Възраждане поискаха сметка на министър Кръстев за парите за преводи на „Времеубежище“

Романът „Времеубежище“, награден с международната награда за литература „Букър“, стана обект на атака от страна на „Възраждане“ в Народното събрание, пише „Сега“.
Националистите потърсиха сметка на културния министър Кръстю Кръстев за средствата, които държавата е отделила за чуждоезикови преводи на романа.

Това не е първият път, в който партията се намесва остро в областта на културата. Миналата година нейни активисти се опитаха да провалят прожекциите на филма „Близо“, който беше част от София Прайд Филм.

Въпрос за изразходваните за „Времеубежище“ пари зададе в парламентарния контрол днес депутатът от „Възраждане“ Маргарита Махаева. Тя посочи, че през ноември м.г. Национален фонд „Култура“ е одобрил проект за финансиране на превод на романа – 13 000 лв. за превод на чешки, 13 800 лв. на литовски и 20 000 лв. на шведски. По думите на Махаева, тези суми възлизат на 61% от средствата, предвидени за преводи на българска литература през цялата 2023 г. По нейна информация, само други две книги са били спонсорирани – романът на Теодора Димова „Поразените“ с 12 152 лв. и стихосбирката на Кирил Василев „Шествието“ с 6600 лв.

Депутатът започна да раздава оценки за качеството на романа, макар че сама призна, че не е литературен критик. „Това е скандално висок приз, без самият роман, според литературните критици, да се отличава с особена творческа мисъл. По-скоро е определян като посредствено четиво с пропагандна цел“, обяви пренебрежително Махаева. Тя избегна да уточни кои са въпросните критици, на които се позовава.Но декларира, че смята за свой дълг като народен представител да попита на основата на какви литературни критерии е получил романът дадените му средства.

В отговор културният министър разказа, че конкурсът за преводи е обявен на 17 август. Той изрично подчерта, че няма ограничения за това за колко превода на различни езици може да кандидатства едно издание. Кръстев посочи, че през 2023 г. е бил отбелязан спад на подадените проекти спрямо предните години. И предположи, че причината за това е текстът в Закона за закрила и развитие на културата, според който не са допустими кандидати лица и организации, които не са част от ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария. Що се отнася до оценката на проектите, министърът изтъкна, че тя е направена от техническа и експертна комисия, която действа на основата на наредба.

Докладът на оценителите е обсъден от управителния съвет на фонда, който след това е взел решение за победителите. Общо са били подадени 11 проекта, от които 5 са били одобрени, 5 са отхвърлени, а един е бил технически недопустим, тъй като организацията кандидат е регистрирана в Северна Македония. Накрая Кръстев обобщи, че цялата тази процедура е административно производство, в което фондът „Култура“ издава административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. Съвсем правилно, той избегна да коментира художествените качества на романа.

Точно заради това обаче Махаева остана недоволна от отговора му. Тя предположи, че победата на Георги Господинов в конкурса се дължи на „външно финансиране и лобиране“, както и на това, че писателят участва в управата на фондацията „Отворено общество“. „Ако се вземат предвид коментарите на хилядите читатели, наистина бихме могли да кажем, че е един от най-четените автори, но със сигурност не можем да кажем, че е от най-харесваните“, продължи да раздава оценки депутатът.

Кръстев запази мълчание, с което показа, че счита случая за приключен. Остава да видим дали и „Възраждане“ смята същото.

ЗА СМЕТКА НА КУЛТУРАТА

Точно през 2023 г., когато дойде новината за наградата на Господинов, парите за преводи паднаха четирикратно в сравнение с 2022 г. – от 300 000 лв. на 75 600 лв., както медията писа. Това предизвика голямо разочарование в книгоиздателския бранш.

Тогава предположенията бяха, че се получава така, защото в миналото голяма част от средствата са били връщани. А до това се стига заради бюрократични усложнения и споменатото териториално ограничение на програмата на фонд „Култура“ (споменато от самия културен министър днес – бел.а.), което отблъсква издателите от чужбина.

И един парадокс – чуждите езици, на които може да се кандидатства за субсидиран превод, не включват английския. А точно това беше езикът, чрез който „Времеубежище“ стигна до журито на „Букър“.