Истинската история на Георги Илиев или живот на ръба на бръснача (Непоказвани снимки)

Дълги години след смъртта на Жоро Илиев – Главния, както го нарича обкръжението му, за него още се носят легенди и спомени. Лошото момче с опърничав характер, който можела да укроти само съпругата му Мая, не прави изключение от „героите борчета“ от времето на мутренските времена на Прехода. Със сигурност и той е бил и ще остане с две лица – на рекетьора, разплакал много семейства и на добре облечения и щедър бизнесмен. Георги Илиев винаги е живял на ръба на бръснача. Преуспелият бизнесмен, наследил ВИС от брат си Васил Илиев, е застрелян на 39-годишна възраст не толкова неочаквано, може би и за самия него.

По-малкият брат от лошите момчета Илиеви е републикански и балкански шампион по борба. От малък има криминални прояви.

През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба. 1986 година е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно. През 1992 година е задържан отново по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.

През юли 1995 г. той и хората му са арестувани в Хасково заради нанесен побой над местните босове на подземния свят Валентин и Антоан Подмолови в района на граничния пункт „Капитан Андреево“. Според запознати това е наказателна акция заради дълг на Подмолови от 50 хиляди долара.

В същото време Жоро Илиев дарява след смъртта на брат си пари за реновирането на църквата в „Капитан Андреево“ – „Свети Георги Победоносец“. След ремонта й сам той идва, за да я открие. Както обикновено не дава изявление пред журналистите, с които той не бе словоохотлив. Това не е единственото му дарение за църкви и чешми в България.

Последното обвинение срещу Илиев е заради инцидента в БИАД. На 11 октомври 2000 г. Жоро Илиев влиза в дискотеката на Слави Бинев. Охранителите го предупреждават, че „мястото е забранено за висаджии“ по заповед на собственика. Илиев влиза в заведението с шест души. След като се ръкувал с Бинев, Жоро Илиев твърди, че Бинев му е казал, тук няма място за висаджийски боклуци. Отговорът на собственика на „ВАИ холдинг“ е плесница за Бинев, който завежда дело. Бинев още по време на делото твърди, че подобна реплика не е изрекъл и не е в неговия стил. През декември 2014 г. той заявява отново, че е бил нападнат от Илиев, а ВИС е искал да поеме контрола над заведенията. Дали е чисто битов скандала или е ставало дума за пари така и в съда не става ясно до край.

Сумата, която иска Бинев като обезщетение от Жоро Илиев е 50 хиляди лева. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ да плати обезщетение от 1200 лева на Слави Бинев, на който е причинил сътресение на мозъка, представляващо временно разстройство на здравето. Наложено му бе и административно наказание глоба в размер на 700 лева. Президентът на „ВАИ холдинг“ бе осъден да плати и разноските по делото в размер на 1335 лв. Бизнесменът е изненадан неприятно по време на делото – един по един основните свидетели, на които Бинев е разчитал, се отмятат от показанията си.

Ето какво си спомни преди дни адвокатът по това дело на Жоро Илиев – Георги Гатев:

„За мен делото от чисто професионална гледна точка не беше чак толкова интересно. Георги Илиев бе обвинен в хулиганство. Всъщност по-интересни бяха записите от заведението как е станал побоя, където се виждаше, че някои хора бяха мъртво пияни. Осъдиха го на някаква минимална глоба, вече и не я помня. Пушилката по това дело бе по-голяма, защото той и Бинев бяха замесени, разказва Гатев.

Той си спомня, че Илиев е присъствал на всички съдебни заседания.

„Държеше се абсолютно адекватно – спокоен, въздържан, не беше конфликтен по време на съдебните заседания. Беше изпълнителен и не даваше изблик на настроенията си и когато свидетелстваха от обратната страна. По-скоро беше мълчалив. Не даваше интервюта, поне по време на това дело“, спомня си Гатев.

Самият Илиев казва в интервю през 1995 година: „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, като още тогава се опитва да чисти имидж. Но в същото време съзнателно носи черните очила и е заобиколен от многото охрана и не само за респект, а защото така правят лошите момчета и му харесва. Може би не е съумял да всее този страх в Бинев, който не само не е искал да го допуска в БИАД, но и заявява „Тигърът е от хартия“.

Името на Илиев се свързва с търговията с наркотици и други сериозни престъпления, но се оказва на практика, че бизнесът му като президент на „ВАИ холдинг“ е чист.

Мнозина го определят като не толкова харизматичният от двамата братя Илиеви, други като несговорчив и безчувствен. Помнят го обаче и като човекът, за който футболът е фиксидея, а чалгата е взета под крилото му. Обкръжението му споделя, че за него парите нямат никаква стойност за скъпи вещи и приятели. Бохем, който живее с пълна скорост и денем и нощем, и се държи като равен с охраната си и приятелите си. За една от емблемите на лошите момчета на прехода Георги Илиев се носят легенди и истини от осанна до разпни го.

На 25 август 2005 година Жоро Илиев е застрелян, след като пристига в комплекса си „Мултиплейс“ в Слънчев бряг. Същият ден Илиев е щастлив – неговият отбор „Локомотив“ (Пловдив) побеждава ОФК „Белград“. Той е на трибуните и там е сниман за последно жив. След мача спонтанно тръгва към Слънчев бряг, за да празнува. В „Буда бар“ го настаняват в любимото му сепаре, което винаги е запазено за него и близките му. Илиев става да говори по телефона около 23 ч., когато снайперист го прострелва пред десетки свидетели. Дръзкият атентатор не е разкрит.

Веднага след погребението на Георги Илиев тръгват спекулациите, че той е жив и се крие някъде. След хилядното поклонение всички очакват да излезе катафалката, за да научат къде ще е погребан. Бялата катафалка на частна погребална агенция действително тръгва, но е празна. Георги Илиев е кремиран по-късно, а прахта му е разделена на три части. Една от тях е погребана на Централни гробища в „тематичната“ алея на някогашните мутри и жертви на прехода, сред които Иван Тодоров – Доктора и банкера Емил Кюлев. Другата част от праха на Георги Илиев е предадена на вдовицата Мая Илиева. Тя я изхвърля в морето от яхтата „Маями“, каквото е и желанието на боса на ВИС приживе. Третата част от праха е предадена на майката на Георги Илиев.

Митът за Васил и Жоро Илиеви продължава да се поддържа и до днес със създадените фейсбук групи „ВИС-1″ и ВИС-2“.