Каримански изригна: Асене, тази практика е много лоша за бюджетния процес и е незаконосъобразна

Изпълнение на бюджета за 2023 ???

1. Ако приложим логиката на правителството, че инфлацията почти изцяло е привнесена от контрагентите в Европа, защо тогава средноевропейските нива на инфлация са с над 2% по-ниски от тези в България? Към края на ноември средногодишният темп на инфлацията за Европа е 2,4%, а за страната ни тя е 5,5% . Да не говорим, че вноса на европейски суровини и стоки в страната е намалял драстично, което означава, че инфлацията ни трябва да е дори по-ниска и от тази в средноевропейските държави. Изводът е, че има сериозен вътрешен фактор за поддържането ѝ.

2. Очакваните приходи, помощи и дарения, като дял от БВП за 2023 г. са около 35%, което като го сравним с 2022 година, където са били 38,6% от БВП, означава, че тази година приходите са с 3,6% ПО-МАЛКО спрямо нарастването на БВП през 2023г. И това е по данни на Министерството на финансите (МФ). Съгласно Консолидираната фискална програма (КФП) на правителството за 2023 г. в хазната трябваше да постъпят 69, 5 млрд.. лв. – приходи, помощи и дарения, а се очаква те да са в размер на 67,1 млрд. лв. В държавата няма да постъпят около 2,4 млрд. лв. Правителството, в лицето на МФ, не е способно да изпълни собствената си бюджетна програма за планираните приходи, помощи и дарения в КФП за 2023 година.

3. Постъпленията от ДДС до края на ноември е около 88% по официални данни на МФ, т.е. до края на месец декември, за да се достигнат, съобщените от министъра на финансите, 99%, се очаква държавата да събере още 11% ДДС. Данните са силно притеснителни и се надявам, че няма манипулация върху тях.

4. Неданъчните приходи и постъпленията, в частта на помощите и даренията, се очаква да са по-ниско спрямо отчетените за 2022 г. с около 3,3 млрд. лева., а спрямо планираното в бюджета за 2023 година с над 1,4 млрд. лв., т.е. тези пари няма да постъпят в хазната.

5. По данни на МФ към края на м. ноември 2023 г. разходите са достигнали до 82,5% от планираното в КФП и възлизат на 61 млрд. лв. , а до края на 2023г., би трабвало да са изпълнени както предвижда МФ 97,9% или 72,5 млрд. лв. Това означава, че трябва да са похарчени над 11, 4 млрд. лв. само за месец декември. Странно как точно се е случило това и за какво? И това увеличава дефицита с над 4,4 млрд. лв.

6. Най-големият буфер на правителството за постигане на по-нисък бюджетен дефицит се съдържа в капиталовите разходи, които към края на ноември месец заедно с нетния прираст на държавния резерв възлизат на 5,2 млрд. лв. от планираните в КФП – 8,1 млрд. лв. Или изпълнението на планираното е в рамките на 64%. В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на МФ за периода 2024-2026 е предвидено капиталовите разходи за 2023 година да достигнат 95% от планираното.

Това означава, че до края на декември правителството трябва да е похарчило над 30% капиталови разходи или над 2,5 млрд. лв. Ако тези средства не са инвестирани от страна на правителството, нормално е те да повлияят на дефицита и той да бъде намален.

7. Практиката в края на годината да се откриват набирателни сметки и там да се прехвърлят средства, които касово ще бъдат разходвани в 2024 година е много лоша за бюджетния процес и е незаконосъобразна. Да не говорим, че политиците от години „събират средства“ в т.нар. целеви и нецелеви преходни остатъци (в началото на 2023 година те бяха над 1,8 млрд. лв.), които сега спокойно могат да бъдат представени, че са за допълнителни проекти. Голяма част от тези проекти дори не са започнати. Именно това е в нарушение на чл.119, ал.2 от Закона за публичните финанси.

8. Отпаднаха структурно-важни средства от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в размер на 1, 134 млрд. лв. , като едни от най- важните за страната проекти са напълно премахнати или съществено намалени. Например:

a. Напълно са премахнати средствата за „Цифровизация в железопътния транспорт и ERTMS“ – около 206 млн. лв.; „Цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите“ – около 113 млн. лв.; „Цифрова трансформация на Български пощи и предоставяне на комплексни административни услуги“ – около 102 млн. лв.;

Възстановяване на ключови за климата екосистеми в изпълнение на Стратегията на биологично разнообразие на ЕС и целите на Европейския зелен пакт – около 62,5 млн.лв.

b. Средствата за „Модернизиране на болничните заведения“ бяха намалени с – 157 млн. лв.

9. Около 4,4 млрд. лв. държавни гаранции за дългове, които ще вземат държавните предприятия, но няма да бъдат отразени в бюджета за 2024 година. Голяма част от тях са извън обхвата на сектор „Държавно управление“, но се контролират от държавата. Ощетяването на инвестиционните им програми за 2023 г. ( предвижда се това да се случи и в 2024 и 2025 г.) със 100% събиране на дивидентите означава, че то е за сметка на увеличаване на „квази дълга“ на България. По този начин министърът на финансите си подсигурява планирания 3% бюджетен дефицит.

Любомир Каримански, Фейсбук