За пример! Момиче от ромски квартал е студентка по медицина в Пловдив

Младо момиче, израснало в ромски квартал, учи за лекар в Пловдив. Мария е на 24 години от Велинград, студентка е в 5 курс медицина и е от ромски произход. Тя живее със семейството си. Родителите й имат собственик магазин, пише People of Sofia.

Баща й е с основно образование, а майка й със средно. Брат й е завършил психология, магистърска степен и е на 30 години.

Дамата се определя като скучен човек, срамежлива, не обича да говори, притеснителна, но за сметка на това имам огромна амбиция.

„Да стана лекар ми е детска мечта. Момичетата като ги питаш какви искат да стават все казваха принцеси, а аз гордо заявявах, че искам да съм лекар. Бях доста болнаво дете, нищо сериозно, но се наложи на 4-5 години да прекарам известно време в болница.

За много хора да бъдат в болница е притеснително, често стават напрегнати и тревожни само при мисълта, че са в сградата. За мен това не беше така. Не ме тревожеше, че съм в болница, дори ми даваше спокойствие. И от тогава ми остана това в главата, като че ли имам да връщам нещо – за грижите, за вниманието, което съм получила тогава. Искам да връщам, искам да помогна на всички хора, които имат заболявания.

Това е най-благородната професия, според мен. Затова и избрах медицина. Малко колебливо тръгнах в началото, защото това е тежко решение, много трудна специалност. На 15 -16 години видях един репортаж по телевизията, в който се говореше за студенти, учещи медицина от ромски произход. Същите тези студенти вече са завършили, с много от тях се познавам, но тогава като го видях, много се нахъсах и си казах, че и аз искам, и аз мога.

С много по-голяма вече мотивация и много по-малко притеснения и колебания взех това решение, казах си, това е моето, искам точно това. Родителите ме подкрепиха безусловно, винаги са настоявали аз да си продължа образованието, без значение какво ще избера, а и вече имах добрия пример на брат ми, който завърши висшето си образование.“, споделя тя.

Според нея хората от ромските общности се образоват все повече и повече – завършват средно образование, а след това записват висше.

Мария разказва, кое е най-трудно за едно ромско момиче във нейния край.

„При нас, предполагам, че е като във всяка ромски общност в България. Налага се да се сблъскваме с едни стереотипи, с които всички сме свикнали. Въпреки че към мен не е имало агресия и не съм била жертва на тормоз, забелязвах често едно отдръпване, когато казвах, че съм от ромски произход. Но много по-страшни са стереотипите, които има в самата общност, които са най-голямата пречка.

Особено при момичетата, където са най-изразени. Момичето трябва да е пазителка на дома, да създаде семейство, да е съпруга и майка, домакиня и да се занимава изключително и само с това. Което само по себе си не е нещо лошо, разбира се, стига да е желанието на момичето. Проблема е ако не са видели друго и нямат избор. Някак си мечтите на момичетата остават по-назад и не им се позволява свободата да избират. На тези, които искат нещо повече от живота, им се налага да борят стереотипи на една много крехка възраст.“

Тя разказва, че в университета се чувства прекрасно.

„В университета се чувствам чудесно. Всеки ден научавам все повече за медицината и ставам по-добър лекар. Тук научих и много за живота. Университетът ми даде една съвсем нова перспектива върху света, позволи ми да гледам от различни ъгли и да оценявам, че има поне още една страна, която не съм видяла. Това е нещо, което не можеш да научиш от учебниците. Срещайки се с толкова много хора, с много различни гледни точки за живота, ти дава един по-различен мироглед и смея да твърдя, че те научава на емпатия.“

Мария не е решила окончателно накъде ще поеме, но мисли да се насоча към неврология или психиатрия.

Каузата и е свързана с подобряване на профилактиката и превенцията на заболяванията сред римската общност.

„Напоследък забелязвам една тенденция да се чака до последния момент и тогава да се ходи при лекар. Много от конфликтите между роми и лекари е поради тази причина. Колкото по-рано се хване едно заболяване, толкова по-голям е шанса да се излекува и спаси човешки живот. Опитът ми показва, че когато се отдели време да се обясни ситуацията на хората от нашата общност, те често изпълняват препоръките на лекаря. Затова и нещото, което искам да направя е да подобря тази комуникация между лекаря и пациента. Смятам, че това е стъпка в подобряването на здравето и качеството на живот.“

Мария съветва младите хора да не се отказват и трябва да работят постоянно.

„Нищо не е невъзможно, ако имат желание и мотивация. Все повече се убеждавам, че съдбата е на страната на смелите. Границите си ги поставяме ние самите, затова се стремете към повече и не се отказвайте, не се знае какъв шанс ще ви попадне.“