бъдещето.“ Е, не им се получава – не виждаме възторг и взрив на политическа подкрепа.

В Столичния общински съвет се случва същото. Много димки и заклинания срещу ГЕРБ. И над два месеца спектакли, за да го добутат до общинската сглобка. Паметникът им даде отлично алиби да не работят с БСП. Явно това е била целта от самото начало.

– Справянето с демографската криза е кауза, която прегърнахте. Премиерът Денков свика специално съвещание по темата преди Коледа, вицепремиерът Василев подчертава социалните измерения на бюджета за следващата година. Вашето мнение какво е?

– Да, смятам, че демографията трябва да е новата ни национална цел. Имаме тревожни показатели. България е единствената държава в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-висок отрицателен естествен прираст. В половината от това време, сме на първо място, както е и в момента, а населението ни е намаляло с над 2 млн. души. У нас вече има 167 напълно пусти населени места, а 592 са с един или двама жители. Всеки ден изчезва едно село, всяка година губим населението на областен град. Все повече наблюдаваме свръхконцентрация в няколко града, както и разширяваща се „демографска пустиня“. Ако тази тенденция не бъде пречупена, по прогнози на експертите от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН броят на населението на България ще намалява средногодишно с 80 хил. души. По този начин, към 2040 г. ще бъдем 4,95 млн. души. От данните ясно се вижда, че ако не направим нещо сега, след десетина години българското общество ще спре да функционира.

Делът на населението в трудоспособна възраст ще се запази сравнително непроменен – около 60%, докато този на групата 0-14 г. ще спадне до 10-11%, а на възрастното население (на 65+ г.) се очаква да нарасне докъм 29-30%. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от социално изключване. Образованите и младите ще продължат да напускат България. И ние какво? Ще останем бедни, болни и глупави?

Припомням данните, за да стане ясно защо е толкова важно да припознаем демографията като приоритет на държавната ни политика. Всичко е демография. За нея са нужни системен подход, национален консенсус и хоризонтални мерки в следващите бюджети.

Решенията на демографската криза са дългосрочни. Затова проведох срещи с премиера и с лидерите на парламентарно представените партии. Всички те възторжено обещаха подкрепа и за първия пакет от мерки за репродуктивно здраве в Бюджет’2024. Министър-председателят прегърна и идеята за нарочен вицепремиер по демографията. Радвам се, че е провел съвещание и има заложени социални мерки от финансовия министър. Но това далеч не е достатъчно. Прах в очите и политически пиар. Притеснението ми е, че темата падна жертва на сблъсъците в сглобката. По-важно им беше да се споразумеят за „Лукойл“ и да проведат пазарлъците за бюджета. Така 2 млн. млади хора, жени и мъже на възраст 18-40 г. останаха без профилактика на репродуктивното си здраве с обяснението, че ще се пишат специални закони и тогава ще се търсят средства.

Същото се отнася и до 200 000 двойки с репродуктивни проблеми. Вярно, увеличава се сумата за ин витро процедури от 5 000 на 6 000 лв., но те съвсем не са достатъчни – подготовката преди тях струва още толкова. Да не говорим как от разходна част на бюджета от 83 млрд. лв. не се намериха 30 млн. за проследяване на бременността с модерните методи на 21 век, за да се раждат здрави деца в България и да слезем от челното място по детска смъртност.

Разочарован съм, че видях желание у политиците да обяздят темата заради политически дивиденти, но после не свършиха нищо. Чувам, че отделни партии сега мъдрят стратегии за демографията. Така няма да стане. Нужни са национални усилия. Съгласие. И всяко българско правителство да работи по предварително заложени приоритети. За това ще продължим да се борим заедно с лекарите и с неправителствените организации. Надявам се с времето и общественият натиск да расте. Обществото ни е мъдро, а темата засяга всеки български дом.

– През 2024 г. предстоят избори за Европейски парламент, президентски избори в САЩ и в Русия. Какво означава това за света, Европа и България?

