Калин Сърменов сяда в стола на Парцалев след смъртта му

Снима се документален филм за големия актьор

Татяна Лолова, Латинка Петрова и Калин Сърменов застанаха пред камерата със свои спомени за големия Георги Парцалев. Те са част от участниците в документалния филм “Парцалев”.

Сценаристи на лентата са проф. д-р Марин Дамянов, преподавател по кинодраматургия в НАТФИЗ, и нашият колега Пенчо Ковачев. Сценарият е по книгата му “Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ” (КК “Труд”). Режисьор е д-р Валентина Фиданова – Коларова, оператор – проф. Цветан Недков. И двамата също са преподаватели в НАТФИЗ. Продуцент е Христо Христов.

Снимките бяха на сцената на Сатиричния театър, където преминава целият професионален път на Пацо, както колегите и приятелите наричат Георги Парцалев.

С неотразимия си стил Татяна Лолова разказа весели и тъжни спомени за колегата си. Тя дори “изигра” словесния портрет на Парцалев, който собственоръчно беше написала:

“Черна лъскава коса, блестящи тъмни очи, дълги извити мигли, тънки мустачки, стройна фигура.

Елегантно-екстравагантен, сдържан и щедър, чакан, обичан, сияен, мрачен понякога.

Изразителни китки, дълги пръсти, обсипани със златни пръстени.

С фрак или със селски потури – винаги център на шумни компании.

Никога сам, но самотен.

Нежен и груб понякога.

Нямаше кътче в България, непосетено от него.

Малки и големи зали, поляни и стадиони.

Характерен глас.

Имитиран, но неповторим.

Романтичен. Ярък…”

Латинка Петрова е близка приятелка на Георги Парцалев. Превръща се в душеприказчик на лесноранимия и деликатен актьор. Много от болките и разочарованията си изплаква на нейното рамо. Латинка повдига завесите на творческия и личния живот на Пацо, но най-съкровените остават завинаги заключени в сърцето ѝ.

Веднъж двамата пътуват за Кюстендил, където имат представление. Тя шофира автомобила. Засича я някакъв колоездач и колата се приземява в кална нива край шосето.

Латинка излиза на пътя, за помощ. Вижда, че се задава автобус, пълен, както ще се разбере по-късно, с цигани. Актрисата маха енергично с ръце, спира рейса и се провиква: “Еиий, искате ли да видите на живо Георги Парцалев? Ето го там в нивата!”

Мургавите до един напускат автобуса и изнасят на ръце колата барабар с актьора, който седи вътре, за да не си изцапа обувките. За представлението пристигат съвсем навреме.

Калин Сърменов е назначен в Сатиричния театър през 1990 г. на мястото на починалия Георги Парцалев. Сяда и на мястото му в гримьорната. От едната му страна е Георги Калоянчев, от другата – табелката на Нейчо Попов.

Днес Сърменов е директор на Сатиричния театър. За една от най-важните си задачи смята запазването на духа, паметта и спомена за Георги Парцалев и другите титанични актьори в Сатирата.

Въпреки блестящите си изпълнения на сцената и в киното Парцалев не получава нито една театрална и филмова награда. Но пък печели безмерната любов на зрителите. Колегите му признават, че той е най-популярният от тях.

Парцалев печели много пари от участието си в забавни програми в страната, но никога не става техен роб. Купува много книги, икони и други скъпи стилни предмети.

През последните години от живота му актьорът рядко получава роли, което той преживява много тежко. Последната му изява е в пиесата “Обичате ли човешко”, постановка на проф. Здравко Митков.

Умира на 31 октомври 1989 г. от левкемия. Властта не позволява поклонението да бъде в салона на Сатирата. На Централните гробища го изпращат хиляди хора. Със свои спомени за Парцалев във филма участват Стоянка Мутафова, Славчо Пеев, Гинка Станчева, Павел Павлов, Златина Дончева и др.