ВКС категоричен: Чората е притискан към земята и се е задушил

Полицаите с присъди по 7 г.: Той оказваше яростна съпротива

Шокът в Благоевград след влизане в затвора на 5-имата полицаи, признати за виновни за смъртта на Ангел Димитров-Чората, не утихна и по време на великденските празници. Във фейсбук не стихват коментарите по повод неочакваното решение на ВКС, с което полицаите Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски влязоха в затвора за 7 г.

Създадена бе група “Полицаите не са убийци”, организира се протест в тяхна защита на 7 май.

Окончателното решение на ВКС по 14-годишната съдебна сага излезе на 19 април, а петимата влязоха в затвора в Бобов дол в дните между Цветница и Великден. Предадоха се доброволно, а Граховски се върна от Германия, където живее от няколко години.

На втория ден от Великден в черквата “Въведение Богородично” в Благоевград бе отслужена молитва за страдащи хора, на която присъстваха близки, роднини и приятели на петимата полицаи. Техни колеги пък изразяват съпричастност в социалните мрежи.

“Вече 11 години работя в МВР. Участвал съм и в доста задържания. Явно ме пази Господ, че някой предрусал и имал здравословни проблеми престъпник не е умрял, докато сме му слагали белезници. Докато сме гледали да го изненадаме, за да не изхвърли това, което носи в дрехите си, или да не избяга.

Съчувствам на колегите и на семействата им. Това, което се случва, е унизително. ПОЛИЦАИТЕ НЕ СА УБИЙЦИ!!!”, пише служител на МВР.

“Всички знаем, че момчетата са невинни!

И затова ВСИЧКИ полицаи да излязат на протест! Какво чакате, момчета! Вие поне трябва да сте безпартийни! Направете го в името на вашите колеги! Не дай си боже, утре вие може да сте на тяхно място!”, апелира друг от групата.

Съпруга на полицай е написала: “Всеки ден се моля, когато тръгва на работа, да се върне жив и здрав. 23 г. е в системата и не мога да спя спокойно. Когато нощем звънне телефонът, сърцето ми се свива и се питам къде, кога, какво ще се случи, дали ще се върне. Момчетата са невинни. Трябва вече да се събудим и застанем плътно зад тях.”

Не липсват и постове, в които се коментира, че в града се е знаело, че Чората се занимава с наркотици.

“Някой карал ли го е да трови децата на града ни с наркотици! Или е трябвало да го оставят да трови още… и да богатее на гърба на вече зависими млади хора! Знаеш ли колко животи и съдби е почернил?! Защитете тези, които са оставяли семействата си в делник и празник, за да може вашето семейство да живее спокойно.”

Има и призиви към президента Румен Радев: “А президентът може да даде амнистия! Ако има доблест!”

На фона на подкрепата, която получават 5-имата и семействата им, синът на Ангел Димитров – Райчо, в навечерието на Великден пусна снимка на баща си в ковчега, и написа: “Има ли нужда от коментар? Това е баща ми!”

След това добави: “Не смесвайте полицейската институция с бащиния! Там

има правила – задържаш и имаш задължението да го опазиш жив, не да го убиваш!

Ако е виновен, ще отговаря пред съда. Не те да решават кой да живее и кой да умира. Защото, ако вървяхме по техните стъпки, 5-имата отдавна щяха да са на оня свят! 14 години имаха шанс да кажат какво се е случило, а не да мълчат и в съда да повтарят “Ама ние сме невинни.” Ами кой го уби!? ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ЛИ БЯХА?…ГОСПОД ЗАБАВЯ, НО НЕ ЗАБРАВЯ!”

Когато Чората почина, синът му бе на 5 г., а сега се подготвя за абитуриентски бал в математическата гимназия в Благоевград.

38-годишният Ангел Димитров почина при задържане по време на полицейска акция срещу наркоразпространението и сводничеството на 10 ноември 2005 г.

В РЗБОП получават оперативна информация, че Чората се е сдобил с кокаин. Проследен е вечерта, докато се придвижва с колата на брат си Димитър. В 20,50 ч спира маздата до блок на ул. “Дойран” и разговаря с интимната си приятелка М. З., която е на прозореца на третия етаж. Уточняват се, че ще мине да я вземе около 22 ч. След приключване на разговора Чората потеглил с автомобила, но на около 10 метра 5-имата полицаи с кола препречили пътя му. Извели го и се опитали да му поставят белезници.

Според техните показания той оказал яростна съпротива. Приятелката му М. З. и сестра ѝ пък обясняват пред съда, че са чули Димитров да вика:

“Помощ, не ме бийте, какво искате, не мога да дишам, бе!”

Показали се на прозореца и видели “5-6 човека да бият” Димитров и се обадили на тел. 160. След около 10 минути Чората издъхнал. В колата му е намерено топче с около 2 грама кокаин, а наблизо до нея – още около 3,7 грама.

Делото за смъртта продължи дълго и мина по няколко пъти през различни инстанции, полицаите бяха оправдани през 2011 г. Роднините на Димитров обаче заведоха дело в Европейския съд за правата на човека, а след осъдителното за България решение главният прокурор Сотир Цацаров разпореди възобновяване.

Миналата година Военноапелативният съд ги призна за виновни за смърт по непредпазливост, но заради изтекла давност не им наложи наказания. Сега ВКС, действайки като въззивна инстанция, отмени изцяло това решение. Разгледа делото по същество, като стъпи на първоинстанционно осъдително решение от 2008 г., но го измени. Намали присъдите на 5-имата на по 7 г. затвор.

Тричленният състав на ВКС е категоричен, че контактът на полицаите с пострадалия не е преустановен при задържането му. Въпреки виковете му, че се задушава, те не са преустановили насилието над него, а са продължили. Съвместно полицаите са нанасяли удари, докато тялото му е било притискано, така че той не е могъл да разгърне дихателните си възможности, в резултат на което се е задушил и е починал.

Заключението на върховните съдии е, че механизмът на причиняване на смъртта е нанасяне на удари преди поставянето на белезници, продължаване нанасянето на удари след поставянето им, поставянето на пострадалия по корем с белезници на ръцете на гърба, натискане на снагата му и паралелно нанасяне на удари по тялото му.

Тези действия не са му дали възможност да се движи и да диша нормално. Починал е от позиционна асфикция, в резултат от позата hog-tie (легнал с лице към земята и ръце с белезници отзад на гърба), в която е бил поставен. ВКС приема, че установените фактори – къс врат, пълен стомах, наднормено тегло, плеврални сраствания със силно ограничаване на дробовете, превъзбуденото състояние с активна съпротива при задържането и рязката умора след нея, наличието на кокаин в урината, нямат пряко отношение към смъртта, настъпила за 4-6 минути.

Ударите са причинили леки травматични увреждания, заради което полицаите са оправдани да са проявили извънмерна ярост, садизъм и жестокост и да са го убили с особена жестокост.

Заради продължилото над 13 г. дело, което е неразумен срок, наложените им присъди са под минимума – по 7 г. затвор.

Петимата, заедно с ОД на МВР в Благоевград, трябва да платят солидарно 70 хил. лв. кръвнина на сина Райчо Димитров, както и по 25 хил. лв. на родителите му Адриана и Райчо и жената, с която живеел на семейни начала Анита.

Осъдени са и да платят разноските по делото – около 10 700 лв., както и 10 хил. лв. за адвокат на пострадалите лица.