Горчивата истина за „бунтаря“ Александър Морфов – галеника на прехода, който нарича българите „лумпени и бандити“

Интервюто на режисьора Александър Морфов в сутрешния блок на БТВ предизвика разнопосочни коментари.

Публикуваме писмо до колегите от „ПИК“ на Явор Караколев, частен предприемач от София, който реагира гневно на посланията на режисьора.

Навръх Трети март от екрана на най-масовата телевизия БТВ режисьорът Александър Морфов нарече моята родина „държава на лумпените и бандитите“.

Похвали се и че вече 30 години се борил с всяко правителство, ерго – със системата.

Оправия нямало.

Ще кажа на Морфов, когото доскоро уважавах като талантлив творец: Не смейте, драги ми господине, да обиждате България на националния й празник с лексиката на най-обикновен комплексар и безродник.

Ще ви попитам следното: как така се борихте 30 години със системата, бидейки неин галеник?

Гледам биографията ви – от 1993 г. насам сте главен режисьор на Народния театър на България. В период от близо 10 години сте били и негов директор и художествен ръководител.

Знаете по-добре от мен кой назначава директора на Народния театър – министерството на културата. Заповедта ви се разписва от самия министър, все пак става дума за национален културен институт.

Директор на Народния театър е една от най-високоплатените и престижни позиции в областта на духа. Това е „върхът на номенклатурата в културата“.

Излиза, че всички български правителства на прехода са ви избирали на тази длъжност, дарявали са ви с огромно възнаграждение, отпускали са ви щедър бюджет, с какъвто не биха могли да се похвалят останалите ваши колеги.

Известно е, г-н Морфов, че вашите постановки бяха най-скъпите и разточителни като техническа реализация, декори, костюми, сценични ефекти, че вашите актьори взимаха най-високите хонорари. На всичко отгоре вие въведохте „коронен номер“ – поставяхте класика, предимно Шекспир, като се пишехте „съавтор“ – автор на сценичната реализация. Следователно, освен постановъчни, прибирахте и авторското право от спектаклите.

300 представления „Хъшове“ на Александър Морфов по горкия Дядо Вазов…С реплики и „изцепки“ на актьорите, каквито Вазов не е и сънувал. Да сметнем ли авторското право?

Така де, няма ги Шекспир, Вазов и Сервантес да си го поискат, защо да не го прибере Александър Морфов?

Не се ровя в джоба и банковите ви сметки, но вие сте един от най-богатите български театрали. От всяка постановка взимахте десетки, десетки хиляди – извън щатната ви директорска заплата. И заслужено – представленията ви се радват на интерес от публиката, макар че в Народния театър по принцип всяко представление общо-взето е обречено на успех.

Обаче, г-н Морфов, всичко това са държавни, народни пари, субсидия, отпусната от правителството със средствата на данъкоплатеца.

Същите тези „лумпени и бандити“, за които говорите.

Вие не се издържахте и не правехте изкуство в частен театър, а в националния театър на България – с протекцията на всяко следващо правителствено управление.

Как тогава сте се борили с правителствата и системата, че нещо не ми е ясно?

Борите се, но иначе правителството ви плаща. Супер.

Да бяхте си основали частен театър, собствена трупа, да бяхте оцелявали сам, извън омразната ви система…Не посмяхте, нали? По-лесно, удобно и добре възнаградено бе да я „рутите“ отвътре, да мърморите постоянно, да хейтите, да се пишете дисидент, докато получавахте поредния „Аскер“ или някое друго важно държавно отличие…

В крайна сметка, след две последователни и необясними бягства от Народния театър, вие избрахте да работите и живеете в чужбина.

Ваше право, комплименти, че успявате да се докажете и навън.

От позицията на какъв обаче си позволявате да стъжнявате празника ми и да проповядвате омраза към България? От позицията на доброволен и луксозен емигрант, на постоянен мърморко?

Не, благодаря. Лумпени-нелумпени, бандити-небандити, грешни, криви, прави, ние избрахме да изживеем дните си в родината, да се блъскаме с простотията, да се радваме на природата и децата си, да оцеляваме на ръба на отчаянието дори, но да сме горди с орисията да се зовем българи.

Българин е състояние на духа, не може да бъде функция на тази или онази власт. Властите се сменят, човешкото остава и трябва да бъде съхранено. С хейт и поза няма да стане.