Светило в медицината: Вероятно всички ще минем през коронавируса

При контакт с болен 9 от всеки 10 души се заразяват. От тях само 5% се нуждаят от интензивно лечение, останалите са за домашна карантина или да лежат вкъщи, няма нужда да задръстват отделенията, за да не стане като в Италия, където реанимират болни хора по коридорите

Използването на бързи тестове с 98-99% чувствителност биха опростили, ускорили и поевтинили масовия първичен скрининг в клиничните лаборатории, но няма практика да се ползват от неспециалисти вкъщи

От опита с ТОРС разбрахме, че вирусът може да се задържи 1-2 дни върху непочистени повърхности. Може дасе открива в телесните течности седмици след пълно оздравяване

Това обясни доц. д-р Атанас Мангъров, началник на Клиниката по детски инфекциозни болести към Инфекциозна болница – София

– Доц. Мангъров, всички ли ще минем по реда си през коронавируса, някои казват – до края на годината?

– Би могло, ако вирусът остане в човешката популация, преживее лятото и през студените месеци се завърти отново. При толкова кратко “познанство” с новия вирус никой не може да каже каква е биологията му. Но епидемиологията му очевидно е същата като на грипа – като започне от октомври и до март всички го изкарват. А ако някой пропусне, е първият болен през следващата година.

– От грипа, колкото и да е изменчив, все остава някакъв имунитет за следващите поколения на същия вирус, а от новия коронавирус?

– Към него също се изработват антитела и съответно човек придобива имунитет, но още не знаем доколко този вирус е изменчив. Малко вероятно е да мутира със скоростта на грипния вирус. Коронавирусите по принцип имат по-устойчив генотип.

– Защо тогава се появиха съобщения за повторени от коронавируса и излекуван, който малко след това е починал?

– При всички коронавируси, не само при новия, се очаква продължително носителство на вируса. Той може да се задържи в телесните течности в продължение на няколко седмици след пълното оздравяване. Има го в секретите от дихателните пътища, в кръвта, в лимфата, в потта, във фекалиите, в спермата – във всички биологични течности. Най-вероятно тези, за които се смята, че са се заразили отново, са били изписани с фалшиво отрицателни проби. Медицината не е аритметика. Негативната проба означава, че в дадения момент не се доказват вируси, а не че няма вируси.

– Извън тялото колко време остава витален новият коронавирус?

– Опитът от епидемията с тежкия остър респираторен синдром () показва, че вирусът може да се задържи 1-2 дни върху непочистени повърхности в болници. При наличие на някаква биологична течност е жизнеспособен много време. На пазара в Ухан в остатъци от месо и кръв бяха изолирали положителни проби от вируса неизвестно от кога. Затова са призивите за стриктно съблюдаване на хигиената – и лична, и обществена. Да се почиства с дезинфектанти, ръцете да се мият старателно, по изключение да се ползват течни препарати, кърпички и гелове с биоцидно действие на спиртна основа. Може и етилов алкохол над 60%.

Честно казано, каквото и да прави човек, няма пълна гаранция, че ще се опази от респираторен вирус. По-скоро е за успокоение на душата, че правиш нещо.

В лечебните заведения обаче е важно да се дезинфекцира старателно с професионални дезинфектанти, за да не се разпространява инфекцията. Превръщането на болниците в изолатор не е много сполучливо решение. Болниците са за хора, които са тежко болни. А вирусоносител без или с леки симптоми няма какво да прави в болницата, може да си стои под карантина вкъщи. Аргументът, че в болницата е по-гарантирана изолацията, е несъстоятелен – ако реши, всеки може да намери начин да излиза и да се среща с когото си поиска. Да се ангажират с такова надзираване сестри и лекари, които си имат друга работа, е абсурд.

Освен това заболяването, което причинява новият вирус, при 80% е в лека форма, хората може и да не разберат, че са болни. Състоянието им е в сферата на неразположението и леката настинка. Около 15 на сто от всички заразени се чувстват зле като при по-тежък грип с висока температура и лягат болни – вкъщи или в болница, ако не им се лежи вкъщи, докато оздравеят. От реанимационни грижи и интензивно лечение с обдишване с кислород и вливания се нуждаят около 5% от всички заразени. Причината е респираторен дистрес синдром – човек не може да диша, защото вирусът е засегнал белия дроб и възпалението е обхванало алвеолите.

Въпреки всички усилия приблизително половината от тези 5% не оцеляват. Ако пренесем тази пропорция върху по-големи групи, каквито вероятно ще има и у нас по подобие на останалите държави, то на 1000 души заразени ще има средно 50-ина, които се нуждаят от интензивно лечение. На 10 хиляди ще са съответно 500 плюс-минус някакво малко отклонение. В окръжните болници реанимациите имат по не повече от 10-ина легла, които обикновено са заети – по всяко време има тежко болни с най-различни диагнози. През зимата това най-често са възрастни хора с белодробни усложнения главно от грипа. Логичното е тези реанимационни легла да се пазят за тежките случаи, свързани със или независими от коронавируса, а не отделенията да се превръщат в карантинни стаи за хора в задоволително общо състояние. Те нямат нужда от специализираните условия и апаратура за тежко болни, които в същото време няма да може да бъдат приети в реанимациите. Най-добрият медицински ресурс трябва да е за 5-те процента, които ще са в животозастрашаващо състояние, съпоставимо с риска да загинеш от вариола или чума през Средновековието. Реанимационните отделения трябва да са на разположение само за най-тежките случаи, за да не се стигне до положението на Италия. Казват, че там се е стигнало да правят реанимация по коридорите. Ако и у нас болниците се задръстят с хора под карантина, която може да изкарат и вкъщи, не ни чака нищо добро. Не бих искал да ме реанимират и да лежа в коридора, ако, не дай боже ми се случи да съм в тежко състояние.

