Навръх празника Морфов разплака всички с думите си за свободата, „живите мъртви“ българи и… (ВИДЕО)
„Да живее България” продължава да звучи вътре в мен като вик за онази България, за която аз си мечтая, а не за тази на лумпените и бандитите, които превърнаха България в бедна и недемократична, страдаща държава. Това каза в интервю за bTV режисьорът Александър Морфов.
Режисьорът на „Хъшове” иска България да бъде свободна „от всички онези лумпени, които дерибействат вече 30 години… без чувство за срам и свян”.
Морфов мечтае за България на Ботев, на Левски – възрожденската, за която мечтаеха всички хъшове. „Аз не знам дали сте избрали точния човек на този празник, защото от мен няма да чуете нищо добро за онова, което се случва в тази държава. От 30 години повтарям едно и също и не е имало правителство, срещу което да не съм се борил”, заяви Александър Морфов.
„Дунавът на нашия народ е неговата кръчма, ресторантът, през който трябва да се мине, за да се спаси Левски и да се освободи България. Всичките ни мечти, възторзи, ентусиазъм, свършват с ентусиазма на третата чаша – след което се прибираме кротки и тихи да си легнем на топло и да се молим да не са ни чули какво си говорим. Объркан народ сме, съставен от много съставни части, през този кръстопът кой ли не е минал и не е оставил нещо – злощастна съдба, изпитания…”, коментира режисьорът.
Какво означава да си свободен – да не си слуга на никого. Освен личната свобода, която никой не може да ти отнеме, според Морфов българите сме придобивали свободата като народ между 5 и 10 минути в някаква епоха.
Запитан дали той се чувства самотен, отговори: „Да, чувствам се свободен, защото не изпълнявам ничии стремежи, ничии задачи. Може да съм омерзен, но съм свободен”. Морфов призна, че се е уморил. „Уморих се от личните си стремежи, а сам не можеш да промениш нищо, а никога няма да се обединим”.
Запитан защо, дава отговор: „Уроците на историята са много показателни – кога успяхме да се обединим? 90-та, 1 милион митинг и бързо се разделиха на фракции да защитават своите низки интереси и страсти. Други спасители и пак да се изподерат и изпобият, и да грабят, макар нищо да не е останало, те пак намират какво да грабят и сега грабят чрез европейските програми”.
„Май вече не съм хъш, май вече загубих надеждата, че ще минем Дунава и ще освободим тази държава от игото на алчността, на цинизма, на бруталността”, сподели режисьорът.
„… на ден умират и десетки хиляди надежди. Заедно с надеждите донякъде умират и тези хора. И ние се превръщаме в държавата на живите мъртви. Защото човекът без надежда е почти мъртъв човек. Как живее човек без надежда? Отива, за да работи за едни мизерни пари, с които едвам-едвам да изхрани семейството си, да се превърне в жертва на хиляди измамници, за да събере пари за Коледа или да купи подарък на детето – какъв е тоя човек? Полужив!”, казва режисьорът.
Той призна, че се е разделил с всички надежди по отношение на държавата, по отношение на нейното развитие. „Тъжно ми е за обикновените хора – за средните хора, не ме интересуват онези 4-6%, които са високоинтелигентни, имат високи доходи. Интересуват ме останалите 94%!”.