– Всъщност, 2024 ще е решаваща година. Над половината човечество – 4.5 млрд. души в 70 страни – ще има шанса да отиде до урните. Изключително изпитание за демокрацията по света. Важните в глобален аспект и за нас избори са тези за ЕП, в САЩ, Тайван и Русия. Те и кампаниите преди тях в голяма степен ще определят развоя на военните конфликти в Украйна и в Палестина, позицията на ЕС, бъдещето на Зелената сделка и зелените политики в световен мащаб, бъдещите търговски войни, битката с неравенствата, миграционната политика. С една дума, те ще определят горещите и студените войни на планетата през следващата година.

– Според вас по-сигурен ли ще бъде светът през 2024 г., ще затихнат ли конфликтите в Украйна и в Палестина?

– Уви, не съм особено обнадежден. Изборите ще имат решаващ отпечатък за всяка от страните във военните конфликти. Често казвам, че предпочитам години на преговори отколкото дори ден война, но в предизборната ситуация не съм убеден, че ще сме свидетели на желание за преговорен процес. Войната има собствена логика и тя винаги е експанзионистична – на въвличане на нови страни, нови оръжия, нови хора. Така е било и по време на Първата, и на Втората световна война. Сега се започна с отбранителни оръжия: първо противовъздушни ракети, после танкове и обещанията, че ще решат конфликта в полза на Украйна. А днес сме свидетели на ежедневните призиви за още доставки на украинското ръководство, на които нито ЕС, нито САЩ имат капацитета да отговорят.

Няма съмнение, че Украйна трябваше да бъде подкрепена срещу агресията. Икономически, човешки и военно. Но това създаде друг контекст и отхвърли възможността за преговори. Извади се лозунгът за война до победа на Украйна, без да е ясно какво означава това и на каква цена за украинското общество и за Европа. Имаше скандални изявления на западни политици, че войната е евтина – на чужд гръб и с чужда кръв лесно се водят военни действия. Удобно е да се говори, когато на фронта загиват други, но това е голямо политическо лицемерие.

Въпреки всички санкции Русия успя да адаптира икономиката си и да си осигури производство или доставки на оръжие и муниции. Войната не се води на неин терен, тя може да чака.

Огромните поражения са в Украйна – страната на практика е разрушена, 10 млн. души са бежанци, по прогнози, че са необходими много милиарди евро на месец от съюзниците, за да продължават военните действия. Руският президент по-скоро няма притеснения за преизбирането си, но военната и икономическа помощ за Украйна разделя западните общества и намалява подкрепата за политиците в предизборна година. Войната безспорно ще е и тема в кампанията в САЩ. Конгресът вече забавя помощта, а перспективата Тръмп да спечели изборите и да прекрати изобщо доставките на оръжие и средства за Украйна, ще влияе все по-осезаемо на поведението на настоящия президент.

Същата е ситуацията в Палестина. Безпрецедентната атака на терористичната „Хамас“ обуслови военния отговор на Израел. Но твърде големият брой цивилни жертви в Газа доведе до това, че Израел загуби подкрепата от гражданите на своите съюзници, да не говорим за обществата в мюсюлманските държави. Става дума за отглеждан с години конфликт – не се развиха решенията от Осло от 1993 г. за полагане на началото на процеса на две държави. Напротив, заселването на територии на Западния бряг и построяването на стената нагнетиха напрежението. Безспорно „Хамас“ трябва да бъде унищожена, но нека се замислим дали действията на правителството на Израел, в което дясната партия на Нетаняху е в съюз с още по-крайнодесните, не работят в посока на появата на други подобни радикални организации.

Този конфликт ще постави много въпроси на дневен ред, включително и този за двойните стандарти по отношение на човешките права и правилата в международните организации. И тук отново ще влияят кампаниите за предстоящите избори. А изходът е единствено в намирането на политическо решение.

– Как ще ни се отразят готвените реформи в Европейския съюз? Говори се за премахване на изискването решенията да се вземат с консенсус, за намаляване на броя на еврокомисарите.

