Истински героизъм в мирно време

Заснемане

„Доброто е господар на човешкото сърце”
Елин Пелин

За да пиша за някои личности и събития, много ми помагат хора от Тополовград, за което съм им много благодарен. Един от тях е доктор Ивайло Вълчев. Пием си ние сутрешното кафе в заведението на „Черното“ и от дума на дума докторът ме попита: „Иване, искаш ли да ти разкажа един случай, за който си заслужава да пишеш?”. Аз и другите хора от масата спряхме да говорим и оправихме очакващите си погледи към него. Той не е от много разговорливите, но когато говори всички го слушат.

Говори бавно и тихо, сякаш се стреми да не досажда на околните.

Разказът започна и аз се стремях да запомня всичко.
Годината е 1996-та, точно по Коледа – един от най-светлите християнски празници. Но за лошото, за болестите няма време и настроението на хората е без значение, за тях няма схема, няма график. През време на лекарската си практика много пъти е чувал в късна доба телефонът да звъни и тревожният глас на дежурния лекар: „Добър вечер, д-р Вълчев, имаме спешен случай, чака ме Ви.”
Този случай, за който е разказът, той никога няма да забрави. Не защото е било по Коледа, а заради пациента, лошото време и обилния снеговалеж навън. Един часа след полунощ е, шестгодишно дете получава след оперативно усложнение. Преглежда го внимателно и след кратък размисъл докторът решава, че детето се нуждае от медицинска помощ в болница от по-голям град, с по-модерна апаратура и по-големи специалисти. Необходими са действия и то веднага. Налага се детето да се транспортира до Областната болница в Хасково. Но как да стане това в страховитото и лошо време навън. Шофьорите на линейки отказват да тръгнат в такова време с различни свои оправдания и аргументи. Докторът съветва родителите на детето, които са много притеснени, да потърсят помощта на Николай Терзиев – Локото.

Часът е два след полунощ. На вратата на семейство Терзиеви се звъни продължително. Първа се събужда и отваря вратата съпругата Дарина. Остава много изненадана – пред вратата стоят двама братя.
В това време към тях се приближава и Николай. Бащата и чичото на детето със сълзи на очи го молят да им помогне. Бащата е сломен от мъка, повече говори чичото, той също не крие сълзите от очите си. Николай поглежда съпругата си. Тя разбира какво значи този изпитателен поглед и твърдо отсича: „Николай, тръгвай веднага!” Не е необходимо много време на Локото да се приготви, екипира добре и вземе всичко, което може да потрябва за пътуването в такова лошо време и с автомобила УАЗ се явява пред д-р Ивайло Вълчев. Докторът се разпорежда освен близките на детето, с тях да пътува и медицинската сестра Надка Петрова, която прави усилия поне малко да успокои майката на детето. А на вън снегът продължава обилно да вали. Колата тръгва буквално в неизвестността. В това време Дарина обмисля станалото преди малко: „Господи, ами ако Николай не успее да преодолее снега, виелицата и преспите? Ако някъде закъсат и не могат да продължат? Ами детето?”

Мрачните и тревожни мисли следват една след друга.

Тя тихо влиза в стаята при дълбоко спящите и нищо не подозиращи деца. За миг престава да диша и чува само тяхното равномерно и спокойно дишане. Сигурна обаче е, че са постъпили правилно, ами ако бе някое от техните деца? Остава при тях до сутринта и тихо ляга на леглото до Петя. Опитът й обаче да заспи не сполучава, сънят не идва, а мислите са все там на пътя за Хасково. А снегът не спира, кормилото на УАЗ-ката е в здравите и мощни ръце на Николай – два пъти републикански шампион в младша и старша възраст юноши. Майстор на спорта по борба, категория до 90 кг.
Първите трудности започват при изкачването на пътя от с. Българска поляна към „Голямата звезда”. За късмет, макар и трудно, всичко минава успешно. Следва спускането към с. Черепово и чак тогава Локото си помисля: „Не поех ли твърде голям риск и още по-голяма отговорност. Та аз отговарям за живота на детето до мен! Длъжен съм да стигна навреме до Хасково!”.

Няма време за мислене, концентрира се и още по-здраво стиска кормилото на колата.

Спира пред пътния кантон в Черепово и от дежурния се осведомява, че пътят е трудно проходим, но от Хасково към Тополовград е тръгнала почистваща машина и дано по-скоро да я срещнат. А снегът продължава да се сипе, без да се интересува от хорските неволи. След с. Богомилово капакът на колата избива. Всички изпадат в ужас и голямо напрежение. Николай слиза, оглежда колата и разбира, че от набрания сняг капакът е избил. С помощта на бащата и чичото на детето разчистват машината и продължават напред.
По време на цялото трудно пътуване се налага на няколко места да спират и почистват автомобила, както и предварително да оглеждат шосето и на места да заобикалят натрупаните на главния път преспи. И така бавно, километър след километър, напредват към Хасково. Желаната среща със снегопочистващата машина обаче си остава все още мираж, макар и снежен. И такава среща наистина няма. На много места по пътя срещат или застигат закъсали коли и пътуващите в тях с вдигнати ръце молят за помощ. Време за такава обаче няма, най-важното сега е детето и неговия живот. Макар че снегът продължава да вали, пътното платно след разклона за с. Овчарово става малко по-добро за пътуване и може леко да се забърза, защото вятърът, който духа, може да ги изненада с някоя непредполагаема пряспа. Зазорява се, областният град се събужда от сън. Тук-там се виждат движещи се хора. Никой от тях обаче не подозира защо тази УАЗ-ка бърза към болницата в този ранен час.
През това време д-р Ивайло Вълчев се е свързал със своите колеги от Хасково и подробно ги е запознал със случая и там очакват детето.

Най-после Локото спира пред болницата и детето е в сигурни ръце, до него е майка му. Уважаеми читатели, как мислите, колко човека биха могли да поемат такъв риск и толкова голяма отговорност за живота на дете? Преди да започна да пиша този истински разказ, разговарях с медицинската сестра Надка Петрова, която и днес работи като такава. Тя много се изненада, че след близо 20 години се пише за този случай. Успя само да каже:

„Тогава Локото прояви истински героизъм.

За да разбереш колко трудно е било пътуването до Хасково, ще ти кажа, че на връщане не рискувахме да се приберем, а пренощувахме всички в Харманли.” Много труден ми бе разговора с майката на детето, която сега работи на отговорна длъжност в града. Когато разбра за какво съм дошъл в офиса, тя подпря с двете ръце главата си и нищо не каза. Мълчахме и двамата. След малко тя започна да говори и каза такива силни думи за Николай, че аз само преглъщах и нищо не можах да кажа. „Такива хора като него се срещат не само рядко, а много рядко. На него аз и моето семейство ще му бъдем благодарни, докато сме живи. За този човек трябва наистина да се пише.
Когато някои употребяват думата „героизъм”, ето това което направи Локото е истински героизъм”. Днес това дете е голям мъж, живее и работи в един от големите градове в страната. Често посещава родния си Тополовград, радва своите родители и близки, среща се с приятели. Ще завърша с една мисъл на У. Гладстон: „Само помощта създава човека”.
от подготвяната му за печат четвърта книга
В някой от следващите броеве ще се запознаете с това как през 2003 г. Николай Терзиев спаси група хора, изпаднали в беда на пътя между селата Радовец и Студена.

Иван Кукучев / Sakarnews


За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