Война в затвора: Иванчева бита неколкократно, най-големият й враг – злата акушерка Ковачева

Десислава Иванчева, която лежи в Сливенския женски затвор след осъдителната си присъда за получен подкуп, изключително много се притеснявала за здравето си, което в последно време било разклатено от проблем с белите дробове.

Имало моменти, в които бившата кметица на столичния район „Младост” изпитвала задух, умора, кашлица и липса на въздух. Направените изследвания показали, че поводите й за притеснение са повече от сериозни, защото Десислава все пак е и майка на малко момче, което и без друго расте без нея.

Като цяло тя гледала да опази психиката си, но очевидно свръх мобилизацията е дала резултат върху дихателните й органи, съобщава „Уикенд”, базирайки се на достоверни източници.

На 14 декември 2023 г. Иванчева излежала точно половин година от престоя си в женската пандела в Сливен и се надявала, че президентът Румен Радев ще я помилва и освободи предсрочно, защото нямала почти никакви провинения.

Искрено вярвала, че той напълно я разбира като самотна майка, която трябва да бъде до невръстното си дете, защото то не може да е постоянно под грижите и опеката на 81-годишната си баба Любка. Адвокатите на Иванчева подали молба за освобождаване, но засега отговор нямало.

Иванчева чакала с нетърпение решението на държавния глава и се надявала това да бъде най-големият й подарък през новата 2024-а, каквато опция съществувала.

Животът в Сливенския бил истински сървайвър. Кражбите и побоищата били всекидневие. Самата Деси няколко пъти била нападана, но не си позволявала да удари някого, защото за всяко действие наказанията били жестоки, разказват нейни приятели. Пандизчийки я заобикаляли в кръг, крещели, обиждали и пробвали да я смачкат психически. Каквото и да чуела по свои адрес, мълчала, водена от идеята, че ще бъде освободена предсрочно, за да се радва на малкия Валентин – Александър.

Сред най-големите й врагини била акушерката Емилия Ковачева, която се прочу с това, че на 18 април 2015 г. жестоко преби невръстното пеленаче Никол в болница „Токуда”. Двете ВИП-затворнички били на нож. Акушерката постоянно дишала във врата на Иванчева и следяла всяка нейна стъпка, макар че екс кметицата нямала голям шанс за разходка и периметъра й бил ограничен между килията и коридора, където бъкало от други жени, лишени от свобода. Емилия Ковачева пускала доноси срещу Иванчева и гледала да я провокира, за да стъжни още повече дните й.

Надзирателката на затворничките, излежаващи тежък режим, била двуметрова жена, тежаща над 100 килограма. Тя не се притеснявала да раздава правосъдие, когато се налага. Била изключително строга и почти толкова справедлива, но понякога оставяла жените да си скубят косите и гледала сеир. Понякога така крещяла, че крадлите се притеснявали да не им се спукат тъпанчетата.

Повечето пандизчийки нямали основно образование. Провинението им било, че крали на дребно от магазини, сергии и хора суми от около 50-60 лева. Според закона, за такова деяние им се полагало по 6 месеца зад решетките – време, което те прекарвали с радост там, защото им гарантирало топлина и храна, без да се налага да работят. След излизането си били хрисими няколко месеца, но след това отново правили кражбите така, че да бъдат заловени и осъдени.

В Сливенския затвор им се полагали превъзпитателни курсове, имащи за цел да ги образоват поне малко на четмо и писмо.

Оказало се, че писането на букви и сричането не е лесна работа. Поради тази причина им раздавали книжки за оцветяване, за да се формира някакво чувство за естетика, логическо мислене и евентуално научаване на част от азбуката и изписване на трите лични имена. Имало и такива затворнички, които изпитвали страх от срещата с външния свят. Чувствали се удобно в килията и не бързали да излизат. Те се радвали на свободен лек режим. Имали право да се разхождат в двора на затвора, нещо за което Десислава Иванчева можела само да мечтае.

За да не изпада в депресивни мисли, някогашната кметица на столичния район „Младост” наблягала на работата си като кухненски помощник. Белела картофи и лук с килограми, режела домати, краставици. Да влезе в ролята на готвач се притеснявала, защото не знаела как ще се справи, готвейки за близо 200 човека. Пред подобно предизвикателство в живота си не смеела да се изправи.

Говори се, че тя на два пъти опитала да съди ръководството на затвора, защото не й разрешават да се лекува. И двата пъти съдът не дал ход на заседанията, а съдия Шишкова се явявала и на делото в Сливен, и на делото в София, макар че съдиите се избирали на случаен принцип и подобно дублиране е почти невъзможно да се случи.

В последно време единствената й надежда оставал президента Румен Радев, от когото завесело да се върне час по-скоро при сина си. Малкият Валентин вече ходел на детска градина. Бил изключително кротък и послушен.

За празниците дори получил подарък от Дядо Коледа към кварталната църква в „Младост”. Добрият старец му занесъл подаръка на крака по програма, която радвала малчугани в неравностойно положение от няколко години насам. Дарове получил и от близки на семейство Иванчеви. Десислава не успяла да го води по празниците, защото коледен отпуск не й се полагал.

Единствената й връзка с роднините и приятели била карта за „Булфон”. Обаждания се разрушавали рядко. Но когато все пак имало позволение, затворничките се редели на опашка, за да говорят с близките си. Сред тях имало и такива, които нарочно се навъртали около говорещата, за да слушат какво приказва и да докладват на охранителите на затвора.

Припомняме, че Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова попаднаха в затвора по обвинения за изнудване на строителния предприемач Александър Ваклин и подкуп от 75 000 евро. Двете жени бяха осъдени ефективно съответно на 6 и ы5 години лишаване от свобода.