– Те са пряко свързани с разширяването на ЕС. Затова трябва да постигнат сложен баланс. При присъединяване на Украйна, Молдова, Грузия и Западните Балкани, сегашният механизъм за вземане на решения няма как да продължи да работи. Дори сега – при 27 държави членки – при кризата с бежанците през 2015 г. и реформата на Дъблинското споразумение, той не можа да сработи. При цялата си сложност и многопластовост с комисари и евродепутати от всички страни, ЕК и ЕП успяха да постигнат компромис и да стигнат до предложение към Съвета, но той – тоест държавите членки – блокира всичко. Промяна е наложителна, но трябва да бъдат дадени ясни гаранции, че ще бъде от полза за всички. Примерът със Шенген показва, че консенсусът дава инструмент в ръцете на Австрия за сметка на България и Румъния, но са нужни и правила, които да гарантират, че решенията с мнозинство няма да са в ущърб на малките държави.

– Какво отражение ще има върху нас фактът, че Украйна започва преговори за членство в ЕС, а нашите съседи от Западните Балкани – не?

– Войната в Украйна наложи на ЕС да действа геополитически. Това доведе до „Ренесанс“ на политиката за разширяване, защото не може да има празни пространства – все някой се намесва със своето влияние. Преговорите с Украйна започнаха по политически причини. Те донякъде са компенсация, че ЕС не може да предостави очакваната военна и икономическа подкрепа. Политически знак. Но не бива да се създават илюзии, че за Украйна ще има „бърза писта“, само защото е жертва на военна инвазия. Ако за нея не се приложат критериите, на които бяхме подложени ние, това би било огромна несправедливост. Най-вече спрямо страните от Западните Балкани, всяка от които води преговори повече от десетилетие, без надежди за скорошно приключване.

– Какво трябва да се случи, за да получи лявото нов импулс – нови лица, нови политически проекти или нещо съвсем различно?

– Импулсът се създава от политическа кауза и разказ за бъдещето. Парадоксално, България е най-бедната страна в ЕС, а няма силно ляво представителство в Народното събрание. Ситуацията у нас, но и по света налага вземането на леви решения – битката с неравенствата, оцеляването на хората, справедливостта на Зеления преход, инфлацията, регулирането на изкуствения интелект.

У дома лявото пространство е изпразнено. Това се дължи на няколко причини.
Първо, БСП за съжаление отстъпи от него. Загуби облика си на социална партия, която се променя съгласно нуждите на времето. Тя ценеше солидарността и беше институция сама по себе си. Демократична и широкоскроена, с работещи вътрешни механизми. След приватизацията й от днешното ръководство, БСП беше хвърлена на полето на консерватизма и традиционализма, да се бори с националистическите партии, а това отблъсна както леви, така и центристки избиратели и симпатизанти. А най-силни резултати сме имали, когато залагахме на социалното и на послания към лявото и центъра.

Второ, механичните сборове не дават резултат. Да вземем за пример „Левицата“ – събирането на малки политически субекти не им гарантира парламентарно представителство. Кампанията им беше копие на посланията на БСП – тогава защо да предпочетат едните пред другите.

Трето, левите гласоподаватели се разочароваха от „Продължаваме промяната“, в които привидяха модерните и прогресивни решения за бъдещето. Бързо лъсна желанието им за власт с цената на всичко.

Сега много се говори за нов политически проект, защото политиката не търпи празни пространства. Основното за успеха на всяка партия – млада или стара – е да има кауза, идея. А ако се появи нещо ново в лявото, то трябва да е проевропейско, прогресивно и социалдемократическо.

Спекулира се с името на президента. Към това могат да го подтикнат и управляващите, с неутолимото им желание да го изтласкват в ъгъла на политическата сцена. Пред такъв проект също има предизвикателства. Безспорно, президентът натрупа огромно политическо доверие и мнозина сънародници биха го последвали на избори. Но това би се случило, само ако той лично го оглави. Няма да стане, ако заложи на политически посредници. Най-вече заради политическата поява на Кирил Петков, Асен Василев и ПП в недалечното минало.

Проблем ще има и с политическото позициониране на такъв проект. Опонентите му ще се стараят да го брандират като умерено „Възраждане“, за да създадат скептицизъм у потенциалните европейски партньори.