Сегашната ситуация не е генерална репетиция или тренировка. На практика тя ще е тестване на системата на здравеопазването у нас. Много ми се иска да издържи проверката, но има някои обезпокоителни симптоми.

– Като инфекционист как преценявате скоростта, с която се разпространява новият коронавирус, да очакваме ли рязко нарастване на случаите след 4-мата доказани до вторник на обед  нас?

– Значителна е вероятността от разпространение, няма какво да се залъгваме. Един човек заразява поне 3-ма от обкръжението си. Така около всеки се формира огнище, защото тези трима заразяват по още трима, още тримата по още трима и така до рязко увеличаване на случаите само в рамките на 1-2 седмици. Данните показват, че контагиозният индекс е много висок – при контакт с вируса вероятността човек да се зарази е около 90 процента. Новият коронавирус не достига рекордната контагиозност на морбили, която е близо 100%, но е сравним с лесното разпространяване на грипа. При контакт с болен от новия за човечеството коронавирус 9 души ще се инфектират, само 1, избегнал директно съприкосновение или по случайност, може да не заболее. Зависи и от вида на контакта. Ако аз например съм с новата коронавирусна болест и се ръкувам с вас, то вероятността да прихванете вируса е голяма. Но вирусът е нов и вероятно е необходимо повече време, за да сме категорични за него.

– Мащабен скрининг в съчетание с отговорност и добра хигиена ще ограничат ли заразата?

– Такива мерки дават резултат, няма да открием топлата вода. Но нямам обяснение защо широкият скрининг за носителство на короновируса се прави с най-скъпите референтни методи, при положение че има бързи и доста по-евтини тестове, които могат да се изпълняват дори в извънлабораторни условия по подобие на бързите тестове за ХИВ. Логиката е при съмнение човек да може бързо и лесно да се ориентира и ако се окаже, че тестът е положителен, тогава да се пристъпи към лабораторно изследване с най-прецизните потвърждаващи тестове. Те са референтни – отсяват малкия процент фалшиво положителни резултати.

– Къде ги има тези бързи тестове, може ли човек да си ги купи?

– Направих справка и се оказа, че може да се купят от големите доставчици на лабораторни диагностикуми и в България. Не са в аптеките, както може би хората очакват, но са достъпни за лаборатории, болници. Удобството е, че имат около 98-99% надеждност и резултатът е готов за 10-ина минути. Така може да се прави първоначалното скринингово пресяване и при положителен тест да се назначи потвърждаващ, а не всички да се изследват с прецизните скъпи и трудоемки методи.

– От новините се наложи впечатление, че в момента се създават бързи тестове, това прави ли ги в някаква степен експериментални?

– Още в края на януари са одобрени и сертифицирани такива тестове. Смята се, че те отговарят на изискванията за чувствителност и специфичност, т.е. когато резултатите са положителни, вероятността човекът да е заразен е извънредно голяма. Има на пазара китайски, италиански, френски, английски одобрени тестове. Работят само с една капка кръв. Би трябвало да няма проблем такива тестове да се използват и у нас.

– А защо не и в аптеките, ако човек иска да се ориентира, без да ангажира никого?

– Логиката е, че не е съвсем безопасно и не е работа на всеки да се боде вкъщи и да се самоизследва. Но всяка клинична лаборатория би могла да предлага такъв скринингов тест.

– Доц. Мангъров, докато подготвяхме интервюто за публикация, се прояви развитие по темата с бързите тестове. Премиерът е разпитвал за тях и колега започва текста си за този разговор така: “Подозрения, че някой е внесъл големи количества моментни тестове за установяване на COVID-19 и иска да ги реализира на пазара, изрази във вторник шефът на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски.” Не може да не ви попитам дали промотирате бързи тестове.

– Нямам никакъв личен интерес. Дори не знам имената на тестовете, но те се използват като евтин първичен скрининг по света. На същата лоика бих могъл аз да задам въпрос дали зад скъпите тестове не стоят някакви интереси.

CV

Доц. д-р Атанас Мангъров завършва Медицинския университет в Пловдив през 1982 г. Придобива специалност по инфекциозни болести през 1988 г. и специалност по детски болести през 1993 г. Доцент е към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина.

Началник на Клиниката по инфекциозни болести към Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести “Проф. Ив. Киров” – София.

Работи във всички области на лечението на инфекциозни болести в детска възраст. По-тесните му научни интереси са в областта на съвременната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст.